УКРЕПЕН МАНАСТИР ПРИ ГОЛЯМАТА БАЗИЛИКА В ПЛИСКА
Вторник, 23 Март 2010 13:34

Развалините на укрепения манастир се намират в североизточната част на т.н. Външен град на Плиска, на близо 1300 м североизточно от Източната порта на каменната крепост (43º 23' 55" N, 27º 08' 21"E). До него от каменната крепост се стигало по път, тръгващ от Източната порта, който след манастира е продължавал на север до един от входовете в земления вал в североизточния ъгъл на външното земно укрепление на Плиска. Изглежда, че именно построяването на комплекса е предизвикало и настилането на участък на споменатия път от Източната порта до комплекса с груби каменни плочи (Георгиев, Витлянов 2001, 7). В близост до комплекса няма естествени водоизточници, обстоятелство довело до изкопаването на два кладенеца във вътрешността му.

obst_plan_na_kompleksa

Плиска. Укрепен манастир. Общ план на комплекса (стълбовете, подкрепящи бойната платформа при превръщането му в крепост не са изобразени). Легенда: 1. Голяма базилика (867 – около 975 г.), 2. Архиепископска резиденция и оградна стена (870-878 г.), 3. Манастирски строежи (80-те години на XI в.), 4. Преустройства (след края на IX или началото на X в.), 6. Късни строежи (40-те години на XI в) и настилки. Дворове: I – първи двор, II – втори двор, III – трети двор, 1-29 – монашески гробове (по П. Георгиев, Ст. Витлянов 2001, 22).

 

Археологическото проучване на Архиепископията-манастир започва още през първата година от разкопките на К. Шкорпил и  Руския археологически институт в Константинопол ръководен от Ф. Успенски през 1899 г. След дълго прекъсване разкопките са подновени от К. Миятев, който през 1935 г. зафиксира по-точно трасето на оградната му стена, както и установява съществуването на отделен двор в северната част на заградената площ. След К. Миятев разкопките на Архиепископията - манастир са подновени чрез сондажи на Голямата базилика през 1966 и 1969 – 1973. До 1971 г. проучванията се ръководят от С. Михайлов, заменен през тази година от В. Антонова (с участието на И. Щерева и Г. Кузманов). Последният екип разширява мащабите на проучванията, които от сондажни прерастват в редовни разкопки целящи цялостното разкриване на комплекса. От 1973 г. разкопките започват да се водят от нов екип ръководен от Т. Тотев и П. Георгиев, с участието на включилия се в тях през следващата година С. Витлянов. От 1973 г. до 1980 този екип проучва изцяло площа на архиепископията. В хода на разкопките за разкриването на некропола в източния двор на комплекса участва и  екип ръководен от Ж. Въжарова (Георгиев, Витлянов 2001, 9-11).

razkopki_vhoda

План и изглед (от север) от южната порта на комплекса с части от прилежащите ú помещения и два от стълбовете, долепени до оградната стена (по П. Георгиев, Ст. Витлянов 2001, 35).

 

Архиепископията - манастир в Плиска представлява комплекс от сгради разположени в няколко двора, оградени със стени или верижни постройки. Най-общо комплексът във вида си от края на X - началото на XI в. се състои от две свързани части - първоначалния ансамбъл - резиденция на българските архиепископи с външни размери 149.70 (146.50) на 137.90 (137.10) м (Георгиев, Витлянов 2001, 23) и по-късно добавен монашески двор от север. Първата, представителна част на комплекса е била изградена през седемдесетте години на IX в., като впоследствие към нея през X в. е била прибавена от север оградена площ имаща същата дължина 135.90 и ширина 35.70 м ( Георгиев, Витлянов 2001, 75).

Централно място в композицията на Архиепископията - манастир му заема т.нар. Голяма базилика,  с размери 99 на 29.5 м, състояща се от същинска култова сграда и обширен атриум, с долепени четири анекса по два от север и юг. В единия от тях бил  поместен олтар на неи