Средновековните хора
Василий
Сряда, 31 Март 2010 09:10
Василий Вулгарос, или българинът Василий бил предводител (турмарх) на византийска военна част-турма по време на управлението на император Василий II  Българоубиец. Тази военна част била съставена от българи, като била разположена в тема Солун – в източната част на полуостров Халкидика. Там през 996 г. турмархът Василий получил, чрез монаха Фотий, имота Хавуния, който преди това бил част от владенията на атонския  манастир Ивирон в Полигирос. Впоследствие манастирът оспорил тази промяна, като след съдебен процес възвърнал собствеността си. При това самият Василий бил обещетен, като получил имоти на халкидическия полуостров Касандра, включващи 500 модия обработваема земя, четири хилядни гори, 8 модия лозя, както къщи и парици (Божилов 1995: 269). Случаят с Василий Българина е любопитен пример за сложната ситуация възникнала по време на нескончаемите войни между България и Византия в края на X и началото на XI в., когато редица българи, а и ромеи при различни обстоятелства  заставали на „противниковата” страна, воювайки с единородците си. Така, в списъците на войниците на цар Самуил били зачислени жителите на завладения  от него след дългогодишна обсада град Лариса, като тук може да се приведе и по- известният пример с преминалия на българска служба син на стратега на Солун, дука Григорий Таронит -  Ашот  (Златарски 2, II: 661-662, 713).
 
Владчерт
Сряда, 31 Март 2010 09:08
Византийски сановник, имащ най-вероятно български произход. Известен е само възоснова на открития негов оловен печат, според който той бил магистър и катепан на Месемврия, най- вероятно в началото на управлението на император Алексий I Комнин (Божилов 1995: 255). Интересно е най-вече неговото  несъмнено славянско име Владчерт (Владцертис), което би могло хипотетично да се преведе като „владеещия бесовете” (чертовете), най-вероятно имайки апотропеен характер. 
 
Самуил Алусиан
Сряда, 31 Март 2010 09:07
Византийски военачалник от български произход, син на Алусиан и внук на последния цар на Първото Българско царство Иван Власислав.  За пръв път името му се споменава във връзка със събитията от зимата на 1069 г., когато той и командваните от него пет тагми, стануващи в тема Армениакон (Мала Азия), трябвало да нападнат войните на разбунтувалия се латински наемник на византийска служба Криспин. При това обаче вестархът Самуил Алусиан претърпял неуспех, като въпреки това, според откритите негови печати, по-късно той вече бил не само дук, но и проедър, като продължил да командва тагма, отнасяща се към корпуса на схолите или на ескувитите, разположена извън столицата Константинопол (Божилов 1995: 240).
 
Михаил Асен
Сряда, 31 Март 2010 09:04
Византийски и сръбски велможа от български произход, титулярен цар на България в даден период от живота си. Той е най-големият син на цар Йоан III Асен и Ирина Палеологина, роден около 1280 г. Според хрониката на Рамон Мунтанер, в началото на XIV в., след смъртта на баща си (около 1302 г.), Михаил Асен се титулувал също цар на България (император на Загора). През 1303 г., след като неговата сестра Мария се омъжила за Роже дьо Флор, водач на каталаните, постъпили на византийска служба – той станал един от най-близките хора на зет си в неговата резиденция Галиполи. Следващото споменаване на Михаил Асен се отнася към 1326-1327 г., когато Михаил Асен бил назначен за съуправител на протовестиария Андроник Палеолог, на когото било поверено управлението на византийската тогава крепост Белград (сега в Албания), както и на значителни части от Западна Македония, Тесалия и Епир.
продължава>
 
Теодор Врана
Четвъртък, 18 Март 2010 09:50

Теодор Врана е син на византийския военачалник Алексий Врана, чиито родови владения  и зона на влияние се намирали около и в Адрианопол (Cheynet 1990, 437). През 1186 г. този пълководец дори се опитал да завземе, използвайки знатния си произход дори императорската власт (фамилията Врана имала силни позиции във византийското общество, като се намирала във роднински отношения и с Комнините). Така, при управлението на Исак II Ангел Алексий Врана се обявил за василевс, но загинал при предприетата обсада на Константинопол.

продължава>
 
Рафаил
Четвъртък, 18 Март 2010 09:46

Български велможа от 14 век, вероятно управител на областта около крепостта “Красенско кале” до Панагюрище. Единственият извор за личността му е откритият при разкопките там негов медальон-матрица за восъчни печати. Матрицата е изработена от бронз и се състои от две свързани шарнирно кръгли плочки, на едната от които е изписан монограмът на Рафаил, докато на другата е изобразен неговият покровител – светецът-войн Св. Георги. Според начинът на изписване на името Рафаил, съобразно правописната реформа на патриарх Евтимий, изработването на печата може да се отнесе основно към седемдесетте-осемдесетте години на 14 век, като е възможно неговият собственик да е бил последният управител на крепостта, превзета и разрушена от османските нашественици (Герасимова-Томова, 1994: 43-46).


Герасимова-Томова,1994: Герасимова-Томова. В. Печатът на българския велможа Рафаил. – Археология, 36, 1994, 1

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 Следваща > Край >>

Страница 2 от 3

Възстановки

  • JoomlaWorks Simple Image Rotator
  • JoomlaWorks Simple Image Rotator

Дарение

Вашата подкрепа е важна за научното реконструиране на българската древност!
Currency:
Amount:
Нека заедно направим невъзможното възможно.