Михаил Асен
Сряда, 31 Март 2010 09:04
Византийски и сръбски велможа от български произход, титулярен цар на България в даден период от живота си. Той е най-големият син на цар Йоан III Асен и Ирина Палеологина, роден около 1280 г. Според хрониката на Рамон Мунтанер, в началото на XIV в., след смъртта на баща си (около 1302 г.), Михаил Асен се титулувал също цар на България (император на Загора). През 1303 г., след като неговата сестра Мария се омъжила за Роже дьо Флор, водач на каталаните, постъпили на византийска служба – той станал един от най-близките хора на зет си в неговата резиденция Галиполи. Следващото споменаване на Михаил Асен се отнася към 1326-1327 г., когато Михаил Асен бил назначен за съуправител на протовестиария Андроник Палеолог, на когото било поверено управлението на византийската тогава крепост Белград (сега в Албания), както и на значителни части от Западна Македония, Тесалия и Епир. По време на започналия малко по-късно нов епизод от борбите за власт между двамата императори,  дядо и внук - Андроник Стари и Андроник Млади, Михаил Асен, заедно с деспот Димитър и споменатият протовестиарий Андроник Палеолог застанали на страната на стария император, като действали срещу неговите противници. В хода на тези междуособици те се укрепили в град Сер, като при настъпилото надмощие на младия Андроник те трябвало да потърсят помощ за стария император при сръбския крал Стефан Дечански. Кралят обаче отказал да подкрепи каузата им, като предложил или да им даде възможност да се върнат в Константинопол, или да останат в управляваните от тях крепости и области до края на гражданската война във Византия. При това те избрали втората възможност, като Михаил Асен резидирал в стратегически важния Просек. Твърде скоро обаче, чувствайки се несигурен във властта си, той предал крепостта на сърбите, преминавайки на служба при крал Стефан Дечански. Така постъпили и неговите съратници деспот Димитър и протовестиарият Андроник. Изглежда, че Михаил Асен останал до края на живота си във все по-разширяващата се държава на синът на Стефан Дечански – Стефан Душан, където, подобно на редица други български аристократи, заемал някакъв важен пост. Последното предположение се подкрепя и от открития най-вероятно именно негов  двуезичен надпис върху мраморна надгробна плоча  в манастира „Преображение Господне” до Солун. На тази богато украсена със скулптурна декорация, включваща изображения на двуглави орли, плоча се чете името Михаил, като имено тази украса  показва, че погребаният е бил лице от царски, смесен българо-византийски произход – най-вероятно именно Михаил Асен. Така, може да се предположи, че след разширяването на Душановото царство далеч на юг, включително и в околностите на Солун, неговият виден функционер Михаил Асен е починал, а може би е и живял в тази област, за да бъде погребан именно тук (Божилов 1994: 259-263), (Божилов 1995: 210).
 

Възстановки

  • JoomlaWorks Simple Image Rotator
  • JoomlaWorks Simple Image Rotator

Дарение

Вашата подкрепа е важна за научното реконструиране на българската древност!
Currency:
Amount:
Нека заедно направим невъзможното възможно.