Bazileus.eu

Български военачалник от началото на 13 век, носещ, според наличния извор титлата „коместабъл”. Името му на „знатен мъж” и „верен на царя човек” се споменава в  писмото на цар Калоян до папа Инокентий III от август 1203, както и в последвалия отговор на Светия отец. Според тях през същата година коместабълът Сергий, заедно с презвитер Константин отишли като царски пратеници през Драч до Рим в хода на преговорите за сключване на Уния на Българската църква със Светия престол. Изказано е мнението, че титлата „коместабъл”, носена от Сергий следва да се свърже със западното „конетабъл” – възможно най-високата позиция в западноевропейската военна йерархия, следваща непосредствено след краля. Предполага се, че тази титла била заимствена в България от Латинската империя, като за пример се посочва Михаил VIII Палеолог, който, преди да стане император, бил „велик коноставлос”, командвайки западните наемници на служба в Никейската империя. Така, според Пл. Павлов, всъщност предадената в латинския вариант на писмото до папата титла коместабъл на Сергий съответствала на простостратор – началника на царската конница. Като такъв, според същия автор, Сергий бил най-подходящ за командир на „конната свита” съпровождаща презитер Константи, като с военния си опит пътьом трябвало да установи състоянието на византийската власт и военни сили в неприсъединените още към Българската държава части от Западна Македония и Албания (Павлов 1992: -5-9).

Библиография:
Павлов, 1992: Павлов, Пл. Просопографски бележки за някои български военачалници от XIII-XIV век.  –  Военноисторически сборник, 5, 1992