Bazileus.eu

Църквата е разположена в самия център на дворцовия комплекс в Преслав,  като със своите значителни размери (32 на 20 м) и масивен белокаменен градеж е била един от най-представителните храмове на града. Според нейните проучватели тя е била трикорабна базилика, изградена при престоя на латинската мисия в България малко след Покръстването (между 867-870 г.), според традициите на римокатолически паметници от района на Северна Адриатика (Далмация). За тях доказателство за това е откритата система от големи контрафорси, разположени по фасадите ù, каквито според тях не могат да се открият във византийската и българската архитектура от периода. Като единствено изключение за това те сочат църквата от старобългарския манастир при с. Равна, изградена в самия край на IX век. Тя също притежава развита система от масивни контрафорси (Овчаров, Аладжов, Овчаров, 1991: 19-20), за които също се предполага едно западно влияние от областите на подчинения на Рим Аквилейски патриархат, свързано с продължаващите връзки и контакти между България и Рим и в края на този век (Георгиев 2002: 47-48, 53-54). Използване на контрафорси през този период обаче се среща и при византийските църкви от Константинопол, като тази на Константин Липс от 908 г. Подобна система от вече силно издадени контрафорси, има и двуетажната гробнична църквата Мирелайон, изградена от император Роман Лакапин (920-944 г.). При нея те  са поддържали във височина открита тераса опасваща църквата, каквато вероятно е имало и при Дворцовата църква в Преслав. Всъщност, изявени контрафорси по фасадите имат и редица български църкви,  а и граждански постройки от периода, като „Св. Иван” в Несебър, Болярската църква и църкви № 5 и 25 в Плиска, както и самата Тронна палата в Преслав. Най-близкият аналог до системата контрафорси при Дворцовата църква обаче е  един също много представителен съседен на нея столичен паметник – Кръглата църква в Преслав. Там, при външните стени на нейната ротонда срещаме същото редуване на издадени правоъгълни контрафорси с екседри, подобни на големите контрафорси при Дворцовата църква. При това тези контрафорси, както и екседрите при Кръглата църква са били оформени многостенно (Георгиев 1993: 62), (тристенно?)  – една типична византийска традиция, възприета и  в България – факт, който отново дискредитира идеята за прилагането им тук като пряко западно влияние. Така, става ясно, че сложни системи от изявени контрафорси са били използвани в старобългарската архитектура не само в периода непосредствено след Покръстването, а и по-късно, включително през столичния период на Преслав през X в.,  и то не при базилика, а при една куполна църква. Именно това обстоятелство налага разглеждането на възможността Дворцовата църква да е бил изградена в столичния период на Преслав, според традициите на православното (византийско и българско) църковно строителство от периода. Всъщност, развиваният тогава при тях тип кръстокуполна църква отговаря напълно на описания план от основите на дворцовата църква (обр. 1), като не бива да се забравя, че в основите си редица кръстокуполни църкви от периода, както и по-късно, имат очертанията на базилики, докато вече във височина са били оформяни кръстовидно. Показателен пример за такова архитектурно решение през X в. е  църквата „Св. Иван”  в Несебър, която, в основите и в долните си части, има план на трикорабна базилика, докато във височина вече е оформена като кръстокуполен храм (Миятев 1965: 106, обр. 104-106), (Динолов 1963: 129, обр. 117). Това съображение е още един довод за направата на проверка на възможността Дворцовата църква да е била изградена като „модерния” тогава за Византия, а и в България центричен куполен (тук изглежда многокуполен) православен храм. Преки указания за основателността на това нейно планово оформяне са: 1. Наличието на ясна напречна ос на симетрия при сградата, трасирана в оста между двете централни двойки (северни и южни) странични контрафорси, която навежда на мисълта за наличието на вертикален акцент (купол) в центъра на храма.; 2. Разполагането на откритата зидана основа за олтарна преграда точно в източния край на така разположената централна кръстовидна част на сградата, евентуално оформена в нейния наос (обр. 1).; 3. Съответствието на четирите големи, според наличните данни многостранни контрафорси на четирите предполагаеми по-малки купола, фланкиращи централния купол на храма - контрафорси които най-вероятно са били замислени като  един вид, тук „плътни”, екседри към тях, заети най-вероятно като идея от конхалните църковни сгради. Както вече бе посочено подобни полигонални екседри, разположени между издадени контрафорси срещаме при Кръглата църква, където те също са ориентирани към нейния купол, като това е важен аргумент за използването на петкуполната схема при Дворцовата църква. Именно тези съответствия между трасирането на основите на Дворцовата църква с плановите особености на  съвременните  ù византийски и български храмове, дават основание тя да бъде реконструирана не според традициите на западното, а на съвременното ù православно храмово строителство – като куполен кръстовиден храм. Счита се, че първообраз на този тип църковни сгради е била недостигналата до нас петкуполна църква „Неа” изградена от император Василий I Македонец в Константинопол през 876-880 г. Най-вероятно именно подобно устройство е притежавал и наосът на Дворцовата църква, като, съдейки по разполагането на олтарната ù маса в центъра на квадратно пространство, оформящо се в презвитерия на църквата, може да се предполага наличието на още един купол и там (обр. 1). Възможно е такъв симетричен вертикален акцент  да е бил разположен и над нейния притвор, над владетелския трон, разполаган традиционно в галерията на втория му етаж, откъдето царят е имал пряк изглед към олтара.  Така, Дворцовата църква в Преслав най-вероятно е представлявала един ранен пример за развитието на усложнени „многоглави” кръстокуполни композиции във византийската, а по-късно и в руската архитектура, в който могат да се проследят не архаични и западни, а по-скоро съвсем „модерни” за времето си, източно-православни строителни традиции. Наред с това обаче, както и в спомената църква Мирелайон в Константинопол, при нея изглежда са били приложени и някои  възродени елементи от античната архитектура, като колони по нейните фасади, каквито се засвидетелствани със сигурност и при други преславски паметници. Най-вероятно, именно такива, и то тук невградени, а свободни, зидани от отделни варовикови сегменти колони (открити при разкопките), са стъпвали върху правоъгълните контрафорси, ограждащи Дворцовата църква (обр. 2).  Много възможно е и върху тях да са стояли също варовикови, грубо украсени капители, какъвто също е бил открит при проучванията на паметника. Като аналог на една такава предполагаема система от колони, приближена максимално до стените на храма, може да се посочи отново близката Кръгла църква, с много близко разположените до пиластрите на оградната стена на нейния атриум колони. При него, традиционно оформяните  чрез колонади  странични галерии при атриумите са били силно стеснени до размер, който не позволява нормалното им използване, което ги е превърнало в един най-вече декоративен негов придатък. Може да се предположи, че този стремеж към редуциране на по-рано напълно функционалните колонни галерии и издадени портали към храмовете, е довело до прилагането на едно близко, вече съвсем „декоративно” решение и при фасадите на Дворцовата църква. Най-вероятно, при нея тези предлагани свободно стоящи колони са фланкирали най-вече (при 8 от общо 14 контрафорса) входовете към нея, като са играели ролята на приближени максимално до стените ù нейни портали. Освен това, при северната и южна двойки централно разположени контрафорси, най-вероятно тези колони са били свързани и с двойките стълбове пред тях (открити със сигурност при южната двойка), оформяйки един вече напълно изразен масивен портал тук (Георгиев 1993: 63)).

Обр. 1. Възстановка на плана на Дворцовата църква като кръстокуполна църковна постройка. За център на нейното кръстовидно вътрешно оформяне тук е взета пресечната точка на двете ясно очертани оси на сградата.

 

Библиография:

Георгиев, 1993: П. Георгиев. Д. Овчаров, Ж. Аладжов, Н. Овчаров. Големият царски дворец във Велики Преслав. Т. I. Преславската патриаршия през X век. С., 1991. 177 с., 175 обр. + 9 плана и графични реконструкции. Рецензия. – Археология, 1993, 4
Георгиев, 2002: Георгиев, П. Базиликата „Гебе клисе” и въпросът за връзките между България и Рим в края на IX век. – В: Преславска книжовна школа. Т. 6. 2002
Динолов, Л. Принос към метричното изследване на средновековната култова архитектура в България. Опит за установяване на модул. София, 1963
Миятев, К. Архитектурата в Средновековна България.София, 1965
Овчаров, Аладжов, Овчаров, 1991: Овчаров, Д., Аладжов, Ж., Овчаров, Н. Големият царски дворец във Велики Преслав. Т. I. Преславската патриаршия през X в. София, 1991