Bazileus.eu

Църква № 7 е разположена на трасето на северната крепостна стена на Цитаделата на Средновековния Червен, при скалния склон на възвишението, върху което тя е била изградена. Според проучвателя  ù църквата е била включена в тази крепостна стена през нейния трети строителен период, отнасящ се според него към първата половина на XIV в. Църквата е изградена от добре одялани каменни блокове с почти еднаква големина, споени с бял хоросан, като фугите между тях са измазани с по-фин, също бял хоросан. В зидарията на стените на сградата са използвани  вътрешни дървени греди – сантрачи, стабилизирали конструкцията им до пълното втвърдяване на използвания при тях хоросан. Стените са запазени на височина до 2 м в южната ù част, като на север, при трасето на крепостната стена, те са унищожени до основи. Въпреки това, планът на храма се установява ясно, очертавайки основите на една еднокорабна, най-вероятно кръстокуполна църква от типа стегнат кръст, снабдена с притвор от запад. Въшните размери на църквата са 10.80 м дължина и 5.80 м ширина, като стените  ù са дебели около 0.85 м (при апсидата до 1.05 м). Единственият вход в сградата е разположен от юг, като през него, по три каменни стъпала, се е влизало в притвора на църквата, имащ размери 4.10 на 2.10 м. Неговото подово ниво е с около 0.45 м по-ниско от околния терен, а нивото на наоса е с две стъпала, или с около 0.30 м още по-ниско. Наосът на църквата е с размери около 4.10 на 4.90 м без апсидата, която е само една, но за сметка на това доста широка – около 3.18 м вътрешна ширина, при дълбочина 1.05 м. От двете си страни тя е фланкирана от два пиластъра, съединени с външните стени,  в които най-вероятно са били устроени две парамеби (полукръгли ниши), изпълняващи ролята на диаконикон и протезис, безусловно необходими за църковния ритуал. Още два пиластъра, отстоящи на 1.86 от първите, са разположени в западната част на наоса, като най-вероятно сводовите пояси между всичките четири пиластъра са поддържали във височина купола на сградата, имащ външен диаметър около 3 м. Някога вътрешните стени на църквата са били покрити със стенописи, от които при проучванията са били откритити фрагменти от тяхната най-долна част. Там църквата е била опасана от стенописен цокъл, оформен от правоъгълни полета (размер 1 на 0.86 м) очертани от виненочервана рамка имаща бял контур. Вътрешността на тези полета е била изпълнена с редуващи се във всяко кръгове и ромбове, изписани в също червен цвят.

Що се отнася до ниско запазените външни стени на сградата – по тях не се забелязват следи от фасадно членение, каквото обаче със сигурност е съществувало. Към това заключение насочват откритите при разкопките глинени декоративни панички, покрити със жълта и зелена глеч, както и неоцветени четирилистни розети. Несъмнено те заедно са обрамчвали арките над декоративните ниши, украсяващи фасадните стени на църквата. Част от нейната външна украса са били и опасващите я сигурно установените четириредови тухлени пояси, непреминаващи през цялата дебелина на зида. Първият от тях, според запазените отпечатъци от тухлите му в хоросана,  е започвал на височина от 0.90 м,  след първите четири реда каменни блокове, изпълнени в чиста зидария. Несъмнено тази фасадна украса е обхващала и апсидата на църквата, която най-вероятно е била полукръгла само в приземната си част, докато във височина е била оформена тристенно, и е била разчленена също с декоративни ниши. Вероятно над тези, типични за средновековната архитектура декоративни ниши, под главния корниз на сградата, е преминавал фриз от по-малки, също декоративни тухлени арки, стъпващи върху малки конзоли. Също така, може да се предположи, че и купола на църквата е имал многостранна, осемстенна форма, разленена с ниши. С тази своя, по-всичко изглежда богата външна украса църква 7 е типичен представител на църковната архитектура на Второто Българско царство от XIV век, като по-всичко личи, че с нищо не е отстъпвала на запазените нейни образци от Търново и Месемврия. Със своя представителен външен вид тя е дооформяла северния край на централната, представителна част на средновековния Червен, образувана от неговия дворец и от свързаното с него площадно пространство. Всъщност обаче, църква № 7 не е включена в тои плошад, издигайки се в обособено неголямо пространство при северозападния ъгъл на червенския дворец („замък”), от който я дели само трасето на главната улица на града. Така, най-вероятно църквата, макар и построена малко встрани от основното обществено пространство на града, е имала важна роля в неговия живот. Възможно е тя да е обслужвала оформен тук градски комплекс - например неголяма резиденция на виден гражданин на града, или пък градски метох на някой голям манастир. По-вероятно е обаче, поради близостта си  с основните обществени сгради на града, тя да е имала също обществено предназначение, възможно като църква на построени в близост (от североизток?) училище, болницата или друго учреждение.