|
Четвъртък, 15 Април 2010 14:20 |
|
Местоположение.
Крепостта Ветрен се е намирала на около 4 км северно от центъра на с. Ветрен, Силистренска област (Атанасов, Йорданов 1994, 6). Била е разположена на издължен в посока изток-запад хълм, дълъг 300 и широк 150 м с надморска височина около 90 м (около 120 м над средното ниво на речните води). Хълмът се издига в непосредствена близост до брега на Дунава, който и е представлявал основният водоизточник за Ветрен (обр. 1, 2). От крепостта се открива широк обзор по течението на Дунава, без обаче да имаме данни за визуална връзка с други средновековни крепости, освен Дръстър.
|
|
продължава>
|
|
УКРЕПЕН МАНАСТИР ПРИ ГОЛЯМАТА БАЗИЛИКА В ПЛИСКА |
|
Вторник, 23 Март 2010 13:34 |
|
Развалините на укрепения манастир се намират в североизточната част на т.н. Външен град на Плиска, на близо 1300 м североизточно от Източната порта на каменната крепост (43º 23' 55" N, 27º 08' 21"E). До него от каменната крепост се стигало по път, тръгващ от Източната порта, който след манастира е продължавал на север до един от входовете в земления вал в североизточния ъгъл на външното земно укрепление на Плиска. Изглежда, че именно построяването на комплекса е предизвикало и настилането на участък на споменатия път от Източната порта до комплекса с груби каменни плочи (Георгиев, Витлянов 2001, 7). В близост до комплекса няма естествени водоизточници, обстоятелство довело до изкопаването на два кладенеца във вътрешността му.
|
|
продължава>
|
|
Вторник, 23 Март 2010 13:31 |
|
Крепостта Новград е разположена в близост до днешното едноименно село, до брега на р. Янтра, върху хълма Калебаир. Тук понастоящем не са запазени други следи от крепостни съоръжения, освен висок насип, преграждащ източната достъпна страна на крепостта. Счита се, че в този насип се крият останките от крепостната стена на Новград, който вероятно се споменава за пръв път в хрониката на Мехмед Нешри, под името Нукесри, като една от крепостите на цар Иван Шишман. Изказано е становището, че гръцкият произход на последния топоним е указание за издигането на крепостта по време на византийското владичество (Кузев 1981, 155). Всъщност, следва да се отбележи, че селището Нукастуру у Идриси се локализира при днешните градове Кладово или Турну Северин (Кендерова, Бешевлиев 1990, 77). Донякъде в подкрепа на тезата за съществуването на Новград през XI-XII в. се привеждат откритите при крепостта две византийски монети от XII в. (Стефанов 1956, 12), (които могат да се окажат и имитации от XIII в.), за точните обстоятелства и място на тяхното откриване, обаче не могат да се посочат по-точни данни. Същевременно следва да се отбележи, че керамиката от хълма Калебаир се отнася към XIII-XIV в. (Кузев 1981, 155), която, като по-масов материал, а в случая и поради разликата си от тази през XII в., следва да бъде използвана като по-сигурен показател за датирането на крепостта. Така най-вероятно крепостта Новград е съществувала през епохата на Второто Българско царство, охранявайки устието на плавателната най-вероятно тогава в долното си течение река Янтра.
Библиография:
Кендерова, Бешевлиев, 1990: Кендерова, С.; Б. Бешевлиев. Балканският полуостров изобразен в картите на Ал-Идриси. Палеогеографско и историко-географско изследване. София, 1990
Кузев, 1967: Кузев, Ал. Приноси към историята на средновековните крепости по Долния Дунав. II Пиргос, Новград, Свищов и Никопол. - Известия на Народния Музей - Варна, 3 (18), 1967
Кузев, 1981: Кузев, А. Средновековни български градове и крепости. Т. I. Градове и крепости по Дунав и Черно море. Варна 1981
Стефанов, 1956: Стефанов, Ст. Старините по долния басейн на Янтра. София, 1956
|
|
