|
Вторник, 23 Март 2010 11:54 |
Крепостта (?) “Градът” е разположена непосредствено южно от град Килифарево, върху хълм имащ стръмни склонове (42º 59' 22" N, 25º 37' 27"E). Крепостта има неправилна окръглена форма, доближаваща се до четириъгълник със страна 60 м. Сега останки от „крепостни” съоръжения се проследяват по източната ù страна. От южната страна, поради скалите там, е твърде възможно да не са били изграждани масивни отбранителни съоръжения. На най-високата, югоизточна част от „крепостта” са запазени следи от внушителен градеж, свързан с трасето на крепостната стена, най вероятно кула или масивна сграда. „Крепостната” стена на хълма “Градът” е била построена от местни неоформени камъни със средни размери (до 60-70 см. дължина) на кална или суха спойка. Ширината ù варира от 1,30 до 1,60 м., като е твърде възможно (по непълни данни) първоначално да е нямала основи, а впоследствие да е потънала в резултат на собствената си тежест с около 10 см. Керамиката от „крепостта” се отнася най-общо към XI - XV в. (Алексиев, Бараков, Василев 2002, 135-136), без да има със сигурност отношение към крепостните съоръжения. Тук, следва да се отбележи, че поради малката дебелина на оградните стени и нестабилният им градеж, самото определение на паметника като „крепост” остава недоказано.
|
|
продължава>
|
|
Вторник, 23 Март 2010 11:53 |
Също както при Малък Преслав, първото и единствено сигурно споменаване на крепостта Динея в писмените извори е на Йоан Скилица който, описвайки похода на патриция Теодоракан и Никифор Скифия в днешна Североизточна България, съобщава името и между превзетите тогава укрепени пунктове (ГИБИ VI 1965, 280. Наред с това, Динея се свързва и със топонима Зинибули у Идриси (Недков 1960. 140). Също така, освен информацията за това селище в текстовата част на произведението на арабския географ Зинибули е изобразено и върху парижката карта от преписите му, като, за съжаление тази карта не дава по точни указания за локализирането му (Кендерова, Бешевлиев 1990, 71).
Въпреки малкото изходна информация в наративните източници, по въпроса за местоположението на Динея през последните няколко десетилетия са били изказани следните становища: 1. Динея се е намирала при днешния град Смядово (Недков 1960, 140) и 2. Крепостта е била разположена при с. Войвода, Шуменска област (Бешевлиев 1973, 4), 3. Крепостта Динея е Стана кале при Нови Пазар (Рашев 1988, 121). Въпреки представените по-горе хипотези, локализирането на Динея остава все още задача стояща за решаване пред изследователите, като без съмнение основната причина за това следва да бъде търсена в малкото информация, давана от писмените източници по този въпрос
|
|
продължава>
|
|
Вторник, 23 Март 2010 11:49 |
|
Името на средновековната крепост Демничик се споменава от Йоан Кинам, според който куманите, при нашествието си от 1148 г., след като преминали Дунава, превзели това укрепление. Според него тогава, при ответния поход на Мануил Комнин, един обикновен дунавски лодкар му казал, че “ако императорът се грижеше за нашите работи, нямаше да бъде превзет Демничик...” (ГИБИ VII 1968, 226).
Досега въпросът за локализирането на Демничик е разглеждан многократно от изследователите, като при това са били изказани и немалко становища в тази насока. Така, според Василевски крепостта се е намирала на левия бряг на Дунав, при Зимница (изхождайки преди всичко от сходството на имената), като към това мнение се присъединяват и Банеску и П. Дякону (Diaconu 1978, 82). Поради противоречието му с единствения историчесски извор даващ информация по въпроса, сочещ, че крепостта се е намирала на десния бряг на реката, това становище не се приема от останалите изследователи, поставящи, при липсата на по-точни указания Демничик най-общо, в най-долното течение или устията на Дунава. Нов опит за отъждествяване на Демничик с познато от друг извор селище прави В. Златарски свързващ името с Главиница на Анна Комнина, отново използвайки идеята за съществуването на фонетична близост между тези названия (Златарски II 1994, 385). Археологическите разкопки на средновековни селища и крепости по Долни Дунав, осъществени през XX в. дават нови основания на изследователи за предлагане на решения на въпроса. Така проучванията на античната Диногеция и на наследилото я средновековно укрепление показват унищожаването му (четвърто ниво) през средата на XII в., унищожаване датирано чрез монети на Йоан II Комнин и Мануил I Комнин сечени до 1148 г., което дава, наред с фонетичната близост на Диногеция и Демничик за хипотетичното му локализиране там (Bolşacov-Ghimpu, 1967, 547), (Barnea 1971, 355). Както обаче бе споменато, последните открити монети там не са на Мануил I Комнин, а на Йоан II Комнин (Mănucu - Adameşteanu 2001, 409, tab. 11), поради което тази хипотеза следва да бъде изоставена.
|
|
продължава>
|
|
