Bazileus.eu

Крепостта Венчан е разположена на около 500 м. северозападно от едноименното село във Варненска област, върху висок хълм извисяващ се на север над долината на Провадийска река. Хълмът е със стръмни, на места и отвесни скални склонове ( вис. до 15 м.), като има издължена форма и заравнено било с дължина 400 и ширина до 100 м. при надморска височина около 350 м. ( 320 над долината в подножието му). Единственият път водещ до крепостта е подхождал от северозапад, виейки се зигзагообразно по склона. Крепостта  се споменава от османския историк Мехмед Нешри в описанието му на похода на Али паша в Североизточна България през 1388 г. Според него тогава жителите на крепостта нападнали двама османски войници и убили единия от тях. В последствие, като ответна мярка крепостта била завзета със сила и разрушена, а населението поголовно изклано. Крепостта не е била възстановявана и използвана по-късно. Единственият останал достоверен факт от нейната фортификация  е всеченото в скалния терен трасе на портата (с ширина около 2 м.) на крепостта, намирала се по средата на северната укрепителна линия. Последната се очертава ясно като затревен насип висок до 0.30 - 0.40 м. и широк до 2 м. следващ линията на ръба на билото. Според К. Шкорпил крепостните стени са били изградени от ломен камък, залят обилно бял с хоросан.

Крепостта се намира на 1.5 км. източно от село Сливек, Ловешко. Разположена е върху естествено укрепен хълм с надморска височина около 350 м., наричан от местното население Хисаря. Хълмът, представляващ част от Ловешките височини, има стръмни, а от югозапад и скалисти склонове ( височина на откосите до 8 м.). Крепостта има формата на силно издължена елипса в посока североизток - югозапад. Размерите и са: дължина 160 и ширина до 70 м. ( площ около 7 декара). От юг, изглежда поради скалните откоси там, сега не се наблюдават  следи от фортификация. Крепостна стена е била изградена само от север и запад, където склоновете на хълма, макар и стръмни, са по-достъпни. Стената е изградена от ломени камъни споени с бял хоросан. Пълнежът и е запазен  на места до 1.50 м. височина ( в западния край), като външното и лице е твърде обрушено. По-значителни следи от трасето на куртината има в западната част на крепостната стена във вид на насип от камъни, частично покрити с пръст, широк 2-3 м. Постепенно на изток, следите от стената стават все по незабележими. Почти  в средата на северната крепостна стена, непосредствено от юг от нея,  се забелязват останки от верижна постройка широка 5 - 6 м., изградена на поне 10 м дължина успоредно на стената. По повърхността и в иманярските изкопи в крепостта се открива сравнително малко керамика датираща най-общо от периода XII - XV в. В този хронологически обхват следва да поставим и времето на използването ù, като наличните данни не позволяват, на този етап, направата на една по-прецизна датировка.