Bazileus.eu

Средновековната крепост Проват се намира на 400 м югоизточно от центъра на гр. Провадия. Разположена е на скалист полуостров извисяващ се с около 320 м над долината на Провадийска река (350 м средна надморска височина, най-висока точка 210 м). Самият полуостров има издължена в посока север-юг неправилна форма, като стръмните му склонове завършват с отвесни скали, високи до няколко десетки метра (Плетньов 1995, 238). Размерите му са: дължина 300 м, ширина до 100 м, при средна надморска височина 350 м (Кузев 1980б, 11). Горната му половина представлява плоско скалисто плато, в южните две трети на което се издига с 10 м второ, по малко възвишение, имащо от север и изток полегати, а от запад и юг скалисти склонове (височина на скалите до 7 м) От север дълъг около 80 м скалист провлак, подобен на този в Търново, го свързва с останалата част на Добринското плато. Във вътрешността на крепостта са запазени останките на кладенец (в северната част, дълбок над 80 м (Плетньов 1995, 329)) и водохранилища, осигуряващи вода на жителите на крепоста при обсада. В мирно време най-вероятно вода е била черпена или от потока в дола източно от крепостта или от Провадийска река. От крепостта се открива сравнително ограничена гледка в северозападна и югозападна посока.

Крепостта се е намирала на около 1 км. западно от едноименното село, в м. “Валя Турчилор”, върху невисок хълм надвесен над брега на Дунава. Името и възможно произлиза от късноантичната крепост Флорентиана, спомената от Прокопий Кесарийски през VI век. За пръв път името на средновековната крепост се среща между имената на крепостите, изобразени в една италианска военна карта на Югоизточна Европа от 1394 - 1396 г., където тя е представена с условно изображение от крепостна стена с три кули. От веещия се над нея флаг с кръст се съди, че при създаването на картата крепостта е влизала във владенията на Видинското царство на цар Иван Срацимир. В писмените извори крепостта се споменава и в един османски документ, според който османската войска на султан Мурад I, отправяща се в поход срещу Трансилвания през 1438 г., преминала Дунава именно тук. При похода на Владислав III Ягело от 1444 г. Флорентин се споменава  отново измежду останалите „здрави крепости в Българското царство, удобни за ръкопашен бой”. Тогава крепостта била подмината от кръстоносната армия, като продължила да се споменава в османските писмени паметници и през следващите десетилетия. Така, в един извор от 1560 г. се сочи, че крепостта е била отбранявана от 24 войници. Крепостта се споменава като действаща и по-късно, чак през 1699 г., като близо половин век по-късно, през 1740 все още била в добро състояние. Тогава тя била нарисувана от австрийския капитан Щад, като според него имала поне две кули съединени с крепостни стени, всички увенчани със зъбери. Укрепленията на Флорентин били добре запазени и през следващия деветнадесети век, като на една гравюра издадена във Виена крепостта е показана с високо запазени стени. Вече при преминаването на австро-унгарския пътешественик Фелик Каниц през 1862 г. оттук, от нея били запазени само основи, като местните жители твърдели, че тя била разрушено доста преди това, а строителният материал бил използван при изграждането на видинските укрепления..

Понастоящем от градежите на крепостта са запазени само част от основите на стена, изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан, смесен с баластра. При останките на крепостта е откривана сграфито керамика. Предполага се, че крепостта е построена не “по-рано от XII-XIII в. (Кузев 1981, 94- 97), като липсата на археологически проучвания на останките ù затруднява по-точното ù датиране.