Bazileus.eu

Крепостта Ветрен се е намирала на около 4 км северно от центъра на с. Ветрен, Силистренска област (Атанасов, Йорданов 1994, 6).  Била е разположена на издължен в посока изток-запад хълм, дълъг 300 и широк 150 м с надморска височина  около 90 м (около 120 м над средното ниво на речните води). Хълмът се издига в непосредствена близост до брега на Дунава, който и е представлявал основният водоизточник за Ветрен (обр. 1, 2). От крепостта се открива широк обзор по течението на Дунава, без обаче да имаме данни за визуална връзка с други средновековни крепости, освен Дръстър.
Писмени сведения и досегашни изследвания.
За пръв път и единствен път през XI-XII в. крепостта Ветрен се споменава от Анна Комнина в нейната “ Алексиада” във връзка със събития от 1087 г. Тогава, при похода на император Алексий I Комнин срещу печенегите, византийската войска достигнала Дръстър, при което, малко преди злощастната за нея битка при тази крепост, императорът изпратил “към Ветрин” целия обоз и личния си багаж (ГИБИ VI, 1965, 62-63). Въпреки някои съмнения в миналото идентификацията на “Ветрин” със съвременното село Ветрен и крепостта до него, се приема от повечето изследователи. След 1087 г. Ветрен престава да споменава в писмените извори до 1425 г., когато крепостта била превзета от обединените бойни сили на влашкия воевода Дан II и Фружин. (Атанасов, Йорданов 1994, 6-7) Последният факт дава основание да се предположи, че крепостта е съществувала през периода изминал от първото и споменаване, като изглежда, че през XII-XIV в. тя е останала встрани от важните  исторически събития. Пръв К. Шкорпил прави обхождания и окомерен план на крепостта още в края на XIX в., локализирайки тук античната пътна станция и кастел Тегулициум (Шкорпил 1905, 446-447). За съжаление той, както и осъществилите там през 1915 г. археологически сондажи румънски археолози В. Първан и М. Теодореску (обр. 2), не съзират връзката между “Ветрин” и името на силистренското село Ветрен. По всичко личи, че в този си пропуск, те са били подведени от локализирането на споменатата в “ Алексиада” крепост при гр. Девня от Ф. Каниц и В. Томашек (Атанасов, Йорданов 1994, 7-8). Пръв В. Аврамов локализира крепостта при едноименното село, локализация, възприета по-късно от почти всички изследвачи. За пръв, и засега единствен път археологически разкопки на територията на крепостта, са били правени през 1982-84 г., под ръководството на Г. Атанасов (Атанасов, Йорданов 1994, 8).

В наши дни не са запазени, а и при разкопките от 1982-1984 г. не са били открити никакви останки от крепостна архитектура. Поради тази причина за нейния вид сме принудени да съдим от наблюденията на К. Шкорпил, както и от резултатите от сондажите на румънските археолози от 1915 г. Според К. Шкорпил крепостта при с. Ветрен има трапецовидна форма, с южна страна дълга 130 крачки, западна 80 и източна дълга 58 крачки (северната стена според местното население е била отнесена от дунавските води през втората половина на XIX в.) (Шкорпил 1905, 446-447). При посещението на Шкорпил на терена не са личали останки от крепостни зидове, каквито са били открити от В. Първан и М. Теодореску. През 1915 г. тези археолози попадат, в югозападния ъгъл на крепостта, на останки от крепостна стена, изградена в “opus incertum” с дебелина 2.50 - 3 м. (Атанасов, Йорданов 1994, 9) За съжаление при проучванията от 1982-1984 г. не са били открити останки от укрепителните съоръжения на крепостта. За сметка на това в сондажите е било регистрирано голямо количество “струпани каменни блокове и тухли с хоросан”(Атанасов, Йорданов 1994, 8), потвърждаващи с присъствието си предишните наблюдения. Предполага се, че зафиксираните крепостни стени датират от IV - VI в., като след това са били преизползвани през българското средновековие (Атанасов, Йорданов 1994, 9-11).
Във вътрешността на крепостта през 1915 г., в източната ù половина, са личали следи от наземни каменни жилища, каквито обаче не са били открити при разкопките от 1982-1984 г. Тогава са били проучени три землянки (две само частично) от X -XI в (Атанасов, Йорданов 1994, таб. X-XI).

Подемен материал и датировка.
Досега в крепостта Ветрен е било открито значително количество разнообразен подемен материал, датиращ от късноантичната до късносредновековната епоха. Намерената в крепостта керамика датира от периодите от IV в. нататък: ранновизантийска керамика, най-вече амфори с гребенчата украса; старобългарска битова керамика на ръчно колело, предимно гърнета от IX-X в., включително съдове украсени с излъскани ивици и такива украсени с ангоба (IX-X в.) и с тъмнозелена глазура (IX-X в.). Керамиката от XI-XII в. е представена от добре изпечени съдове покрити с полупрозрачна тревистозелена глазура (датира се до XIII в. включително), тара-амфори, някои от които украсени с бяла ангоба, къснономадска керамика - фрагменти от печенежки котли (XI в.), а също битова и сграфито керамика, изработена на крачно колело, появата на първата от които в района се отнася към края на X и началото на XI в, а на втората от последната четвърт на XI в. (Атанасов, Йорданов 1994, 12-18).
Находки от метал от крепостта Ветрен, датиращи от XI-XII в., са представени от коланни апликаци, пръстени, обеци, както и от предмети на християнския култ - кръстове-енколпиони, а също и реликвиарни и процесийни кръстове. (Атанасов, Йорданов 1994, 21-32).
От крепостта произхождат и няколко византийски оловни печата датиращи от XI-XII в: на Аркадий, протоспатарий при хрисотриклиниума (X-XI в.), моливдовули на частните лица Василий, Георги Ватаци и Стефан (края на XI в.), на Роман Диоген, вестарх и катепан (бъдещия император - преди 1067 г.), на Тирах (?), протоспатарий (вероятно печенежкия вожд Тирах - средата на XI в.), които показват важното място на крепостта в историята на областта през тази епоха (Атанасов, Йорданов 1994, 33-41).
Монетните находки от Ветрен след VII в. започват да се появяват, както в големите центрове Преслав и Дръстър, още в първите десетилетия на X в. Откритите монети са: солид и фолис на Роман I Лакапин, милиаренсия на Йоан I Цимисхи, две милиаренсии на Василий II (от 977-989 г.), пет анонимни фолиса клас А 2 (976-1025), един клас В (1036-1042), три клас С  (1042-1050), два фолиса клас Е (1060), един анонимен фолис клас F (1060-1065), два фолиса на Константин X (1059-1067), три анонимни фолиса клас G (1065-1070), един фолис на Роман IV (1068-1071), два оригинални фолиса и една лята имитация на фолисите на Михаил VII (1071-1078), четири анонимни фолиси клас I (1071-1078), хистаменон на Никифор III Вотаниат (1078-1081), три неопределяеми анонимни фолиси от края на XI в., два неопределяеми анонимни фолиси от XI в., три тетартерона на Алексий I Комнин (сечени през периода 1092-1118 г.). Следващата открита монета, като единична находка е хиперперон на Йоан III Ватаци (1222-1254), (Атанасов, Йорданов 1994, 65-68).

Колективни монетни находки:
1.     В свлачище на северния склон на Ветрен, находка от 319 билонови скифати, от които един от четвъртото монетосечене (половинка) на Мануил I Комнин, един на Алексий III Ангел, а също така български и латински имитации, имитации на Никейската империя, една монета на Иван Асен II,и по една на Теодор I Ласкарис и на Мануил Дука, 42  монети на Йоан Дука, както и други, недобре запазени монети (Атанасов, Йорданов 1994, 69-72),.
2.     Находка от предреформени билонови номизми на Алексий I Комнин, отсечени в Солун около 1084-1085 г. (съкровището е разпиляно), (Атанасов, Йорданов 1994, 43-44).
От хълма “Калето” до с. Ветрен, Силистренско произхождат и следните оловни печати: 1. на Аркадий, протоспатарий при хрисотриклиниума (X-XI в.), 2. на Василий, частно лице (края на XI в.), 3. на Георги Ватаци (края на XI в.), 4. на Роман Диоген, вестарх и катепан (преди 1067 г.), 5. на Стефан, частно лице (края на XI в.), 6. на Тирах (?), протоспатарий и …, 7. анонимен моливдовул (втората половина на XI в.), (Атанасов, Йорданов 1994, 35-41)
От цитираните нумизматични данни се съди, че през първите десетилетия на XI в. изглежда, че животът в крепостта не е бил много интензивен (намерена е само една монета - анонимен фолис клас В (1030 - 1040 г.). През втората половина на века монетното обръщение във Ветрен се засилва, като от тогава датират повече от половината открити монети в крепостта. Очевидният икономически възход на крепостта завършва още в края на XI в., в самото начало на монетната реформа на Алексий  I Комнин. “След края на XI в. активното монетно обръщение прекъсва във Ветрен за около век и половина. Явно животът тук е замрял за около век и половина”. (Атанасов, Йорданов 1994, 42). Неговото възобновяване в по-значителни размери може да се отнесе към периода в и след средата на XIV в. до средата на XV в.
От оскъдните писмени данни и от резултатите от археологическите проучвания може да се заключи, че живота на мястото на ранновизантийския кастел Тегулициум е бил възобновен през втората половина на IX в. През X в. селището,  (вероятно  крепост), възможно вече носещо името Ветрен, придобива по-голямо значение. От началото на XI в. крепостта претърпяла известен упадък, който от 40-те до 90-те години на века бил заменен от нов период на възход. Предполага се, че тогава част от население, напуснало крепостите във вътрешността на Североизточна България, се е преселило в дунавските селища и в частност във Ветрен. Също така откритите в крепостта фрагменти от печенежка керамика подказват за номадско присъствие там, най-вероятно отнасящо се до периодите на ликвидиране на византийската власт в северна България през XI в.. Към такова твърдение насочват и откриваните във Ветрен монетни екземпляри отнасящи се към местното имитативно монетосечене на монетарницата в Дръстър, осъществено тогава (Атанасов. Йорданов 1994, 50). По всичко личи, че активният живот във Ветрен е продължил до и около възстановяването на византийската власт в областта в самия край на века (1087 или 1094 г.?). В откривания нумизматичен материал и керамика от останките на крепостта не се откриват паметници датиращи от XII в., факт който показва настъпването на хиатус или на сериозен упадък в живота в нея. По всичко личи, че възстановяването на използването на крепостта и (или) на селището трябва да се отнесе към края на XII или първата половина на XIII в., вероятно във връзка с дейността на Асеневата династия (Атанасов, Йорданов 1994, 51). Впоследствие Ветрен изпитал нов период на упадък, причинен най-вероятно от монголското нашествие от 1242 г., упадък от който успява да се възстанови напълно едва през XIV в., като изглежда, че крепостта е била използвана интензивно и след завладяването на областта от османските турци, до опустошаването и от войските на влашкия воевода Влад Цепеш през 1462 г (Атанасов, Йорданов 1994, 52).