Bazileus.eu

Предполагаемата крепост Франкград се е намирала югоизточно от хълма “Царевец” в м. Френкхисар, която представлява нисък равен полуостров, заобиколен от три страни от р. Янтра, над който от югозапад се извисява хълма “ Света гора”, а от североизток крепостта Девинград. Дължината на полуострова достига 500 м., а ширината до около 100 м., като височината му над средното ниво на речните води е до около 5-6 м., което не изключва заливането на някои от частите му при прииждане на реката. Квартал или крепост с името “Франкград”, част от столицата Търнов, не се споменават в писмените извори от епохата на късното българско средновековие. Използваното от нас тук название е калка на турското име на бившия квартал на фръзите (франките), възникнало през османското владичество (Ангелов 1964: 14-15). Изглежда, че някъде в първите векове на този период следва да отнесем възникването на това название, заменило вероятния първоначален български топоним “ Франкград” или “ Фръзград”, имащ същото значение.  Липсата на каквито и да е видими останки от евентуални крепостни стени прави невъзможно заснемането на план на евентуалната  крепост. Открития подемен материал от полуострова, на който е бил разположен “Франкград”, макар не голям по обем, позволява да се определи периодите на живот на това място в границите IV - VII и XI - XX в.

За съжаление при направените през 2009 г. сондажни археологически проучвания под ръководството на Е. Дерменджиев не са били открити данни за обитаването на този терен през XII-XIV в. При това проучвателят открива данни за машинното изгребване на културните пластове тук при премахването на циганската махала, съществувала тук, като е възможно и тогава да са били унищожени останките на този предполагаем квартал на средновековно Търново. Също така, не е  изключено тук наистина да е имало обект (укрепен?) свързан с пребиваването на западни чужденци, който обаче да е имал по-малки размери, и да е бил разположен на друго място  в този немалък полуостров. Може да се предположи, че “латинският” квартал на средновековния Търнов е възникнал в столичния период на града - може би времето на унията на българската църква с Рим. Оттогава и датират първите сведения за постоянно пребиваване на хора от католическия запад тук. Така например през 1205 - 6 г. в Търново е живяла една жена от Бургундия, която става свидетел на събитията около екзекуцията и погребването на Балдуин Фландърски (по точно на чудесата ставали на мястото на гроба му), (Златарски III: 578-579).