Bazileus.eu

Имената на двама бележити чехи стоят на първо място сред основоположниците на изследванията върху Историята на Средновековна България и в областта на нейната археология. Това са Константин Иречек, написал първата цялостна История на българите, и неговият племенник Карел Шкорпил, дал с неуморните си проучвания истинското начало на българската средновековна археология.

Карел Шкорпил е роден на 15 юли 1859 г. в неголемия град Високо Мито в Чехия, тогава в границите на Австрийската империя, като завършва специалност математика  в Пражкия университет. Малко след завършването си, воден от желанието да се включи в културното издигане на новосвободена България, той идва в нея като преподавател заедно със своя брат Хермин (Хермингилд). Следват дълги години на преподавателска дейност в редица български градове, като Пловдив, Сливен, Русе и Велико Търново, до установяването му за постоянно във Варна. Редовната му работа като учител обаче не може да затрудни неговия изследователски дух, водещ го всяко лято на дълги обиколки из почти всички части на новата Българска държава. При всяка от тях той усърдно документира нови и нови следи от миналото на българските земи, много от които без неговото перо щяха да изчезнат без следа за науката. При това той съставя първото цялостно описание и изготвя незагубилия и до днес стойността си първи точен план на средновековната българска столица Търново, изследва средновековните църкви и манастири на Сливенската Света гора, както и на новата столица София. Наред с това той картира трасетата на едни от най-големите старобългарски землени  и каменни валове, лагери и крепости като Еркесията, както и Големите валове и огромния землен лагер Никулицел в Северна Добруджа, явяващ се най-вероятно най-ранният политически център на България при хан Аспарух. Най-голямото му откритие обаче, обезсмъртило завинаги името му в историята на българската археология, е откриването на Първата Българска столица Плиска. В края на XIX в. локализирането на “дома” на българските ханове представлява един най-големите проблеми в средновековната ни археология, който той разрешава с математическа точност. Условието на тази “задача” на живота му, е зададено в открития в средата на същия век Търновски надпис на хан Омуртаг. Според него този български владетел, обитавайки стария си дом, заповядал да бъде измерена земята и да се построи, на разстояние 40000 оргии от него (85 км), нов преславен дом на брега на Дунава, като посредата между двата дома била издигната всеславна “тумба” – най-вероятно могила с владетелска гробница или отделно стоящ мавзолей. Всъщност, както забелязва Шкорпил – това представлява задача с много неизвестни, единствените сигурни факти в която са течението на река Дунав и разстоянието от 85 км от него до основното средище на ханска България. Взимайки предвид тези изходни данни, той търси следи от такъв важен средновен център, отстоящ на същото разстоение от Великата река.  Така, той достига до единственото правилно заключение, че преди Преслав Българската държава е имала друга, по-ранна столица, от която са останали впечатляващите останки от крепостни стени, землени валове и мегалити-девташлари при с. Абоба до град Нови пазар, недалеч от Шумен. Тази негова хипотеза е блестящо потвърдена при започналите там по негова инициатива на 6 октомври 1899 г. разкопки, проведени от Руския археологически институт в Константинопол. При тях, за две години изследвания пред учените се разкрива една нова забележителна култура – тази на ранносредновековна България – с нейните величествени белокаменни крепостни стени и дворци, капища и църкви, както и многобройни представителни надписи на българските ханове. Това дава началото на ранносредновековната българска археология, която и до днес продължава да разкрива нови и все така изненадващи страни от материалната и духовната култура на хората, поставили началото на Българската държава. И въпреки всички нови открития, винаги ще се помни, че основата на тези проучвания е било положена от неуморната изследователска страст на един чешки математик - Карел Шкорпил, превърнал България във своя втора Родина. И съвсем неслучайно близо половин век след откриването ù, земята на първопрестолна Плиска се превръща в негов вечен дом, приел го след един дълъг и изживян за Науката живот в ранната пролет на 1944 г