Bazileus.eu

Езически храм, църква или християнски мавзолей-мартириум?

Пръв Ст. Ваклинов, а по-късно и други автори предполагат, че това е езически храм, на чието свещено място покъсно била построена Голямата базилика. Те обаче не успяват да предложат подходящи негови аналози сред българските и среднозиатските паметници. Друга група изследователи свързва паметника с периода на християнизацията на българите през 9 век. За Т. Тотев това е старобългарска църква, изградена малко след Покръстването и разрушена недълго след това при изграждането на Голямата базилика. Множеството преустройства при сградата обаче показват, че  тя е съществувала доста по-дълго от този няколкогодишен период. Поради това П. Георгиев изказва тезата, че тя е била издигната още преди покръстването като християнски мартириум, поддържан от общността на първите християни в Плиска. Този мартириум бил изграден с помощта на симпатизиращия им хан Борис, като бил посветен на  Св. Енравота Войн. Енравота е най-големият син на  хан Омуртаг, който бил лишен от престолонаследие от баща си заради преминаването си към християнската религия. По-късно той бил  екзекутиран от следващия български хан, по-малкия си брат Маламир, по обвинение в  изповядване на чуждата Христова вяра и държавна измяна. Според П. Георгиев екзекуцията била извършена за назидание на християните в населената от тях част на Плиска. Впоследствие там, при настъпването на поверотърпими времена при хановете Персиан и Борис, бил издигнат и мартириумът в памет на мъченически загиналия принц. Това виждане обаче предизвиква критиката на изследователите, които посочват липсата на традиция за изграждане на мартириуми пред този период. Няма и отчетливи данни за наличието на християнски квартал в тази част на българската столица преди Покръстването, както и конкретни указания, че тук бил посечен този български светец. Също така, мястото на хана като първожрец на езическата българска вяра прави невероятно предположението за приноса на хан Борис в изграждането на християнска култова сграда, на едно от най-видните места в столицата, поне десетилетие преди общодържавното приемане на християнството. Тези проблеми пред “християнската” теза, дават нови основания за търсене на езическото предназначение на паметника, но вече като една мемориална гробнична постройка.

Хански мавзолей?

Според Ст. Бояджиев, това е мавзолей с крипта и поминален храм над него, издигнат за  българския хан и византийски кесар Тервел. След покръстването, той бил преустроен в църква, но с това конструкцията му била нарушена и се наложило негово-то събаряне. За това  обаче няма конкретни данни, като няма обяснение и на събарянето на мавзолея след покръстването, особено, ако той е бил посветен на Тервел, който, като византийски кесар следвало да бъде поне формално християнин. Въпреки това, важни аргументи за определянето на сградата като мавзолей са типичният ú за мемориалните постройки кръстовиден план, както и близките ú аналози. Такива са мавзолеят на Теодорих в Равена, ранновизантийският мавзолей при с. Макри кьой  до Константинопол, както и някои предислямски гробници от областта Чеч в Средна Азия, строени там до средата на 8 век. Тези традиции за строеж на мавзолеи, както в средноазиатските земи, така и в средиземноморската културна сфера, в която попадат българите при заселването си на Долни Дунав, правят вероятно наличието на такива сгради и при тях. Всъщност, в известния Търновски надпис на Омуртаг изглежда се споменава  именно такова мемориално съоръжение - всеславният “тумбос” на хана. В надписа изрично е отбелязано, че той бил издигнат в средата на разстояни-ето между столицата и Дунава, и ето защо едва ли може да бъде отъждествен с мавзолея под Голямата базилика, както предлага Д. Овчаров. Най-вероятно това са били различни постройки, всяка представляваща мавзолей на български владетел преди покръстването. Всъщност, владетелят, който със сигурност се свързва с комплекса при Голямата базилика е княз Борис, като отук може да  се предположи, че този езически мавзолей бил издигнат от него, или още от неговия баща хан Персиан. Това би обяснило и неговото разрушаване до основи недълго след Покръстването, когато той, дори пригоден за християнска църква, вече бил неудобно свидетелство за доскорошното езичество на управляващия владетел. Във всеки случай обаче, разполагането на олтара на Голямата базилика в Плиска точно върху останките на мавзолея ясно показва, че в даден момент той е имал важно значение за християнизирането на българите. И тъй като кти-тор на базиликата и комплекса към нея бил несъмнено княз Борис, то е много вероятно, както предполага Ц. Цанев, неговото покръстване да е станало именно тук.

Тук ли е бил покръстен Св. княз Борис?

Мястото на покръстване на княз Борис е неизвестно, като знаем само, че то било извършено “тайно и в дълбо-ка нощ” от пристигнала в България византийска мисия. И тъй като едва ли тя е била приета някъде извън столицата Плиска, може да се предположи, че място на това покръстване бил именно отдалеченият от каменната крепост владетелски мавзолей. Намиращ се в ограден затворен комплекс, той би могъл да бъде посещаван от владетеля и придружаващите го лица без да предизвика подозрения, осигурявайки така необходимата тайна на предприетия от него съдбовен акт. Най-вероятно и точно това е било събитието, осветило мястото на тази сграда, върху чиито останки по-късно, като символ на победилата Христова вяра, била издигната катедралната Голяма базилика на новосъздадената Българска църква.