Bazileus.eu

Локализирането на известното от “Алексиада” на Анна Комнина “Симеоново краехълмие”, на което се изкачил император Алексий I Комнин през 1088 г., е един от важните  въпроси, стоящи пред изследователите на този период от историята на Подунавието. Разглежданият топоним е споменат само веднъж в това съчинение, в частта му, в която се описва неуспешния поход на този византийски владетел срещу столицата на разбунтувалия се Паристрион - Дръстър. Според Анна Комнина Алексий I Комнин след като “преминал с войските си Сидера, разположил се на стан около Вичина. Тази река тече от околните планини. Тогава мнозина, които се били отдалечили от лагера за фужировка, били убити, а мнозина пленени. Самодържецът на разсъмване бързо стигнал до Плискова, а после се изкачил на така наречения Симеонов хълм, който от местните жители се нарича Скитско събрание. Там се случило същото с отдалечилите се от лагера за набавяне на нужната храна. На другия ден отишъл до една река, която тече близо до Дристра и отстои на около двадесет и четири стадия, и като разположил там обоза, построил лагер” (ГИБИ, VIII, 1972, 61), (превод на М. Войнов - по същия начин е преведен текста в английското издание на “Алексиада” от E. Dawes (Anna Comnena, 1967, 172), докато в руския превод на Я. Любарский е изпуснато определението “там”, за разполагането на византийския лагер след изкачването на “Симеоновото краехълмие” (Анна Комнина, 1965, 207-208). Във всеки случай за по-точното превеждане на пасажа следва да се произнесат съответните специалисти).

В началото на XIV в. за пръв път в писмените извори се появява името на една от най-значимите крепости в близките околности на столицата Търнов - крепостта Ряховица. Тогава, през 1304 г., както съобщава Пахимер, Михаил IX Палеолог, синът на тогавашния византийския император “подновявайки старата поговорка, обърна в мизийска плячка земите от Ряхово до Стилбнос  и чак до Копсис и отряза Елтимир. А като извърши отново същите опустошения и прекоси за кратко време вражеската земя, той се върна в Орестиада. Когато императорският брат Теодор извести това с писмо до императрица Мария, омонимът Ряхово предизвика смут в императора. Защото той знаеше от мълвата за Стилбнос и Копсис. А когато попита и за Ряхово, чу, че е разположен близо до пределите на Търново откъм южната страна, на един ден път от него. Той взе изцяло написаното за шега. И не можа да съпостави разположението на далеч (едно от друго места) и естествено смяташе, че е направена необмислена смелост, ако това е било направено, и че то представлява непосредствена опасност за нахлулите. Обаче имаше всъщност едно друго едноименно селище Ряхово (всъщност в текста Ряховец, бел. Я. В.), което звучеше много близко. Него хората, които говорят умалително го наричат Ряховица.