Bazileus.eu

1. Прави впечатление грешката при обозначаването на местоположението на крепостта “Ряхово” (Ряховец?) до Търново - на един ден път от него от южната му страна, докато сега известната крепост е разположена на само 2 - 2.5 часа път пеша северно. Тази двойна “труднообяснима” (Алексиев, Вачев 1992 : 8) грешка, за посока и разстояние, едва ли може да бъде обяснена с недоглеждане или недоинформираност, а според нас би следвало да бъде подложена на критично осмисляне.

2. От гледна точка на посочената грешка твърде странни и неясни за изразите, които Пахимер използва, за да обясни на читателя наличието на друга (други?) крепостти (или селища) с име (имена?) производни от дървото орех, намиращи се очевидно на север от Стара планина. Според нас трудно обяснимо е приетото като споменаване на едно селище Ряховец селищно име  във всичките му различни варианти от Пахимер в цитирания текст. В него, в няколко изречения, византийският историк съобщава три форми на имена, имащи такова значение: веднъж твърди, че на един ден път южно от Търново съществува крепост с име Ряхово, а после добавя “имаше друго едно селище Ряховец, което звучеше много близо”, като не става ясно дали последното “селище”е различно от тракийското Ряхово или от отдалеченото на ден път Ряхово до Търново. Всъщност следва да се запита защо Пахимер споменава, според досега утвърдилото се мнение, една крепост веднъж като Ряхово, а после като Ряховец, с допълнителното уточнение, че последното име е било умалително променяно в Ряховица от хората, при това локализирано погрешно спрямо Търново. Според нас тук следва да се зададе въпросът дали всъщност в случая Пахимер говори за една и съща крепост, или просто дава още един пример за селищно име, което звучи “много близко” (но очевидно не съвсем еднакво), а също дали дори донякъде не обърква или смесва имената и местоположенията на две крепости намиращи се на север от Стара планина.

Допълнителна информация в ползва на посоченото съмнение, според нас дава един друг съвременен византийски извор - поемата за подвизите на чутовния простостратор Михаил Глава Тарханиот от Мануил Фил. В самия ù край накратко са изброени крепостите завладяни от този пълководец в похода му от Галата до Търново. Изреждайки превзетите при похода крепости (изглежда и местности (Златарски 1994 III : 562)), Мануил Фил споменава и за една крепост наречена Ряхово, която по-всичко личи, още не е локализирана със сигурност: “Паметник безсмъртен на победоносния с (помощта на) Бога венценосец правят Варна, Проват и Преслав с Тича, Ряхово и Кипиловската долина, Качово и цялата землена граница” (Златарски III 1994 : 604). Дори и да се съгласим с твърдението на Златарски, че “тук поетът прави един вид рекапитулация на градовете и местата, които са направили безсмъртен спомена за неговия герой” (Златарски III 1994 : 604), то очевидно е последователното подреждане на тези топоними от изток на запад, от което следва, че споменатото Ряхово следа да бъде разположено някъде между днешните села Тича и Кипилово, Сливенска област. Въпреки това, географски определено, изброяване на топоними в посочения извор и досега тази крепост отново се смесва от някои изследвачи с едноименната крепост до средновековния Боруй (ако последната локализация е точна), въпреки че се признава, че тя “се споменава от Мануил Фил, ведно с Кипилското поле” (Гагова 1995 : 236)). Съобщението на Мануил Фил е тъкувано погрешно и при свързването му с крепостта Ряховец до Търново. Така Н. Ковачев, в своето изследване на топонима, приемайки, че и в това известие става дума за крепостта Ряховица до Търново, изтъква, че ”последователността на селищата от изток на запад ни дава основание да приемем, че Ряхово е крепостта на Арбанашкото плато, тъй като след нея следва тази при с. Кипилово, Еленско” (Ковачев 1994 : 8). От гледна точка на действителното географско разположение на тези обекти, това мнение е неприемливо поради обстоятелството, че последователността им е точно обратна - от изток на запад следват първо крепостта  Атица (както се смята при с. Тича, Котленско (Гагова 1995 : 134)), след нея крепостта Ряхово и  “полето на Кипил”, като доста по на запад от нея се намира известната ни крепост Ряховец до гр. Горна Оряховица.

Като допълнителен аргумент в полза на предположението за разграничаване на крепостите Ряховица и Ряхово се явяват и по-късните (след XIV в.) вече сигурни споменавания на селата Горна, Средна и Долна Оряховица, наследили сигурно локализираната средновековна крепост и селище Ряховец. При тяхното рагзлеждане прави впечатление, че навсякъде от XV в. до наши дни селищното име Ряховец -Ряховица (Оряховица) се среща в писмените източници неизменно със суфикса ица-ец (и в близките му видоизменени форми) - Rahautsch (1444 г., (Коларов 1970 : 181), “село Раховидже” (осм. документи от XV в. и 1685 г.), “Всесатай Раховиче” (Средна Оряховица - осм. документ от XVIII в.) и формите Раховица, Раовца и Райца (осм. документи от XIX в.), (Ковачев 1994 : 8-9). Многократното повтаряне, в този вид, на въпросното селищно име производно от орех, без използването (с изключение на доста неясните сведения у Пахимер и Мануил Фил) на формата Ряхово (Оряхово), (подобно на постоянната форма Търново, без използването на форми като Търновица и Търновец), дава, според нас, допълнително основание да предполагаме, че топонимите Ряхово, предадени ни от посочените византийски автори, не се отнасят до крепостта Ряховица, а до друга крепост (селище или местност?), носещо това име.

Наред с известията на византийските автори не малко проблеми, с оглед на разглежданата тема поставят и резултатите от проведените археологически проучвания на крепостта Ряховец и прилежащите и селища през 1985-1991 г. от колектив в състав Й. Алексиев, Ив. Бъчваров и Х. Вачев. При тези проучвания е бил засвидетелстван един период на изграждане на крепостните и съоръжения, като в заключителните публикации на обекта се изказва становището за изграждането на крепостта през XII в. и непрекъснатото  ù (поне без да се твърди противното) използване  до средата на XV в. (Алексиев, Вачев 1992 :  7-10, 35-36). Малко по-различно е мнението на третия участник в разкопките - Ив. Бъчваров. Въз основа на нумизматичния материал той счита, че крепостта е била обитавана интензивно до “средата на шейсетте години на XIII в.”, когато “крепостта е била опожарена и разрушена”, вероятно подобно на “редица крепости, разположени в Северна България”, когато, “по време на многобройните набези на маджари, татари и византийци голяма част от крепостите в Мизия са били разорени”. Основание за такова заключение му дава  “отсъствието на монетни емисии от последните десетилетия на XIII в.” когато “животът в крепостта и прилежащите ù селища е временно прекъснат”, (Бъчваров 1992 : 49). Въпреки, че този изследовател приема възстановяването на крепостта в началото на XIV в. (използвайки сведението на Пахимер и, поради оскъдността на монети от това столетие на територията на самата крепост, богатия монетен материал, от отдалеченото “подградие” Темниград), неяснотата около съдбата и през този век остава. От гледна точка на откритите в крепостта само 5 монети от XIV в., и то в горния слой на почвата (Бъчваров 1992 : 50), както и промените в “границите” на живот при поне едно от близките ù подградия (Алексиев, Вачев 1992 : 36), очевидно за сметка на развилия се в близост “Темниград”, а също и на проблемите при сведението на Пахимер, наричащ Ряховец “селище” (а не крепост), за чието име местните жители говорели “умалително” (ГИБИ X 1980 : 205), е твърде логично да се зададе въпросът за действителната интензивност на живот и използване на крепостта през този период.

Във всеки случай представените по-горе проблеми относно идентифицирането на споменатото от Пахимер Ряхово с крепостта и селището Ряховец, както и въпросът за характера на последното през XIV в. следва да бъдат предмет на бъдещи, по-задълбочени исторически и археологически изследвания. Въпреки, че на този етап въпросите за съществуването и точна локализация на крепостта Ряхово остават без отговор, споменаването ù в два независими един от друг източници, и двата поместващи я южно или  югозападно от   столицата Търново, наричайки я Ряхово, а не Ряховец или Ряховица, позволяват сериозното поставяне на този проблем.