Bazileus.eu

Локализирането на известното от “Алексиада” на Анна Комнина “Симеоново краехълмие”, на което се изкачил император Алексий I Комнин през 1088 г., е един от важните  въпроси, стоящи пред изследователите на този период от историята на Подунавието. Разглежданият топоним е споменат само веднъж в това съчинение, в частта му, в която се описва неуспешния поход на този византийски владетел срещу столицата на разбунтувалия се Паристрион - Дръстър. Според Анна Комнина Алексий I Комнин след като “преминал с войските си Сидера, разположил се на стан около Вичина. Тази река тече от околните планини. Тогава мнозина, които се били отдалечили от лагера за фужировка, били убити, а мнозина пленени. Самодържецът на разсъмване бързо стигнал до Плискова, а после се изкачил на така наречения Симеонов хълм, който от местните жители се нарича Скитско събрание. Там се случило същото с отдалечилите се от лагера за набавяне на нужната храна. На другия ден отишъл до една река, която тече близо до Дристра и отстои на около двадесет и четири стадия, и като разположил там обоза, построил лагер” (ГИБИ, VIII, 1972, 61), (превод на М. Войнов - по същия начин е преведен текста в английското издание на “Алексиада” от E. Dawes (Anna Comnena, 1967, 172), докато в руския превод на Я. Любарский е изпуснато определението “там”, за разполагането на византийския лагер след изкачването на “Симеоновото краехълмие” (Анна Комнина, 1965, 207-208). Във всеки случай за по-точното превеждане на пасажа следва да се произнесат съответните специалисти).

На този етап от проучванията по проблема, изказаните мнения по въпроса могат да бъдат обобщени в две основни тези: 1. Идентифицирането на “Симеоновото краехълмие” с Шуменското плато и евентуално с крепостта Шумен, и 2. Свързването на топонима с голямата естествена могила при с. Войвода, северно от Плиска.

Така, за В. Томашек, един от първите изследователи, разгледали проблема за локализирането на “Симеоновото краехълмие”, то се разполага при известния от по-късните писмени извори град Шумен. Според него този град следва да се отъждестви със споменатия от Идриси “стар и прочут град” Мисионис, намиращ се в близост до Преслав, а Симеоновото краехълмие с днешното Шуменско плато. Основание за поддържането на това мнение му дава възможността за наличието на метастеза при предаването на името Мисионис (Симеонис-Шумен) от арабския географ (Златарски, 1994, 31-32). След Томашек, К. Иречек доуточнява тази локализация, свързвайки “Симеоновото краехълмие” с останките на Шуменската крепост, при което обаче неправилно превежда думата “” с “връх” (Иречек, 1974, 930). В последвалите изследвания тези отъждествявания се повтарят без възражения (Недков, 1960, 130), (Антонова, 1995, 10, 120), без да се дава обоснован отговор на противоречащите и аргументи, формулирани най-ясно от В. Златарски.

Златарски излага своите възражения в четири точки: 1. Посочва несигурността при четенето на топонима “Мисионис” в арабския оригинал на Идриси., 2. Смята, че посоченото у Идриси разстояние между града и Преслав не отговаря на действителността., 3. Изтъква липсата на указана посока от Преслав до Мисионис., 4. Счита, че за разлика от Мисионис в извора, Шумен не е разположен на “възел от пътища”. В заключение на тези свои разсъждения, В. Златарски приема, че “Симеоновия хълм” е идентичен с голямата естествена могила при с. Войвода, на север от Плиска (Златарски, 1994, 32), идея поддържане и през следващите десетилетия без допълнителни доводи (Бешевлиев, 1973, 9), (Бешевлиев, 1987, 59). При това той използва като аргумент последователността на изложението на Анна Комнина (император Алексий I Комнин първо стигнал до “Плискова”, и след това се изкачил на въпросното възвишение), отхвърляйки всяка възможност за връщане назад по време на похода. Тук следва да се признае, че поне в първия пункт от своята критика В. Златарски основателно посочва несигурността на предложената метастеза при преминаването на евентуалното ‘Симеонис” в Мисионис. Същевременно обаче, дори и при неприемането на тази възможност (въпреки другите сигурни случаи на неимоверно деформиране на топоними при предаването им у Идриси), това не може да бъде пряк аргумент за отхвърляне на локализирането на Симеоновия хълм при Шуменското плато. В този случай би било необосновано едновременното разглеждане на два независими един от друг извора, каквито са Анна Комнина и Идриси, споменаващи два различни обекта - възвишение и град, имащи твърде различни наименования. Наред с това, без сериозни основания остават и следващите точки от неговата критика. На първо място странно остава цитираното от него разстояние между съвременните му Преслав и “днеш. Шумен” (21 км), а не от местата на средновековните селища, при което дистанцията би се увеличила с поне пет километра. Същевременно напълно необосновани остават и другите му две съждения, като отхвърлената днес теза, че Идриси лично е посетил описаните от него обекти, а също, че по време на това свое предполагаемо пътешествие той ‘е пътувал на кола или на кон” в неизвестна посока от Преслав (Златарски, 1994, 32). За разлика от последния, излишен, но и неопровергаем, поради липсата на точни указания за някаква посока аргумент, безоснование остават вижданията на този български историк относно пълната затвореност на Шумен, достъпен за него само по пътища идващи от изток и североизток. Напротив, със своето средищно положение в Североизточна България, днес Шумен, несъмнено както и през средните векове, се намира на пресечната точка на няколко пътя, като напълно отговаря на съобщението на Идриси. Същевременно прави впечатление съответствието между споменатото в съчинението на арабския географ разположение на “Мисионис” върху планина, представено и в един от преписите на картите към него и разполагането на Шуменската крепост върху едноименното плато (Кендерова, Бешевлиев, 1990, 118).

Наред с това следва да се признае, че и при аргументите, използвани за локализирането на Симеоновото краехълмие при Шуменското плато, са налице някои противоречия и неясноти. На първо място, както посочихме по-горе, такава неяснота представлява свързването на Мисионис на Идриси с предполагаемата форма Симеонис, от която би следвало да произлезе и известното от края на XIV в. “Шумен”. На второ, донякъде проблем представлява и обстоятелството, че за да стигне от Плиска до Шуменското плато Алексий I Комнин е трябвало да се отклони от пътя, връщайки се назад. Трябва да се отбележи, че последният аргумент не е от решаващо значение, тъй като в условията на поход, при който се водят военни действия, не е изключено и временно връщане по тактически съображения. От тази гледна точка се налага да се признае, че нито едно от представените мнения не разполага с достатъчно подкрепящи го факти. Нещо повече, при внимателно разглеждане на разказа на Анна Комнина става ясно, че и двете хипотези противоречат на изложената в него информация. Така, според византийската историчка, още на следващия ден след пристигането си в “Плискова” императорът достигнал до околностите на Дръстър, където се разположил на лагер. Отчитайки разстоянието между двата пункта - по въздушна линия около 80 км, а по път най-вероятно около 90-100 км, предположението за връщане към Шуменското плато и последвалото изминаване на дистанцията до Дръстър (вече със сигурност над 100 км) за един ден, при това заедно с обоз, превозващ обсадни машини, следва да се признае за невъзможно. В случай, че приемем локализацията на В. Златарски на Симеоновото краехълмие при могилата до с. Войвода, това разстояние се съкращава с около 20 км, но и в този случай остава прекалено голямо (80 км), за да бъде преодоляно за едно денонощие. Наистина, информацията предадена от Анна Комнина може да бъде подложена на съмнение в тази си част, макaр че становището на Златарски влиза в противоречие и с останалата част от нейното съобщение. Така, според нея, върху Симеоновото краехълмие византийската войска устроила своя походен лагер, като “там се случило същото с отдалечилите се от лагера за набавяне на нужната храна”, както при Вичина. Изглежда, че досега последното известие не е било вземано под внимание от изследователите, въпреки, че то решава по категоричен начин въпроса за локализирането на разглеждания обект при могилата до с. Войвода. Въпросната могила, въпреки големите си размери, не би могла да послужи в никакъв случай за стануване на многохилядната византийска войска. За подобна цел, поради стръмните и склонове, би могло да се използва само нейното било, чиято площ обаче остава крайно недостатъчно за устройване на лагер. От тази гледна точка е очевидно, че идеята на В. Златарски противоречи на изричното съобщение на Анна Комнина за разполагане на византийците “там” (върху краехълмието). Също така тя не отговаря (подобно на локализирането му при Шуменското плато) на разстоянието до Дръстър, което не може да бъде изминато от придвижващата обсадни машини византийска армия за едно денонощие в нито един от двата случая. От гледна точка на тези обстоятелства са възможни поне четири решения на възникналия проблем: 1. Да приемем съобщението за устройване на походен лагер върху Симеоновото краехълмие, като отхвърлим твърдението за последвалото изминаване на пътя до Дръстър за едно денонощие - в такъв случай най-вероятно би било отъждествяването на обекта с Шуменското плато, 2. Да приемем известието за изграждане на лагер върху ‘хълма” заедно с информацията на Анна Комнина за еднодневен преход до Дръстър - тогава Симеоновото краехълмие следва да бъде поставено северно от Плиска (но не при Войвода), някъде по средата по пътя до първата крепост, 3. Да отхвърлим твърдението за лагер върху “краехълмието”, като приемем съобщението за достигането до Дръстър на следващия ден - в случая напълно възможно е да приемем, че Алексий I Комнин наистина се е изкачил върху могилата при с. Войвода, след което е продължил похода, разполагайки лагера си на неспоменато място някъде в средата по пътя до Дръстър, 4. Да отхвърлим и двете съобщения, при което Симеоновото краехълмие може да бъде разположено както при Шуменското плато, така и при с. Войвода, а също и при друго, произволно избрано възвишение в областта.

За съжаление, при очевидната недостатъчност на писмените сведения, наличните данни от археологическите проучвания не внасят яснота по въпроса. Доколкото ни е известно, върху равното било на естествената могила при с. Войвода не са открити материали след края на VI - или началото на VII в. За разлика от него, при дългогодишните разкопки на Шуменската крепост, разположена върху едноименното плато, отъждествявано със Симеоновото краехълмие, са били открити материали, отнасящи се към разглеждания период. В излязлата основна публикация на паметника, нейният проучвател В. Антонова счита, че “макар и западнала, крепостта продължила да изпълнява своите военни функции” и през периода на византийското владичество (Антонова, 1995, 28). Въпреки това изказано от нея в няколко реда становище, в изнесените факти не могат да се открият преки доказателства в негова полза. Причина за това е липсатав публикацията на конкретни стратиграфски или други данни за използването или преправянето на отбранителните съоръжения на Шуменската крепост през разглеждания период, а също само беглото споменаване на открития в крепостта нумизматичен материал. Последния е бил предаден от нея за обработване на ст. н. с. Д. Владимирова-Аладжова, която любезно ни предостави данни за него от края на X до началото на XIII в., за което и благодарим. Обективно това е и единствената информация, която, макар и косвено, може да послужи като указание в тази посока:

Първата открита монета, след възстановяването на ранновизантийската крепост на мястото на средновековния Шумен, е на император Лъв VI (886-912), (Антонова, 1995, 115). От края на X - началото на XIII в. откритите монети в крепостта се разпределят така: една сребърна милиаренсия на Йоан Цимисхи (969-976), един златен хистаменон на Василий II (976-1025) сечен в Константинопол - клас IV (от 1005-1025), един златен тетартерон - клас IV тип F (1005-1025), един анонимен фолис клас А1 (970-976), пет анонимни фолиса клас А2 (976 - 1030-1035), шест анонимни фолиси клас В (1030-1035 - 1042), един златен хистаменон на Роман III Диоген (1028-1034), един златен тетартерон клас I на Константин IX Мономах (1042-1055), два медни фолиса клас I на Константин X (1059-1067), един златен хистаменон на Михаил IV ? (1071-1078), една билонова монета на Йоан II Комнин (1118-1143), три билонови монети на Мануил I Комнин (1143-1180) - трето билоново монетосечене - I фаза - Константинопол, една монета от четвъртото билоново монетосечене на същия владетел, а също един меден тетартерон - Тесалоника - I монетосечене, две билонови монети на Андроник I Комнин (1183-1185) - К, българско имитационно монетосечене - тип А (1200-1218) - голям модул - две, малък модул - три, същото монетосечене - тип В (1206-1209) - пет, тип С (1206-1218) - пет, латинско имитативно монетосечене тип А, билон - десет, същото монетосечене, тип В - една, тип N - една, тип Р - малък модул - три (данните са от архива на ст. н. с. Д. Владимирова-Аладжова).

Според представените единични находки, в Шуменската крепост е съществувало развито монетно обръщение от завладяването на областта от Византия през 971 (или по вероятно след 1001 г.), до края на 60-те, началото на 70-те години на XI в., когато преустановява, изглежда във връзка с откъсването на тези земи от Констанинопол. По всичко личи, че и тук, както и при много крепости в Северна България е налице хиатус в монетното обръщение, засягащ края на XI и първите няколко десетилетия на XII в., като при Шуменската крепост този хиатус изглежда е продължил около половин век (или повече) - от началото на 70-те години на XI в. до около 1120-1130 г. (възможно и по-късно). Веднага следва да се отбележи, че споменатите монети на Мануил I Комнин не могат да бъдат тълкувани едностранчиво за датирането на Шуменската крепост, поради обстоятелството, че те са били в обръщение и в края на XII и първите десетилетия на XIII в. Все пак, най-вероятно крепостта наистина е била използвана през управлението на Мануил I Комнин, а също при Адроник I Комнин, като е интересно, че в нея не са били открити масово срещаните в крепостите, съществували в края на XII в. монети на Исак II Ангел и Алексий III Ангел. Тази особенност може да бъде обяснена най-вероятно с изоставянето на крепостта след освобождаването на областта от Асеневци, когато, според писмените извори ново развитие получили Преслав и Проват. Въпреки това, следва да се признае, че монетните находки и останалите публикувани данни, получени при проучванията на Шуменската крепост не позволяват да се твърди със сигурност, че тя е била използвана през някаква част от XI-XII в. Недиференцирането на строителните периоди от XI-XII в. в основната публикация на крепостта от В. Антонова (Антонова, 1995, 28-29), както и твърде сумарното представяне на подемния материал не позволява ясното разграничаване на засягания от нас период от посочените от разкопчвача периоди IX-XI и XII-XIV в. Всъщност, при подобен хронологичен подход, XI в. остава въобще непредставен, а XII в. представен общо с XIII и XIV в., което затруднява използването на резултатите от дългогодишните разкопки на обекта.

В заключение следва да се признае, че понастоящем възприетото локализиране на Симеоновото краехълмие със Шуменското плато и на Мисионис на Идриси със Шуменската крепост не е подкрепено с достатъчно факти и остава в сферата на хипотезите. За разлика от становището на В. Златарски и идеята за разполагането при могилата до с. Войвода, то не противоречи в толкова голяма степен на писмените извори и археологическите данни. Поради това, тази локализация има право на съществуване, макар и с някои уговорки, въпреки, че не намира подкрепа от представените тук нумизматични данни. Според тях, наистина в Шуменската крепост се наблюдава живот, макар и с известни прекъсвания от края на XI и първата половина на  XII, които обаче обхващат именно времето на преминаване на армията на Алексий I Комнин през днешна Североизточна България. От гледна точка на рязкото прекъсване на монетното обръщение там с края на управлението на Андроник I Комнин, може да се допусне, че Шуменската крепост е служила за база на византийските войски, разположени постоянно или временно действащи в областта някъде между 1150-1185 г. Най-вероятно, евентуалното византийско присъствие там е било продиктувано от средищното положение на Шуменското плато и от защитата, осигурявана от стръмните му склонове, като е било прекъснато с освобождането на тези земи от Асеневци. В случай, че приемем идентичността на това плато със споменатото от Анна Комнина Симеоново краехълмие, изглежда, че именно неговата естествена защитеност е и била основната причина за изкачването на Алексий Комнин и устройването на походния му лагер там в условията на постоянните печенежки атаки. Наред с това също в централното разположение на Шуменското плато и в добрите му пътни и визуални връзки, както и в неговата защитеност може да се търси и отговор на въпроса за възможното събиране на печенежкото събрание там. Въпреки представените косвени доводи в полза на тази хипотеза, следва да се признае, че не по-малко вероятно, а и непротиворечащо на никаква част от съобщението на Анна Комнина е възможността за разполагането на Симеоновото краехълмие на север от Плиска, някъде в средата на пътя до Дръстър. Една такава локализация на обекта би разрешила представените противоречия в изказаните досега хипотези, като своето по-убедително аргументиране тя би могла да получи едва след точното идентифициране и изследване на въпросния обект. Същевременно предложената възможност би увеличила известните само от писмените извори от IX-XI в. могилообразни паметници, разполагащи се в централната част на днешна Североизточна България и издигнати или наречени на имената на легендарни или действителни владетели на тези земи. В нея могат да бъдат включени, макар и хипотично, следните естествени или изкуствени могили или подобни, но недоизяснени съоръжения - “могилата” на Омуртаг, известна от Търновския му надпис, възможно разполагащото се в близост до нея “Симеоново краехълмие” (царят от X в. ?) и областта “Сто могили” на легендарния цар Слав, вероятно намираща се на изток от тях.