Bazileus.eu

Развалините на църквата се намират в „горния край” на ниската част на Вътрешния град на Преслав – м. „Селище”, като отстоят на 300 м източно от североизточната кула на вътрешната крепост. Наречена е по открития в нея гроб на очевидно заможен каменоделец, погребан заедно със своето длето. Храмът е изследван частично от В. Иванова през 1948 г., а близо четвърт век по-късно паметникът е проучен цялостно от Т. Тотев и П. Георгиев. Според тях църквата е едноапсидна, куполна сграда от типа вписан кръст, със запълнени междурамия, която може да се датира в столичния период на Преслав от края на IX до 971 г. Нейните външни размери в основите си са дължина 11.50 (посочената в публикацията дължина от 11.05 м е най-вероятно техническа грешка), на 6.05 м. От църквата са оцелели най-вече нейните основи, широки между 0. 95 -1.15 м при притвора и раменете на кръста ù,  1.30 при апсидата, и до 2.20 при ъгловите зидове на наоса. Самите основи са фундирани на дълбочина от 1 м, и са изградени в долните си части от ломени камъни, споени с глина. След тях във височина следва изравнителен пласт от хоросан, като над него са положени два реда ломени камъни на хоросанова спойка. Стените на сградата над основите са изградени от малки (0.18 на 0.20, 0.18 на 0.18 на 0.40 м) каменни блокове. Оформената от тях църковна постройка се състои от правоъгълен притвор от запад (размери в основите му ширина 1.45 и дължина 4 м), от който се в влизало в кръстовидно оформен наос. Той е широк в централния си кораб до 1.80 (до 3.90 с напречното рамо на кръста), като дължината му без апсидата е била до 5.75 м. Самата апсида е широка в основите си 1.50 и дълбока  около 0.90 м (Тотев, Георгиев 1979: 18-23, обр. 6).. От ъгловатото трасиране на външните стени на основи  ù може да се заключи, че тя е била устроена полигонално, най-вероятно петостенно отвън, още през първия период от съществуването на църквата.

Площадът с фиалата, проучен от д-р Ст. Бонев, е най-южният от площадите на дворцовия комплекс в Преслав. Въпреки неговата отдалеченост от основните представителни сгради на двореца,  в неговото оформяне са били включени две от най-изящните сгради на Втората Българска столица – фонтан-фиала в източната му част и неголяма църква, издигната само на 11 м от него. Църквата е запазена само в основите си, дълбоки 0.90 м, изградени от дребни ломени камъни, споени с глина. Върху тях, над дебела 3-4 см подложка от бял хоросан, са били полагани блоковете от градежа на суперструкцията, високи по 0.20 м, които са оформяли стените на сградата, дебели  1 м. За съжаление тези стени са почти напълно разрушени, като от тях до нас са достигнали само два блока при олтарната част на църквата. Върху тях обаче са запазени хоросановите отпечатъци от застъпващите ги горни блокове, както и  тънки изчертавания върху камъните, оставени от строителите, от които може да се заключи, че във височина зидовете са били стеснени двустранно с по 0.10 м.  В план тези стени описват очертанията  на неголяма, дълга 13 и широка 7. 5 м постройка, разделена  от два надлъжни зида на три кораба. Централният от тях е широк в основи 1.70, докато страничните са по 0.90 м.

Църква № 7 е разположена на трасето на северната крепостна стена на Цитаделата на Средновековния Червен, при скалния склон на възвишението, върху което тя е била изградена. Според проучвателя  ù църквата е била включена в тази крепостна стена през нейния трети строителен период, отнасящ се според него към първата половина на XIV в. Църквата е изградена от добре одялани каменни блокове с почти еднаква големина, споени с бял хоросан, като фугите между тях са измазани с по-фин, също бял хоросан. В зидарията на стените на сградата са използвани  вътрешни дървени греди – сантрачи, стабилизирали конструкцията им до пълното втвърдяване на използвания при тях хоросан. Стените са запазени на височина до 2 м в южната ù част, като на север, при трасето на крепостната стена, те са унищожени до основи. Въпреки това, планът на храма се установява ясно, очертавайки основите на една еднокорабна, най-вероятно кръстокуполна църква от типа стегнат кръст, снабдена с притвор от запад. Въшните размери на църквата са 10.80 м дължина и 5.80 м ширина, като стените  ù са дебели около 0.85 м (при апсидата до 1.05 м). Единственият вход в сградата е разположен от юг, като през него, по три каменни стъпала, се е влизало в притвора на църквата, имащ размери 4.10 на 2.10 м. Неговото подово ниво е с около 0.45 м по-ниско от околния терен, а нивото на наоса е с две стъпала, или с около 0.30 м още по-ниско. Наосът на църквата е с размери около 4.10 на 4.90 м без апсидата, която е само една, но за сметка на това доста широка – около 3.18 м вътрешна ширина, при дълбочина 1.05 м. От двете си страни тя е фланкирана от два пиластъра, съединени с външните стени,  в които най-вероятно са били устроени две парамеби (полукръгли ниши), изпълняващи ролята на диаконикон и протезис, безусловно необходими за църковния ритуал. Още два пиластъра, отстоящи на 1.86 от първите, са разположени в западната част на наоса, като най-вероятно сводовите пояси между всичките четири пиластъра са поддържали във височина купола на сградата, имащ външен диаметър около 3 м. Някога вътрешните стени на църквата са били покрити със стенописи, от които при проучванията са били откритити фрагменти от тяхната най-долна част. Там църквата е била опасана от стенописен цокъл, оформен от правоъгълни полета (размер 1 на 0.86 м) очертани от виненочервана рамка имаща бял контур. Вътрешността на тези полета е била изпълнена с редуващи се във всяко кръгове и ромбове, изписани в също червен цвят.