Bazileus.eu

Крепостта (?) “Калето” се намира на 2.5 км. югоизточна от с. Хлевене и на около 3 км. югозападно от с. Казачево, Ловешка област, върху заоблено кръговидно възвишение, част от Ловешките височини, в близост до р. Осъм. Като план тя има неправилна елипсовидна форма с дълга ос север-юг, като тази площ е оградена със стена иззидана от неоформени камъни с относително малки размери (средно 30 на 30 см), без използване на хоросан. Стената е дебела 1.20 - 1.80 м. и няма по трасето си кули или други допълнителни съоръжения. Запазена е в суперструкция до 0.90 м. височина в няколко участъка, докато в останалите си части тя се проследява във формата на насип от камъни широк до 3 м. От изток не са запазени никакви следи от евентуална стена там, а също и от кулата описана от Ж. Величков (във фиш от АКБ на НИПК), като разрушаването на стената там (ако приемем нейното съществуване от изток) изглежда е станало твърде отдавна. Няма данни за преправки или строителни периоди на стената, с изключение на малък (около 3м.) участък на северозападната стена, пред и частично под който на 0.60 - 1.10 м. има следи от външното лице на по-ранна стена със същата конструкция. Без разкопки е трудно да се предположи дали по цялото си протежение оградната стена е имала два строителни етапа. По-вероятно е, с оглед на факта, че двете стени се застъпват под ъгъл, тук да се касае само за частично, може би случайно застъпване на две различни стени. В  ограденото от стената пространство има следи от съществуването на монументална сграда или сгради - тухли и дялани бигорни блокчета. По повърхността и в многобройните иманярски изкопи там се открива сравнително малко количество керамика. Тя е направена от добре пречистена глина, придобила след изпичане убито червен цвят, без определена украса. Датировката на обекта, както и самото му отнасяне към крепостното строителство са несигурни. При все това откриващите се тук следи от съществуването на масивна сграда, позволяват да се предположи, че тук е имало ранновизантийска или средновековна българска църква, която на даден етап е била оградена с масивна стена.

Предполагаемата крепост Франкград се е намирала югоизточно от хълма “Царевец” в м. Френкхисар, която представлява нисък равен полуостров, заобиколен от три страни от р. Янтра, над който от югозапад се извисява хълма “ Света гора”, а от североизток крепостта Девинград. Дължината на полуострова достига 500 м., а ширината до около 100 м., като височината му над средното ниво на речните води е до около 5-6 м., което не изключва заливането на някои от частите му при прииждане на реката. Квартал или крепост с името “Франкград”, част от столицата Търнов, не се споменават в писмените извори от епохата на късното българско средновековие. Използваното от нас тук название е калка на турското име на бившия квартал на фръзите (франките), възникнало през османското владичество (Ангелов 1964: 14-15). Изглежда, че някъде в първите векове на този период следва да отнесем възникването на това название, заменило вероятния първоначален български топоним “ Франкград” или “ Фръзград”, имащ същото значение.  Липсата на каквито и да е видими останки от евентуални крепостни стени прави невъзможно заснемането на план на евентуалната  крепост. Открития подемен материал от полуострова, на който е бил разположен “Франкград”, макар не голям по обем, позволява да се определи периодите на живот на това място в границите IV - VII и XI - XX в.