Палатът при Дворцовата църква в Преслав - възстановка
Сряда, 07 Юли 2010 16:25
Обр. 3. Реконструкция на южната фасада на палата.
Палатът при дворцовата църква(т. нар. Архиепископски/ Патриаршески палат) е разкрит от колектив под ръководството на Д. Овчаров, с участието на Ж. Аладжов и Н. Овчаров. Разположен е във вътрешната част на Преславския дворец, като се намира на около 50 м южно от Тронната палата. От север обширен, настлан с каменни плочи площад го отделя от нея, докато от юг, от страната на предполагаемия му главен вход също е била оформен значителен по площ плочник. На запад фасада на палатът е гледала към подпорна стена, поддържаща по-висока, все още непроучена тераса, докато на изток, на около 20-25 м се е издигал представителния корпус на дворцовата църква.
Според резултатите от проучванията на екипа палатът е масивна сграда със сложен план, имаща външни размери 16.5-17 на 22.5 м. Тя е била изградена от дялани каменни блокове (ширина около и над 0.50 м и дължина до 1 м), споени хоросан, от които са запазени на място само отделни квадри. Характерна особеност на зданието е голямата дебелина на неговите външни стени възлизаща на 2.80 – 3 м (само при северната в един пункт - 2.30). За съжаление лошата запазеност на стените на постройката не е позволила установяването на наличието и размерите на евентуалния външен цокъл при тях, като все пак може да се допусне такова стъпаловидно стеняване на стените отвън във височина, възлизащо на около 0.30 - 0.50 м. При вътрешните стени на постройката обаче такъв цокъл, широк 0.10 м, е бил установен, но и с него ширината на външните стени на сградата остава много голяма, като едва ли при повечето от тях е падала под 2.5 м. За разлика от външните, вътрешните ù стени имат чувствително по-малки ширини, които, с отчитането на двустранен цокъл, навярно са възлизали на 1.20 – 1.40 м ширина. Така трасираните зидове очертават плана на сграда със сложен план, имащ доста обща черти и с други дворцови постройки в Преслав, като двете най-близки до нея са т. нар. Патриаршески резиденции, разкрити съответно от Ж. Аладжов (източно) и Ст. Бонев (южно), както и с източния корпус на палатите в Тухлената „цитадела” на Плиска. Подобно на тях, и при него се установява ясно триделно надлъжно членение, което предполага наличието на базиликална зала на втория официален етаж на сградата. За изкачване до него в двата западни ъгъла на зданието са били разположени две вити кръгли стълби, докато в източните ъгли са били оформени две симетрично разположени на тях правоъгълни помещения (Овчаров, Аладжов, Овчаров 1991: 34-43, план V).
Дворцовата църква в Преслав (т. нар. Патриаршеска катедрала) – графична реконструкция на южната фасада и на плановото оформяне на сградата от Явор Василев.
Вторник, 06 Юли 2010 07:29
Обр. 2. Графично представяне на архитетурното структуриране на южната фасада на Дворцовата църква. Представени са предполагаемите зидани колони, стъпващи върху масивните, издаващи се контрафорси (в този случай постаменти) при нейните външни стени - колони, от които са били открити отделни сегменти, както и един капител.
Църквата е разположена в самия център на дворцовия комплекс в Преслав, като със своите значителни размери (32 на 20 м) и масивен белокаменен градеж е била един от най-представителните храмове на града. Според нейните проучватели тя е била трикорабна базилика, изградена при престоя на латинската мисия в България малко след Покръстването (между 867-870 г.), според традициите на римокатолически паметници от района на Северна Адриатика (Далмация). За тях доказателство за това е откритата система от големи контрафорси, разположени по фасадите ù, каквито според тях не могат да се открият във византийската и българската архитектура от периода. Като единствено изключение за това те сочат църквата от старобългарския манастир при с. Равна, изградена в самия край на IX век. Тя също притежава развита система от масивни контрафорси (Овчаров, Аладжов, Овчаров, 1991: 19-20), за които също се предполага едно западно влияние от областите на подчинения на Рим Аквилейски патриархат, свързано с продължаващите връзки и контакти между България и Рим и в края на този век (Георгиев 2002: 47-48, 53-54). Използване на контрафорси през този период обаче се среща и при византийските църкви от Константинопол, като тази на Константин Липс от 908 г. Подобна система от вече силно издадени контрафорси, има и двуетажната гробнична църквата Мирелайон, изградена от император Роман Лакапин (920-944 г.). При нея те са поддържали във височина открита тераса опасваща църквата, каквато вероятно е имало и при Дворцовата църква в Преслав. Всъщност, изявени контрафорси по фасадите имат и редица български църкви, а и граждански постройки от периода, като „Св. Иван” в Несебър, Болярската църква и църкви № 5 и 25 в Плиска, както и самата Тронна палата в Преслав.
Възстановка на Южната порта на Дворцовата крепост в Преслав с прилежащите ù крепостни стени и съоръжения
Вторник, 06 Юли 2010 07:20
(възстановка Я. Василев, техническо изпълнение М. Христов и В. Павлов)
Възстановката на портата във височина е съобразена с представените в рисунката на Луиджи Марсили от 17 век нейни останки. И тъй като става дума за представителна порта на дворцова крепост, фасадата на портата е представена с по-богата архитектурна украса – разчленена с три декоративни ниши, разделени от вградени колони
Кръстовидният мавзолей в Плиска с големия кладенец до него компютърна визуализация
Петък, 30 Април 2010 07:51
Архитектурното решение и дизайн на възстановката е дело на д-р Явор Василев, като е част от подготвяния от него труд „Кръстовидният мавзолей под Голямата базилика в Плиска”, а техническото изпълнение е на инж. Марин Христов. Тук е представена източната половина на оградения с дървени стени и кули комплекс към паметника, гледана от запад. На преден план е изобразена хипотетична малка дървена постройка, издигната над големия кладенец в центъра на комплекса, със стени в случая са боядисани в свежи сини и червени тонове, имитиращи мраморна облицовка. Зад кладенеца е представена сградата на самия мавзолей, изграден според наличните сигурни археологически данни на два етажа, в блоков белокаменен градеж. Във фасадите на сградата са включени големи зидани колони и мраморни рамки – решение основано на идеята за присъствие и дори ренесанс през периода на някои елементи на античната архитектура. Зад постройката на кладенеца се забелязват и засводеният проход на масивното стълбище, водещо към втория етаж на мавзолея (отляво), както и последните две колони на портика (сграда Г, отдясно), изградена на трасето на настланата с каменни плочи алея водеща към сградата от юг. При тази възстановка обширната площ на комплекса е представена като геометрично оформено чрез настлани с чакъл алеи парково пространство, озеленено чрез чимшир, туя и розови храсти.
