Bazileus.eu

Крепостта Галата е била разположена на едноименния нос, ограничаващ Варненския залив от югоизток (43º 10' 15" N, 25º 56' 43"E). Самият нос, източен завършек на Авренското плато, преставлява обрасло с дървета възвишение, издигащо се на височина между 20 - 48 м над водната повърхност. Изградено е от утаечни меки скали, които постоянно се разрушават вследствие дейността на зимните бури и атмосферните води, стичащи се по склоновете му. Това обстоятелство, както и честите свличания на земни маси в този участък, са причината за постоянното рушене на носа, който за последните няколко века е загубил вече значителна част от някогашните си размери. Поради тази причина в момента не са  запазени каквито и да е следи от крепостта, като изглежда, че тя отчасти е била свлечена в морето, докато друга част е била разпиляна от свлачищата по склоновете на морския нос. Големите промени в ландшафта тук продължават и днес, като най-близкия обект, който вероятно ще просъществува в следващите няколко десетилетия е сградата на по-стария фар (за разлика от новия, построен по-навътре  в сушата), който се намира на около 30 м. южно от мястото, където са започвали известните крепостните стени на крепостта Галата.

За пръв път крепостта Галата се споменава в поемата “За военните подвизи на известния чутовен протостратор” от Мануил Фил, в която се описва похода на Михаил Глава Тарханиот в България през 1278 г., когато този византийски военачалник я превзема.. За втори път срещаме името и в Месемврийската хроника, от която научаваме, че през 1366 г. тя била подложена на обсада от граф Амедей Савойски, при рейда му по българското черноморско крайбрежие. Бойните действия около крепостта били толкова неуспешни за обсадителите, че при провеждането им е плен попаднали трима от рицарите на графа - бургундският маршал Гюи дьо Понтарлиер, Бартоломео Балуфер и Дьо Пойпи. Това обстоятелство било и конкретния повод за прекратяването на атаките към крепостите Варна и Галата и започването на мирни преговори между Амедей Савойски и цар Йоан Александър Асен. Малко по късно, през 1369 или 1370 г. крепостта Галата била отстъпена от същия български владетел на деспот Добротица, заедно с някои други крепости, като благодарност за помощта на деспота за отвоюването на Видин и областта му от унгарците през 1369г. Двадесет години по-късно Галата отново се споменава в писмените извори, този път в едно решение на Вселенската патриаршия, с което тя, заедно с крепостите Карвуна, Кичево, Проват, Петрич и Емона минала под юрисдикцията на несебърския и анхиалски митрополит. Най-вероятно причина за тази промяна било завладяването на тези крепости от османските турци, може би през същата година. Няколко години по-късно Галата била завзета от генуезеца Салагрузо ди Негро, който успял да задържи крепостта от 6. 06. 1404 до 16. 07 1405 г., възползвайки се от размириците възникнали в Османската държава след битката при Ангора. Не е ясно чие притежание е била Галата през следващите години - турско или византийско, след като султан Сюлейман върнал на Византийската империя градовете по западното черноморие, но е сигурно, че през ноември 1444 г. тя била османско владение. Тогава, след идването на кръстоносната армия на крал Владислав Ягело, на  9. 10. 1444 жителите на Галата, след бягството на турския гарнизон, се подчинили на едноверците си. Навярно скоро след разгрома на обединените християнски сили и трайното установяване на османската власт в областта, крепостта Галата е загубила  своето стратегическо значение, оставайки да служи за наблюдателен пункт, а вероятно и фар. Двеста години по-късно Евлия Челеби описва Галата само като голямо село с хиляда къщи, намиращо се по-навътре в сушата (Кузев 1981: 311-315).

На територията на крепостта, доколкото тя е била запазена в течението на двадесети век, не са били извършвани археологически проучвания. Единствени братя Шкорпил споменават, че в началото на същото столетие са се виждали зидове от крепостни стени непосредствено до най-стария фар.

Поради постоянните свличания на земни маси, последната серия от които в края на миналия век срути този фар, не можем да съдим пряко за формата и големината на крепостта Галата. При строежа на нов фар, разположен на около 50 м. южно от досега действащия, са били открити части от оградна стена (възможно отбранителна), преграждаща носа на около 90 м. южно от забелязаната от Шкорпил стена. От гледна точка на тази новопостъпила информация може да се предположи, че крепостта е следвала очертанията на височината на морския нос, имайки издължена форма в посока север - юг, с дължина не по-малка от  120 м. и ширина до 50 - 70 м..

Единствените данни, от който можем да съдим за градежите на крепостта за строителните материали, свличащи се и в наши дни по склоновете и. От тях можем  да заключим, че зидовете и са били построени от ломени  камъни на спойка от бял хоросан, въпреки, че не е ясно дали тези материали са точно от крепостните съоръжения. Честите свличания изваждат постоянно на повърхността и обилен керамичен материал - сграфито керамика от XII -XIV век,. Нерядко се срещат и железни предмети - например дръжка от джобно ножче, пета за ос на врата, за съжаление силно корозирали от влажния морски въздух.

Откритата керамика, датираща в периода XII - XV в., както и самото име на крепостта, аналогично на името на квартал на византийската столица, насочва хипотетично построяването и някъде в XI - XII век. Писмените извори позволяват се допусне нейното използване най-късно до началото на XVI век, когато превръщането на Черно море в затворено османско езеро обезмислило поддържането на голям брой по-малки крепости.

 

Кузев, 1981: Кузев, А. Галата. - В: Средновековни български градове и крепости. Т. I. Градове и крепости по Дунав и Черно море. Варна 1981