Bazileus.eu

За пръв път селище (укрепено?) с името Вичина се споменава от Анна Комнина в нейната Алексиада, във връзка със събития от осемдесетте години на XI в., при описанието на преселването на “един скитски род” в придунавските земи, който влязъл в съюз с управителите на тукашните градове, между които бил и Сеслав от Вичина (ГИБИ VIII 1972, 51-58). По всичко личи, че това селище (по-всичко личи крепост) се е намирало някъде по бреговете на Дунава, където около седемдесет години по-късно го разполага (наричайки го Дисина) и Идриси. В неговото съчинение Вичина (Дисина) е поставена на долното течение на Дунава на изток от Дръстър и Преслав. Според арабския географ тя е “един цветущ град с обширни местности, с много обработени полета и земеделски култури. В него има всякакви видове зърнени храни, чиито цени са ниски” (Недков 1960, 68-69, 78-81). Следващото споменаване на Вичина е в документи на Никейската и Константинополска патриаршия, според които малко преди 1261 г. тя е била издигната в митрополитски център. Името на Вичина се среща и в търговски документи и морски карти от XIII - XIV в., които дават и единствените по-точни сведения за локализацията на града, който, според редица италиански морски карти (на Пиетро Висконте от 1321, на Марино Санудо от същата година, на Г. Солери от 1385 г. и др.) бил разположен върху дунавски остров (Тодорова 1981, 219-220). Някои портулани от XIII-XIV в. дават възможност за по-точното локализиране на острова.

Така в един от тях Дунав е наречен “реката на Вичина”, като в текста е уточнено, че до пристанището му е можело да се стигне по всеки от петте ръкава, през които тогава той се е вливал в морето, като затова е трябвало да се изминат 200 мили по течението му, тръгвайки от началото на ръкава Аспера (Тодорова 1981, 222-223). Въпреки тези, на пръв поглед ясни указания за местоположението на града, досега той не е локализиран поради обстоятелството, че явно посочените 200 мили представляват закръглена цифра, поради недостатъчната яснота за точния вид използвани мили при това измерване, както и поради липсата на достоверна информация за началото на ръкава Аспера, който също не е точно локализиран, а най-вероятно днес е променен значително поради големите изменения, протекли в делтата на реката през изминалите столетия.

Италианска морска карта от XIV в. с условно изображение на крепостта Вичина.

Поради недостатъчно точните изходни данни Вичина се локализира на твърде различни места - от устието на Дунава до островната крепост до Дръстър. Докато последната локализация се изключва от данните от археологическите разкопки, то поставянето на града при днешния гр. Мачин (Северна Добруджа), има основание само в близостта на двете имена и следва да се приема с “голяма степен условност” (Кендерова, Бешевлиев 1990, 95). Вичина е била локализирана и на местата на редица други съвременни или антични градове, намиращи се по долното теченение на Дунава, като Новиодунум (Barnea 1971, 362), Черна вода, Никулицел, Исакча, Измаил (Kuzev 1977, 125), Махмудия (Bratianu 1935, 91), Тулча и Сомово или Островната крепост до Дръстър (Diaconu 1970, 287), като обаче никоя от тези локализация не се подкрепя от някакви по-конкретни данни. Указания в тази посока не дават и етимологиите на името Вичина, извеждано най-често (Н. Гръмадъ и П. Дякону) от латинското vecin със значение близък, съседен (Тодорова 1981, 220).

Единствените сигурни данни, които притежаваме за Вичина е, че тя е представлявала през XI-XV в. значително укрепено селище, разположено върху остров намиращ се в долното течение на Дунава някъде между Дръстър и мястото на разделяне на ръкавите в делтата му, селище придобило през XIII в. важно търговско значение. Можем само да гадаем дали Вичина е съществувала преди първото ù споменаване през втората половина на XI в. и дали, подобно на островната крепост до Дръстър първоначално не е възникнала като една от българските дунавски крепости още през IX в.