Bazileus.eu

Името на средновековната крепост Демничик се споменава от Йоан Кинам, според който куманите, при нашествието си от 1148 г., след като преминали Дунава, превзели това укрепление. Според него тогава, при ответния поход на Мануил Комнин, един обикновен дунавски лодкар му казал, че “ако императорът се грижеше за нашите работи, нямаше да бъде превзет Демничик...” (ГИБИ VII 1968, 226).

Досега въпросът за локализирането на Демничик е разглеждан многократно от изследователите, като при това са били изказани и немалко становища в тази насока. Така, според Василевски крепостта се е намирала на левия бряг на Дунав, при Зимница (изхождайки преди всичко от сходството на имената), като към това мнение се присъединяват и Банеску и П. Дякону (Diaconu 1978,  82). Поради противоречието му с единствения историчесски извор даващ информация по въпроса, сочещ, че крепостта се е намирала на десния бряг на реката, това становище не се приема от останалите изследователи, поставящи, при липсата на по-точни указания Демничик най-общо, в най-долното течение или устията на Дунава. Нов опит за отъждествяване на Демничик с познато от друг извор селище прави В. Златарски свързващ името с Главиница на Анна Комнина, отново използвайки идеята за съществуването на фонетична близост между тези названия (Златарски II 1994, 385). Археологическите разкопки на средновековни селища и крепости по Долни Дунав, осъществени през XX в. дават нови основания на изследователи за предлагане на решения на въпроса. Така проучванията на античната Диногеция и на наследилото я средновековно укрепление показват унищожаването му (четвърто ниво) през средата на XII в., унищожаване датирано чрез монети на Йоан II Комнин и Мануил I Комнин сечени до 1148 г., което дава, наред с  фонетичната близост на Диногеция и Демничик за хипотетичното му локализиране там (Bolşacov-Ghimpu,  1967, 547), (Barnea 1971, 355). Както обаче бе споменато, последните открити монети там не са на Мануил I Комнин, а на Йоан II Комнин (Mănucu - Adameşteanu 2001, 409, tab. 11), поради което тази хипотеза следва да бъде изоставена.

Библиография:
ГИБИ : Гръцки извори за българската история. Т. VII, С., 1968
Златарски, II, 1994: Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. II. България под византийско владичество (1018 - 1187). София, 1994
Barnea 1971: Barnea, I. Dinogetia et Noviodunum, deux villes byzantines du Bas-Danube. - Revue des Études Sud-Est Eurepéenes, 9, 3, 1971
Bolşacov-Ghimpu, 1967: Bolşacov - Ghimpu, A. La localisation de la cité byzantine de Demnitzikos. - Revue des Études Sud-Est Eurepéenes,  1967, V, 3-4
Diaconu, 1978: Diaconu, P. Les Coumans aux Bas-Danube aux XIe et XIIe siècles. Bucarest, 1978
Mănucu-Adameşteanu, 2001: Mănucu- Adameşeanu, Ch. Istoria Dobrogei în perioada 969-1204. Contribuţii archeologice şi numizmatice. Bucureşti, 2001