Bazileus.eu

За пръв път топонимът Карвуна се споменава в съчинението “Разказ на пророк Исай, как беше възвисен от ангел на седмото небе” (т. нар. Българска апокрифна летопис), под формата Карвунска земя, в която са се заселили “третата част от куманите, наречени българи”. Според този писмен паметник тази област се е намирала между Дунава и морето, (по всичко личи в Добруджа) в близост  до “три големи реки” - Затиуса, Ереуса (вер. Днепър и Днестър) и още една неотбелязана по име река (най-вероятно Дунав), или ръкавите на Дунава около делтата му (Бешевлиев 1982, 41). Според продължението на това съчинение изглежда, че тази област се е простирала до Дръстър и “Плюска град”, след построяването на които “Испор цар” заселил “цялата Карвунска земя”, която очевидно преди това е била наричана Сто могили (по името на управлявалия преди него легендарен “стомогилен цар” Слав). Следващото отбелязване на карвунската област, този път като “карвунската хора” срещаме в грамотата на цар Иван Асен II за дубровнишките търговци, издадена след битката при Клокотница през 1230 г.

До настоящия момент по въпроса за локализирането на Карвуна са изказани три мнения, всяко от които има своите достойнства и слабости. Първото от тях принадлежи на К. Иречек, според когото това селище се е намирало на мястото на дн. гр. Балчик (Иречек 1974, 838). В тази си локализация той се опира на посочените по-горе указания за разстоянието между отделните пристанища в тази част на западния черноморски бряг, които обаче, поради своята очевидна закръгленост, както и поради доста близкото разполагане на няколко средновековни пристанища в тази част на бреговата ивица могат да бъдат тълкувани и по по-друг начин. Тези обстоятелства, както и сходното звучене на имената дават и възможност за изказване на втората хипотеза за местонахождението на Карвуна - при нос Чиракман, над пристанището на гр. Каварна. Проведените там разкопки от екип в състав М. Мирчев, Г. Тончева и Д. Димитров наистина разкриват там останките на селище с голямо икономическо, политическо и културно значение (Vasilev 1981, 334), което, укрепено  през XIV-XV в., според тях представлява  руините на средновековния областен център Карвуна (Мирчев, Тончева, Димитров 1962, 107). Към това становище се присъединява П. Дякону (Diaconu 1993, 303), както и за определен период от време П. Коледаров (Koledarov 1970, 257), който обаче по-късно променя мнението си, считайки, че Карвуна се е намирала при сегашния град Балчик (Коледаров 1989, 12). Обратна еволюция във възгледите си извървява Ел. Тодорова, която, първоначално спирайки вниманието си на Балчик, впоследствие поддържа идеята на Карвуна и Карбона като гръцки и италиански варианти на името Каварна (укрепеното селище на нос Чиракман),. За това тя привежда като пример и сведението на Жан Никола Белен от 1738 г., за “едно село, наричано от турците Каварна, а от гърците Карбона” (Тодорова 1987, 140). Локализацията на Карвуна при Каварна се поддържа и от В. Гюзелев, считащ, че тя е съществувала като укрепен град още от втората половина на IX в. (Гюзелев 1984, 90). Не по-малко привърженици има и тезата на идентифициране на Карвуна с днешния град Балчик. Предложена за пръв път от К. Иречек (Иречек 1974, 838), тази локализация през последвалите десетилетия се защитава от редица изследователи като Х. и К. Шкорпил (Шкорпил, Х и К. 1912, 47), Б. Димитров (Димитров, Б. 1979, 25-26), В. Златарски (Златарски III, 352), П. Мутафчиев (Мутафчиев III 1899, 123), В. Бешевлиев (Бешевлиев 1982, 41), (след известни колебания), Ал. Кузев (Кузев 1981, 282) и Ив. Божилов (Божилов 1990, 12). Характерно за повечето от изброените изследвачи, е тяхното по-силно основаване на данните от средновековните портулани за разстоянията между пристанищата по северозападния черноморски бряг, докато привържениците на първата представена тези се базират предимно от резултатите от разкопките на средновековната Каварна, както и изглежда от близостта на двата топонима. Наред със споменатите две тези през последните години бе представена още една възможност, предложена от Ив. Сотиров, който идентифицира Карвуна с развалините на средновековната крепост, намиращи се върху хълма Калето (Краневско кале), издигащ се южно от село Кранево, Добричка област (Сотиров 1993, 172). Въпросният хълм (надм. вис. около 250 м.) има стръмни склонове, източният от които се спуска към морския бряг, като горната му повърхност с площ около 120 дек. е свързана с Франгенското плато (част от което се явява и хълмът) чрез тесен провлак. Платото е било защитено от всички страни с крепостни стени, изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, с обща дължина над 1000 м. Във вътрешността на крепостта на някои места се забелязват следи от постройки, като в североизточната част на крепостта е било оформено, чрез вал от ломени камъни и пръст и изкопан пред него ров, по-малко укрепление. Според Ив. Сотиров това укрепление може да се тълкува като цитадела (според автора цитадела-замък), (Сотиров 1993, 174).

Следва да се признае, че единствените сигурни данни за локализирането на Карвуна са данните от средновековните портулани, според които Каварна определно следва да бъде изключена от възможните места на локализация. Тази възможност се изключва и от данните от археологическите разкопки на нос Чиракман, сочещи, че тамошното, не особенно значително, селище е било оградено с доста непретенциозна стена едва в средата на XIV в. По всичко личи, че посочената незащитеност на селището през XIII и първата половина на XIV в, когато според писменните извори то е трябвало да бъде център на административна област, изключват тази възможност. По-точно отговаря на разстоянията от портуланите локализирането на Карвуна при Балчик, като обаче липсата на данни за по- значително укрепено селище там през късното българско средновековия не дава възможност за аргументирана защита на това становище, при условие, че и крепостта “Краневско кале” също отговаря доста точно на тези условия. Последната изказана хипотеза за локализирането на Карвуна при тази крепост изглежда на този етап от проучванията доста вероятна въпреки някои “залитания” на нейния автор (тълкуването на ограденото пространство наречено “цитадела” в нея като замък).

Библиография: