Bazileus.eu

При споменаването на думата „крепост” в съзнанието ни веднага изниква представата за мощни, увенчани със зъбери стени и кули. В немалко случаи обаче, подобни, понякога декоративни елементи могат да притежават и други постройки – като представителени резиденциални сгради,  църкви или оградите към тях. Освен това много често откриващите се при археологическите проучвания „крепости” са с запазени ниско стени, нерядко с по-малка дебелина, при които понякога кули липсват. Именно това поражда нуждата от даването на по-точнна дефиниция на понятието „крепост”, чрез което свързаните с него паметници да бъдат отделяни от останалите, повече или по-малко подобни, но различаващи се от тях оградени комплекси.

Доколкото ни е известно, досега в българската наука няма точна и изчерпателна дефиниция на термина “крепост”, като в тълковните речници той се определя по следните начини: В речника на българския книжовен език под „крепост” се разбира “украсено (sic!, очевидно „укрепено”) с отбранителни приспособления населено или друго място” (БТР 1973, 390), или “твърдиня или твърдина, укрепено място по военни правила” (Младенов 1951, 1088). В наличния в мрежата „Речник на българския език” „крепост” се дефинира като: „укрепено с яки стени, ровове и други съоръжения населено място”, „укрепена сграда или комплекс от сгради”. В руския език думата се обяснява по близък начин – “укрепленый пункт, представляющий собою круговою систему долговременных оборонительных сооружений” (ТСРЯ 1935, 1510), (практически същото определение дава и сега действащият в мрежата руски речник). В областта на археологията върху терминът “крепост” спира вниманието си Ат. Попов, според който крепостта е система, имаща собствена структура, съставена  от “следните основни елементи: стени, кули, контрафорси, укрепени порти, ровове, зъбери и пр.” За този изследовател крепостната стена е главна съставка на крепостта, преставлявайки не “само преграда, но и бойна линия”, като годността ù да изпълни своята функция зависела от височината, дебелината, здравината на съоръженията ù за водене на отбрана”. За него крепостната стена “има функцията да прегради противниковия достъп” и да “скрива живата сила, материални и духовни ценности” и “е съоръжена така, че от нея да може да нанасят удари на обсаждащия противник” (Попов 1982, 136). Разбира се, посочените от този автор особенности на крепостите стоят далеч от даването на определение, което все още липсва в научната литература. Наистина, може да се посочи, че липсва необходимост от такова, поради  се очевидните белези на една крепост – увенчани със зъбери крепостни стени, подсилени с кули и снабдени с порти. При по-слабо запазените паметници обаче, както и при такива разположени на недостъпни скални масиви, тези белези могат да липсват или да не са запазени, като в някои от тези случаи определянето на изследвания паметник като крепост би могло да бъде подложено на съмнение. Затова, без да се претендира за изчерпателност, тук ще да бъде приведен следният опит за даване на такова определение:

Крепост – част от земната повърхност, достъпът до която от всички  възможни за проникване места е бил преграден от стени, достатъчно високи, за да не могат да бъдат преминавани без помощни съоръжения, и достатъчно стабилни, за да устояват на ударите на желаещия да ги преодолее неприятел, както и за да носят, поне на места в горните си части защитена бойна пътека, предназначена за бранителите им.