|
Шуменската крепост е разположена върху естествено защитен хълм от Шуменското плато. Първоначално тук последователно са съществували тракийско укрепление, както и римска и ранновизантийска крепост, която била основно преустроена през ранното средновековие. Подобно на много други крепости в Подунавието, и тази крепост била изоставена задълго през периода на византийското владичество. В епохата на Второто Българско царство обаче тя била възстановена, като пострепенно изместила като важен център близкия Преслав. Най-голям разцвет средновековният град достигнал при управлението на царете Иван Александър и Иван Шишман през 14 век Според разултатите от археологическите проучвания тогава градът бил укрепен с три укрепителни пояса, два от които, защитавали неговия Вътрешен град, сега са разкрити почти напълно. Вътрешността на града била плътно застроена с многобройни жилища, както и от шест църкви, като в западната му част се е издигал укрепеният дворец на неговия управител. Възходът на града продължил до 1388 г. когато той бил превзет от османците при похода на Али паша в днешна Североизточна България. Впоследствие крепостта била използвана от тях до похода на Владислав III Ягело от 1444 г., когато тя била превзета от християнските сили.
Местоположение.
Развалините на крепостта Шумен се е намират на около 3 км западно от съвременния град, в източната част на Шуменското плато (между местностите Кьошковете и Харачибоаз), върху скалист хълм с надморска височина около 405 м. От запад този хълм преминава плавно в сравнително заравнената билна част на платото, поради което от тази страна са била изградени главната порта и най-значителните фортификационни градежи на укреплението. От крепостта се открива сравнително ограничен обзор на изток - до крепостта Мадара, а на североизток до Плиска като в другите посоки погледът днес е пресечен от по-високите спрямо нейното ниво гористи части на Шуменското плато.
Писмени извори и досегашни изследвания. През средата на XII в. е възможно именно Шумен да е бил споменат между значителните селища в българските земи под името Мисиунос в съчинението на арабския географ Идриси. Изказано е предположението, това име е производно на Симеонис, тоест, че името Шумен произлиза от личното име Симеон, най-вероятно цар Симеон. Вече със точното си изписване - Шумен името на крепостта се среща в един среднобългарски надпис от края на XIV в, в който се споменава за посещение на цар Иван Шишман тук.
Последното споменаване на Шумен като функционираща крепост е от времето на похода на крал Владислав III Ягело от 1444 г, когато той бил превзет от християнските сили. През 1651 г. османският пътешественик Евлия Челеби намира крепостта все още запазена, макар и с пукнатини в градежите, но без всякакво население. Впоследствие останките ù се използват като каменна кариера за нуждите на изместилия се в подножието ù по-късен град Шумен, като през XVII или XVIII в. върху най-западните части на крепостта е било построено укрепление. Редовните разкопки на крепостта започват от 1957 г. продължайки “повече от 30 години” (Антонова 1995,10) под ръководството на В. Антонова, като при провеждането им е проучена почти цялата нейна площ.
Архитектура.
Крепоста има неправилна правоъгълна форма с обща площ над 30 декара при максимални размери изток-запад 285 и север-юг - 155 м. От изток и север тя е била защитена от стръмни и на места скалисти склонове, като основните ù крепостни съоръжения са били издигнати от по-достъпните южна и западна страни (от юг през периода на Второто българско царство в два пояса).
Основният (втори през XIII-XV в.) укрепителен пояс на крепостта е бил изграден върху зидовете на преизползвана и преизградена крепостна стена, отнасяща се към ранновизантийския период (VI в.). Дължината му е 206 м, при ширина на ранновизантийската и по-късно старобългарската крепостни стени 3.20 - 3.40 м, а на крепостната стена от XIII-XIV в. на места и 2 м. По протежение на стената през периода на Първото българско царство са съществували четири петоъгълни плътни кули в западната ù част (две от които са фланкирали прохода на портата), докато в средната и източната част е имало две плътни триъгълни кули, две “кухи” кули е петоъгълен и полукръгъл план и една кула с неправилен петоъгълен план в югоизточния ъгъл на крепостта (повечето от които са стъпвали и надзиждали ранновизантийските кули). Градежът на стената от този период е от дялани блокове, споени със сивкав хоросан, смесен с късчета тухли и керемиди, докато фугите са били измазани с червен хоросан (Антонова 1995, 26-27). През XIII-XIV в. вторият крепостен пояс претърпял нови преустройства, като по протежението му се издигали девет кули (петоъгълни, четириъгълни или триъгълни, някои плътни), които, поради издигането на нивото около трасето на куртината, били изградени върху заравнените останки от по-ранните кули. Градежът на крепостните съоръжения е от обработени или полуобработени камъни, поставяни със стремеж за спазване на редове, като във вътрешността на градежа са били използвани вътрешни и (на места) външни сантрачи. По протежение на стената са съществували три входа: един, широк 2.70, заменил по-ранния, вече нефункциониращ вход, прокаран в западната част на югозападната крепостна стена; втори по на изток, представляващ потерна, и трети при югоизточния ъгъл на крепостта, широк 2.50 м. Потерна е съществувала и на северната крепостна стена. Изкачването на стените е ставало по стълбища наследени от ранновизантийския период. През XIII-XIV в. от изток и север, по ръба на скалния венец са били изградени още крепостни стени затварящи отбраната на крепостта от тези страни (Антонова 1995, 35-47). През същия период пред вътрешния укрепителен пояс (основната крепостна стена обраняваща крепостта от юг), на разстояние 3-7 м е бил изграден нов крепостен зид, усилен със седем кули, някои от които са правоъгълни, докато други (кулата в западния му край) са с неправилна многоъгълна форма. В западната част на този външен укрепителен пояс е била изградена, при основния вход тук, и нова главна порта, широка 2.70 м. Градежът на този пояс и на прилежащите му съоръжения е от ломени камъни (на места дялани преупотребени блокове, както и някъде със стремеж за спазване на редова зидария). Те са споени с бял (жълтеникав) хоросан (на места дори куртината е била измазана отвън) с използване на вътрешни сантрачи (на места при преправки са били използвани външни сантрачи и спойка от кал). Ширината на стената е различна при отделните участъци, като варира от 1.20 до над 3 м ( с по-късни пристроявания), (Антонова 1995, 29-35).
В западния край на крепостта още през периода на Първото българско царство е било издигнато вътрешно укрепление (цитадела), свързано с вътрешния укрепителен пояс, което, с преустройства, е било използвано и през периода XIII-XIV в. Укреплението, във вида си от този период, има трапецовидна форма с размери 39 на 31 на 39 на 40 м, при обща площ 1350 кв. м. От югозапад и северозапад то е било защитено от крепостната стена на вътрешния укрепителен пояс, докато в останалите две посоки, към вътрешността на крепостта, то е било отделено от крепостна стена, усилена от правоъгълна кула. Градежът на укреплението е на места от дялани блокове в редова зидария, споени с хоросан смесен с едро счукани тухли, докато в други участъци е изпълнен от ломени или полубработени камъни, споени с бял хоросан (ширина на стени от 1.75 до 2.50 м). В укреплението се влизало през два основни входа, от запад и изток, широки съответно 2.30 и 2.40 м. Във вътрепността на укрепената му площ, опряна до крепостната стена в северозападната част на “цитаделата” през периода на Второто българско царство е съществувувала обширна резиденциална масивна гражданска сграда (Антонова 1995, 48-54).
Резултатите от археологическите проучвания показват, че вътрешността на крепостта е била почти изцяло застроeна - най-гъсто през периода на Второто Българско царство. Тогава средновековният Шумен придобил облика на типичен средновековен град с неговите тесни улици и притиснати една в друга сгради. От този период във вътрешната крепост на Шумен са известни и шест църковни постройки. Най-голята от тях е била църква № 4, изградена върху останките на по-ранни християнски храмове в източната част на града. Първоначално тук е съществувала ранновизантийска базилика, над развалините на която през 10 век била издигната нова трикорабна базиликална сграда, дълга 18.5 и широка 8.50 м. Върху нейните руини от своя страна през 13-14 век е била изградена нова трикорабна базилика, дълга 25.30 и широка 13,30 м, която най-вероятно е представлявала катедралния храм на града през този период. Втората по значимост църква на града е била № 5, разположена при южната крепостна стена. Тя е еднокорабна и едноапсида сграда, украсена някога със стенописи, като има размери 12.65 на 5.10. Градежът ù е от добре обработени каменни блокове, като са били използвани декоративни тухлени редове и декоративни глинени панички и розети. Освен тези две църкви, във северната половина на Вътрешния град на Шуменската крепост през периода на Второто българско царство са били изградени още четири неголеми еднокорабни църкви номера 6, 7, 8 и 9 (размери съотвено 11 на 5.60, 7.50 на 5.40, 14.80 на 7.40 и 7 на 4.80 м). При всички тях е била установена керамопластичната украса, характерна за този период, като около тях са били развити малки некрополи (Антонова 1997, 69-81).
Подемен материал и датировка.
Първата открита монета, след възстановяването на съществувалата тук ранновизантийска крепост, е на император Лъв VI (886-912) (Антонова 1995, 115). От периода края на X - началото на XIII в. откритите монети в крепостта се разпределят по следния начин: една сребърна милиаренсия на Йоан Цимисхий (969-976); Василий II (976-1025) - един златен хистаменон, сечен в Константинопол, клас IV (от 1005-1025 г.); един златен тетартерон, клас IV, тип F (1005-1025 г.); един анонимен фолис клас A1 (970-976); пет анонимни фолиси клас A2 (976 - 1030-1035 г.); шест анонимни фолиси, клас В (1030-1035 - 1042 г.); един златен хистаменон на Роман III Диоген (1028-1034); един златен тетартерон, клас I, на Константин IX Мономах (1042-1055); два медни фолиса, клас I на Константин X (1059-1067); един златен хистаменон на Михаил IV? (1071-1078); една билонова монета на Йоан II Комнин (1118-1043); три билонови монети на Мануил I Комнин (1043-1180), трето билоново монетосечене, I фаза, Константинопол; една от четвъртото билоново монетосечене на същия владетел; един меден тетартерон, Тесалоника, I монетосечене; две билонови монети на Андроник I Комнин (1183-1185), К; българско имитационно монетосечене, тип А (1200-1218 г.) - голям модул - две, малък модул - три; същото мометосечене, тип В (1206-1209) - пет; тип С (1206-1218) - пет; латинско имитативно монетосечене тип А, билон, - десет; същото монетосечене, тип В - една, тип N - една, тип Р, малък модул - три (Владимирова-Аладжова, ръкопис). През следващия период най-многобройните откривани монети са на цар Иван Александър и цар Иван Шишман (Антонова 1997, 115-116).
Според наличните в Шуменската крепост е съществувало развито монетно обръщение от завладяването на областта от Византия през 971 г. (вероятно с известни прекъсвания) до края на 60-те, началото на 70-те години на XI в., когато изглежда прекъсва във връзка с откъсването на тези земи от Константинопол. По всичко личи, че и тук, както при голям брой крепости в северна България е налице хуатус в монетното обръщения засягащ края на XI и първите няколко десетилетия на XII в., като при Шуменската крепост този хиатус изглежда е продължил поне половин век или повече. Откритите, както и при други крепости, по-многобройни монети на Мануил I Комнин могат да бъдат тълкувани като възстановяване на монетното обръщение в крепостта. Веднага следва да се отбележи, че споменатите монети на византийския владетел от втората половина на XII в. не могат да се използват едностранчиво при датирането на Шуменската крепост, поради обстоятелството, че са били в обръщение и през първите десетилетия на XIII в. През следващите две столетия средновековният град Шумен постепенно засилил своето значение, за сметка на старата столица Преслав, като несъмнено неговият развет следва да се постави през управлението на царете Иван Александър и Иван Шишман (до 1388) г.
Библиография:
Антонова, 1997: Антонова, В. Шумен и Шуменската крепост. Шумен, 1997
|
