Bazileus.eu

След повече от сто години проучвания, понастоящем крепостните системи на първите български столици Плиска и Преслав са добре проучени по археологически път, както и обстойно разгледани в научната литература. Наричани често с названието аули от първобългарските надписи,  днес те се разглеждат като „солидни крепости с развита система от порти, кули и стълбища, издигнати със средствата и според изискванията на една съвършенна строителна техника”. Поради липсата на техни преки предшественици при по-ранната старобългарска фортификация, с основание се счита, че те се появяват като „нов етап” в нейното развитие, „материализиран чрез използване на по-съвършени образци на крепостното строителство, заети отвън”  (Рашев 1982: 128). Като най-вероятни такива образци се сочат редица ранновизантийски крепости от Мала Азия, Сирия, Армения и източна Анатолия, с които тези българските крепости имат редица общи белези (Рашев 1995: 20). Въпреки това очевидно „привнасяне” на качествени укрепителни традиции, при аулите обаче са налице и някои съществени особености, които изглежда са възникнали в хода на тяхното усвояване на българска почва. Една такава, засега останала необяснена задоволително особеност, представляват прекалено големите разстояния на които са разположени кулите по фронта на крепостните стени в Плиска и Преслав.

Досега може би единствения опит за даване на обяснение на това твърде необичайно „рядко” разполагане на кулите по крепостните стени на Плиска и Преслав принадлежи на Р. Рашев. За него, „с малкия брой фронтални кули, отдалечени на голямо разстояние една от друга плисковската крепост изглежда по-скоро като една парадна, представителна крепост, предназначена не за отбрана и не за военни действия, а по-скоро да внушава респект”. Като допълнителен аргумент за нейната военната нефункционалост и „парадност”, авторът изтъква и липсата на първоначално изградени открити стълбища към стените ù. Освен това за него още едно доказателство в тази посока представлява и измазването на фугите на зидарията на стената с фин червен хоросан, придаващ  ù един декоративен,  представителен външен вид (Рашев 1995: 20). Разбира се, последната особеност не може да бъде използвана като доказателство за „парадността” на стената, тъй като червеният хоросан е използван и при немалко „нормални” ранновизантийски крепости, като има не само „художествен”, но и напълно практически ефект – със своята хидрофобност да пречи на навлизането на вода в зидарията. Вече много по-сериозен е аргументът за липсващите поначало външни стълбища към крепостните стени на Плиска, изкачването на които първоначално се е осъществявало очевидно чрез стълби, вместени в кулите към нея. Тази липсата на външни стълбища тук е още една особеност на плисковските, а и на преславските крепостни стени, която най-вероятно има и тясна връзка с проблема за малкото кули при тях. Както  наличието на достатъчно кули, така и разполагането на такива стълбища през определен интервал, осигуряващо удобния достъп на бранителите до бойната пътека, е от ключово значение за ефективността на една крепост, като тяхната липса като че ли отново навежда на мисълта за „парадността” на укрепленията на Плиска и Преслав. Всъщност, следва да се отбележи, че на по-късен етап, най-вероятно през X или по-скоро в първите десетилетия на XI в. в Плиска такива външни стълбища са били изграждани, като по този начин достъпът до бойната пътека на пръв поглед е бил улеснен на отделни места. Останките на една такава каменна стълба са известни например при североизточната  петоъгълна кула на източната крепостна стена (Балабанов 1985: 126-128, обр. 16-19), като почти еднакво с нея стълбище е проучено при югоизточната петоъгълна кула на южната стена (Захариев 1979: 109- 111, обр. 4), (една друга основа, вече от ломени камъни на кална спойка, с неясно, възможно аналогично предназначение е била проучена при северозападната кръгла кула (Антонова, Витлянов 1985: 52, (обр. 16)). Всички тези, две или три стълбища обаче са били пристроени към съществуващи крепостни кули, като несъмнено са заменили съществувалите по-рано дървени стълби във вътрешността им. Най-вероятно с това се е целяло освобождаването на вътрешните помещения на тези кули за други, възможно жилищни цели. И след това обаче, дългите куртини между крепостните кули в Плиска отново са били оставени не само без допълнителни защитни съоръжения, но и без стълби за изкачването върху бойните им пътеки. И докато в столичните периоди на крепостите на Плиска и Преслав едно такава невнимание към техните отбранителни способности може да бъде обяснена с липсата на външна заплаха, то в условията на повишена военна опасност в началото на византийското владичество в първата половина на 11 век, то вече става трудно обяснимо. Така, тук естествено възниква въпросът защо такива жизнено необходими отбранителни съоръжения като нормален брой кули и стълбища не са били изградени в плисковската крепост вече след нейния „параден” столичен период, например в края на 10 или началото на 11 век, ако в действителност първоначално тя е имало толкова „нефункционално устройство”? При това, както бе отбелязано, аналогично е положението и при първоначалните крепостни стени на Вътрешния град на Преслав, които въобще никога не са получили нито допълнителни кули, нито стълбища за изкачване до бойната пътека. Разбира се, може да се предположи, че усъвършенстването на отбранителните техники през 9-10 век е довело до липсата на нужда от толкова гъсто разполагане на крепостните кули. Едно такова усъвършенстване например би могло да бъде използването на съставния, по-мощен лък, което евентуално да довело до увеличаването на интервалите между кулите. Във всеки случай обаче, и неговата повишена далекобойност не би могла да обясни тези от разстоянията между тях доближаващи се и надхвърлящи 200 и дори 300 м. При това проблем тук би било не само голямото  разстояние, а и наситеността на стрелбата от фланговите кули, върху които не могат да се разположат повече от няколко стрелци, или например по една стрелометна машина. А колкото и точна и бърза да е била тяхната стрелба, тя едва ли би могла да уязви решително атакуващия с множество стълби и войници  неприятел по един фронт  със стотици метри дължина. Всъщност, за щастие е налице паметник, който като че ли дава представа за това колко всъщност би била нормално отбраняваната дължина на куртините през този период. Това са крепостните стени на северното разширение на вътрешната преславска крепост, и по точно неговата северна крепостна стена. Тя е дълга 572 м, като първоначално, както и при останалите крепостни стени на вътрешната преславска крепост, при нея е започнало изграждането само на една порта, и тук изтеглена силно на изток, както и на две ъглови кръгли кули. В хода на самия строеж обаче било решено, че на тази крепостна стена трябва да бъдат изградени повече кули, като една била разположена на по-късата отсечка между портата и североизточната кръгла кула, а още три при по-дългата куртина западно от портата. При това, в долните си части тези новоприбавени правоъгълни кули са били долепени на фуга към вече изградените приземни градежи на крепостната стена, като във височина техните градежи вече имат конструктивна връзка. В завършения вид на тази северна крепостна стена разстоянията между отделните кули са: от северозападната кръгла кула до правоъгълната кула V (по номерацията на П. Гатев) - 95 м; от кула V до правоъгълната кула IV – близо 90 м, колкото е разстоянието от нея до следващата на изток кула III; от кула III до северната порта - 95.30 м, от северната порта до правоъгълната кула II - 77.80 и от тази кула до североизточната кръгла кула - 76.80 м (Гатев 1985, 189-190). Така става ясно, че за разлика от останалите крепостни стени на Преслав, а и по-голямата част от тези в Плиска, тази крепостна стена е била снабдена с развита система от кули, отдалечени на доста „по-нормални” разстояния една от друга – между 76 и 95 м. Всъщност, последната дистанция е твърде близка с посочените по-горе разстояния между кулите на юг от портата при източната крепостна стена на Плиска, възлизащи на около 90 м. Възможно е и именно тази по-голяма дистанция, а не античните 60 м, да са били считани за нормалната отбранявана дължина на куртината през периода на ранното средновековие. При това обаче остава въпросът защо допълнителни крепостни кули са били изградени само при тази от крепостните стени на Плиска и Преслав, и то непредвидени в първоначалното  ù устройство, а включени към нея в самия ход на нейното строителство, докато останалите дълги куртини при тях останали незащитени от допълнителни съоръжения до самия край на съществуването си. И както ясно сочи разгледаното северно разширение в Преслав, изградено несъмнено в столичния период на града, неизграждането на такива допълнителни кули при останалите негови вътрешни крепостни стени не може да бъде обяснено нито със сериозен недостиг на ресурси, нито с липсата на военна необходимост, каквито, както става ясно са съществували. Налице е очевиден проблем  който може да бъде обобщен с въпросът: защо при голяма част от крепостните стени на Плиска и Преслав никога не са били изграждани крепостни кули, след като несъмнено са били налице както необходимост, така и ресурси за това. Нещо повече, както вече посочихме, такива ресурси са съществували за построяването на масивни външни стълби към някои от кулите  в Плиска в нейния „беден” следстоличен период, и то изглежда само за да се освободят вътрешните им помещения от съществувалите там стълбища за други цели, но не и за подсилване на стените с нови крепостни съоръжения срещу неприятеля. Същевременно, дългите крепостни куртини тук са били и винаги лишени (поне няма данни затова) от удобен достъп на бранителите им до техните бойни площадки. Съвсем аналогично, на пръв поглед съвсем лишено от военна логика е и положението и при вътрешните крепостни стени в Преслав, при които досега не е открито нито едно стълбище. И тъй, като че ли отново стигаме до първоначалното, явно несъстоятелно предположение за военната нефункционалност  на голяма част от крепостните стени на Плиска и Преслав. Съществува обаче и второ, по-логично обяснение на тази странна липса на достатъчно крепостни съоръжения – че такива са съществували, но във вид, който не е оставил следи, които да бъдат открити при археологическите проучвания. Така, твърде възможно е тези стени да са били снабдени още при самото им изграждане с достатъчно крепостни кули и стълбища, които обаче са били оформени само във височина, без оставят следи в запазените ниско столични укрепления. Такива кулообразни съоръжения, „възсядащи” крепостните стени на Плиска и Преслав,  биха могли да стъпват върху издаващи се каменни блокове-конзоли, като също биха позволили макар и по- ограничен флангов обстрел срещу атакуващия неприятел (обр. 2 а и б), (обр. 3). Тяхното наличие би позволило  по-ефрективното отбраняване на тези крепости, като би обяснило и явната липса на необходимост от пристрояване на допълнителни крепостни кули към тях по-късно. Наред с това едно такова решение би спестило и доста средства и време на строителите на твърде дългите крепостни стени на Плиска и Преслав, които, със своя масивен блоков, несъмнено биха поели спокойно едно такова допълнително натоварване. Освен това използването на такива „конзолни” кули би придало един по-раздвижен и живописен вид на столичните укрепления (обр. 4 - а, б и в), (обр. 5).

Естествено, предлаганото хипотетично наличие на такива, оригинални по устройство кули в Плиска и Преслав не може да се опира само на умозрителни заключения, а следва да бъде подкрепено и с някакви указания при наличните сигурни данни за старобългарското крепостно строителство. На първо място в полза на тази хипотеза са данните за прилагането на подобни, надвисващи зидарии при някои сектори от крепостните стени на Плиска. Всъщност, при значителна част от тях суперструкцията на куртината е  значително по-широка от основата ù, надвисвайки над нея. Например при Западната крепостна стена на Плиска южно от Западната порта това издаване е от източната ù страна 0.20, а от западната 0.10 – 0.13 м (Дончева-Петкова 1985: 95), като с по 0.10 - 0.13 м от двете страни е издаването в участъка при Северната порта (Балабанов 1985: 117). При това няма данни някъде този необичаен строителен приом да се е отразил отрицателно на тяхната конструктивна стабилност. Несъмнено, един такъв „икономичен” технически похват от страна на нейните строители е бил възможен само поради качественото, масивно изграждане на крепостната стена, която със сигурност би понесла безпроблемно и натоварването на едни такива, кулообразни конструкции върху нея. Именно тази сигурно установена уникална особеност на основите на крепостните стени на Плиска, е важен аргумент в полза на също уникалното тяхно изграждане във височина – включително и с предложените тук, също издаващи се външно конзолни кули. Освен тази особеност, един друг, наскоро установен факт от устройството на ранните, дървени отбранителни съоръжения на Плиска възможно дава отговор и на въпроса за начина на устройването на подходът към бойните пътеки на каменната ù крепост. Този факт е установен при ранната дървена крепостна стена на Плиска, в дебелината на която чрез рампа се е изкачвал един от подземните ходници на дворцовия център. Предвид очевидното кухото, поне на места изграждане на тези дървени стени, най-вероятно по подобен начин, в тяхната дебелина са били помествани и стълбите за изкачване към горните им  части. Оттук, може да се предположи, че и при наследилите ги каменните крепостни стени е бил използван аналогичен похват, като в тяхната дебелина са били устройвани вградени стълбища, които обаче, по отбранителни причини са започвали от една определена височина. Според нас, най-подходящото решение е те да са били разполагани към всяка от конзолните кули, започвайки например 3-4 м високо над терена. По такъв начин техните входове са ставали достъпни само по разгъващи се дървени стълби, след прибирането на които самите крепостни стени са ставали недостъпни за един вече нахул във вътрешността на крепостта неприятел. За съжаление ниската запазеност  на крепостните стени на Плиска, а и по-голямата част от тези на Преслав най-вероятно е и причината за липсата на преки данни за едни такива вградени стълби, които, макар и само предполагаеми на този етап, биха дали отговор на въпроса за липсата на класически външни стълбища при плисковските и преславските каменни крепостни стени. Най-вероятно тези предлагаеми оригинално изпълнени кули и стълби към техните куртини, биха могли да се разглеждат като наследници на похвати, използвани при предшестващите ги дървени крепостни стени, при които е засвидетелствано със сигурност разполагането на вътрешна вертикална комуникация (в случая рампа). Всъщност, изглежда именно в дървената старобългарска фортификация може да търсим причината за странното разширяване на суперструкцията на каменните крепостни стени в Плиска над значително по тясната им основа. Твърде възможно е, първоначално това решение да е възникнало при изграждането на дървената (или дървено-кирпична) обшивка на първоначалните плисковски укрепления, с прибавянето на която към основната конструкция на стената изглежда се е стигало до разширяването на супеструкцията над основите ù. Същевременно, влиянието на първоначалните дървени крепостни съоръжения може да се търси и при предлаганите конзолно издадени кули, които възможно са били наследник на по-ранно съществували подобни дървени надстройки, които в дървената архитектура се изграждат много по-лесно. Най-вероятно именно такъв е и произходът на идеята за по-късните, издадаващи се конзолно навън крепостни „машикули” в западноевропейското средновековно крепостно строителство, които са наследили предшестващите ги издаващи се дървени отбранителни галерии. Разбира се, евентуалното проследяване на това влияние на дървената върху каменната фортификация, ранен пример за каквото в която е възможно да са представлявали тези хипотетични особености на крепостните стени на Плиска и Преслав, следва да бъде обект на допълнително изследване. Въпреки това обаче, този етап може да се твърди с увереност, че представените уникални особености в устройството на крепостните стени на Плиска и Преслав следва да имат и свое уникално обяснение, каквото се опитахме да представим в горните редове. А че такива „новаторски” решения не са били никак чужди на старобългарските фортификатори свидетелстват и откритите досега две „съкратени”  (но вече не вертикално, а хоризонтално) крепостни кули при външните крепостни стени на  Преслав, които все още остават без аналог в известното крепостно строителство. Те представляват плътни правоъгълни тела, широко при първата открита от тях над цокъла 2.50 и издаващо се пред фронта на стената 6.20 м, (Рашев 1985: 215-217), (при втория около 8 м). По същество, тези съоръжения могат да се разглеждат като съкратени наполовина или дори с две трети или три-четвърти плътни крепостни кули, които  са осигурявали по-евтина и бърза за изграждане, но все пак ефективна защита на дългите близо десет километра външни крепостни стени на втората българска столица. Тяхното наличие доказва и още веднъж наличието на оригинални архитектурни идеи в старобългарското фортификационно изкуство, каквито най-вероятно са били прилагани, в предложения или в някакъв друг вид, и при оформянето на дворцовите крепости на Плиска и Преслав.