Bazileus.eu

Крепостта се намира на около 7 км. североизточно от Велико Търново, и на около 4 км. северозападно от центъра на Горна Оряховица, върху висок, естествено укрепен хълм (43º 08' 04" N, 25º 39' 00"E), (Алексиев 1994, 77). Покрай крепостта е минавал римският път Никополис ад Иструм-Августа Траяна, (Дочев 1994, 69). Крепостта се споменава за пръв път от Георги Пахимер под името Оряховец (Оряховица) по повод на събития от началото на XIV в. (Алексиев 1994, 78-80), (Шкорпил 1910, 146-151). Тя има форма на неправилен триъгълник, обърнат с основата си на север, със страна около 250 м. Крепостните стени следват очертанията на терена -  на ръба на склоновете от север, запад и отчасти изток, и на скалния венец - от юг . Достъпът до вътрешността на крепостта се е осъществявал чрез три порти: главна (югоизточна), северна и западна. От север, а може би и от изток, крепостната стена е била подсилена с кули (Шкорпил 1910, 146-148), (Алексиев 1994, 81-87).

Градежът на крепостните съоръжения е от ломени камъни, по-грижливо обработвани само откъм лицевата им страна. Самата зидария е изпълнена в техника “имплектон”, със стремеж да се спазват редове. Спойката е от бял хоросан, имащ значителен примес от речен пясък и дребни камъчета. Използвани са сантрачи, полагани напречно и надлъжно на зидовете. Външни надлъжни сантрачи са били поставяни само при главната порта и то само на закритите от тавана на прохода участъци. Крепостната стена е фундирана върху скалата, като само на места теренът е бил подравняван с хоросанова подложка от нахвърляни в траншеи камъни, залети с хоросан (Алексиев 1994, 88). При крепостта не се наблюдават следи от отделни строителни периоди на изграждане (Алексиев 1994, 89) - налице са само данни за преправки, изпълнени със спойка на кал, или суха зидария, които се отнасят към времето на пребиваване на османски гарнизон в крепостта (1393 - 1444 г.). Керамиката от територията на крепостта се отнася към ранно и късножелязната епоха, времето на римското владичество, ранновизантийския период (при северната порта), и ранното средновековие - съдове с врязана украса. Открита е и значително количество керамика от XI - XII в., включително и такава със златиста ангоба, както и керамика от XII - XIV в. от двата типа - битова и сграфито (Алексиев, Вачев 1992, 26-27). Нумизматичният материал е представен  от римо-византийски (най-късните от края на VI в.) и средновековни монети,  от които към XI - XII в. се отнасят 8 монети (включително подградията): 1. Медна анонимна монета клас С ( 1042-1050), 2. анонимна монета от 1067-71 г., 3. три билонови монети на Мануил I Комнин (1145-1180), 4. две билонови монети на Исак II Ангел, 5. билонова монета на Алексий III Ангел, (вж. табл. 2). Някои от медните монети от XI - XII в. са рязани-практика датираща от края на XII - XIII в. Общото разпределение на откритите при разкопките монети е: от XI - XII в.- 8, XIII в. - 193, XIV-5. (Бъчваров 1992, 44-45), (вж. също и Бъчваров 1982, 41-42), датиращи функционирането на крепостта от края на XII и началото на XIII в. (Бъчваров 1983, 63). Разкопвачите предполагат, че изграждането на крепостта е станало заедно с тази на Търново през периода на византийското владичество (Алексиев, Вачев 1992, 35),  въпреки, че сами посочват липсата на крепостна архитектура от този период. За по-точната датировка на проучените крепостни съоръжения е важна  сградата, застъпена от западната порта на крепостта, която е датирана “в края на XII  и по-точно в началото на XIII в. – на базата на открития керамичен материал и една пръсната колективна находка от този период” (Алексиев, Бъчваров, Вачев 1994, 88), като очевидно крепостта е била построена в началото на XIII в.

 

Общ изглед от крепостта гледана в западна посока. На преден план сметището на град Горна Оряховица.

Общ план на крепостта Ряховец с главния ú вход (долу вляво),(по Шкорпил 1910: 148).

 

Изглед отвътре на главния вход на крепостта в северна посока.

Изгледи от главния вход на крепостта по време на археологическото му проучване (по Алексиев, Вачев, 1992).

 

Пробив в крепостната кула на северната страна на крепостта - изглед в южна посока.

Изглед отвътре на главния вход на крепостта в северна посока.

Градежът на крепостната стена при северната кула

 

План по Алексиев, Бъчваров, Вачев, 1994.

Планът на главния вход, както и снимките от разкопките на крепостта Ряховец се представят тук с любезното разрешение на д-р Йордан Алексиев, за което му благодарим.

Алексиев, Вачев, 1992:  Алексиев, Й., Вачев, Х.  Средновековната крепост Ряховец при Горна Оряховица. Известия на Историческия Музей Велико Търново, 7, 1992

Алексиев, Бъчваров, Вачев, 1994:  Алексиев, Й., Бъчваров, Ив., Вачев, Х. Археологически проучвания на крепостта Раховец. В: Сборник Раховец, Велико Търново, 1994

Бъчваров, 1982: Бъчваров, Ив. Монетни находки (XIII-XIV в.) от крепостта Ряховец. - Нумизматика, 1982, 1

Бъчваров, 1983: Бъчваров, Ив. Средновековната крепост Ряховец при град Горна Оряховица. - Векове, 1983, 5

Бъчваров, 1992: Бъчваров, Ив.  Монетни находки от крепостта “Ряховец”. - Известия на Историческия Музей - Велико Търново, VII, 1992

Дочев, 1994: Дочев, К. Стари римски пътища в Централна Долна Мизия (II-IV в. сл. Хр.). – В: Сборник Ряховец, Габрово, 1994

Шкорпил, 1910: Шкорпил, К. План на старата българска столица Велико Търново. - Известия на Българското Археологическо Дружество, I, 1910