Bazileus.eu

Развалините на укрепения манастир се намират в североизточната част на т.н. Външен град на Плиска, на близо 1300 м североизточно от Източната порта на каменната крепост (43º 23' 55" N, 27º 08' 21"E). До него от каменната крепост се стигало по път, тръгващ от Източната порта, който след манастира е продължавал на север до един от входовете в земления вал в североизточния ъгъл на външното земно укрепление на Плиска. Изглежда, че именно построяването на комплекса е предизвикало и настилането на участък на споменатия път от Източната порта до комплекса с груби каменни плочи (Георгиев, Витлянов 2001, 7). В близост до комплекса няма естествени водоизточници, обстоятелство довело до изкопаването на два кладенеца във вътрешността му.

Плиска. Укрепен манастир. Общ план на комплекса (стълбовете, подкрепящи бойната платформа при превръщането му в крепост не са изобразени). Легенда: 1. Голяма базилика (867 – около 975 г.), 2. Архиепископска резиденция и оградна стена (870-878 г.), 3. Манастирски строежи (80-те години на XI в.), 4. Преустройства (след края на IX или началото на X в.), 6. Късни строежи (40-те години на XI в) и настилки. Дворове: I – първи двор, II – втори двор, III – трети двор, 1-29 – монашески гробове (по П. Георгиев, Ст. Витлянов 2001, 22).

Археологическото проучване на Архиепископията-манастир започва още през първата година от разкопките на К. Шкорпил и  Руския археологически институт в Константинопол ръководен от Ф. Успенски през 1899 г. След дълго прекъсване разкопките са подновени от К. Миятев, който през 1935 г. зафиксира по-точно трасето на оградната му стена, както и установява съществуването на отделен двор в северната част на заградената площ. След К. Миятев разкопките на Архиепископията - манастир са подновени чрез сондажи на Голямата базилика през 1966 и 1969 – 1973. До 1971 г. проучванията се ръководят от С. Михайлов, заменен през тази година от В. Антонова (с участието на И. Щерева и Г. Кузманов). Последният екип разширява мащабите на проучванията, които от сондажни прерастват в редовни разкопки целящи цялостното разкриване на комплекса. От 1973 г. разкопките започват да се водят от нов екип ръководен от Т. Тотев и П. Георгиев, с участието на включилия се в тях през следващата година С. Витлянов. От 1973 г. до 1980 този екип проучва изцяло площа на архиепископията. В хода на разкопките за разкриването на некропола в източния двор на комплекса участва и  екип ръководен от Ж. Въжарова (Георгиев, Витлянов 2001, 9-11).

План и изглед (от север) от южната порта на комплекса с части от прилежащите ú помещения и два от стълбовете, долепени до оградната стена (по П. Георгиев, Ст. Витлянов 2001, 35).

Архиепископията - манастир в Плиска представлява комплекс от сгради разположени в няколко двора, оградени със стени или верижни постройки. Най-общо комплексът във вида си от края на X - началото на XI в. се състои от две свързани части - първоначалния ансамбъл - резиденция на българските архиепископи с външни размери 149.70 (146.50) на 137.90 (137.10) м (Георгиев, Витлянов 2001, 23) и по-късно добавен монашески двор от север. Първата, представителна част на комплекса е била изградена през седемдесетте години на IX в., като впоследствие към нея през X в. е била прибавена от север оградена площ имаща същата дължина 135.90 и ширина 35.70 м ( Георгиев, Витлянов 2001, 75).

Централно място в композицията на Архиепископията - манастир му заема т.нар. Голяма базилика,  с размери 99 на 29.5 м, състояща се от същинска култова сграда и обширен атриум, с долепени четири анекса по два от север и юг. В единия от тях бил  поместен олтар на неизвестен светец (вероятно Св. Борис, или Енравота - Воин), друг е служил за кръщелня, докато в двата западни анекса са били поместени стълбища, водеща към емпориите на базиликата. През XI в. южния от тях и свързаната с него сграда смятана за училище са били вече разрушени, като на мястото им е бил развит обширен двор, водещ до южната порта на оградната стена на комплекса (Георгиев, Витлянов 2001, 25-30, 66).

На север от Голямата базилика бил издигнат двуетажният масивен, вер. архиепископски палат с размери 17 на 14.70 м, свързан с двуетажна галерия с единия от анексите към Голямата базилика. На изток от палата е бил оформен малък двор широк 32, 50 м, на източната страна на който била построена верижна, вероятно жилищна постройка, която също е била свързана с базиликата (Георгиев, Витлянов 2001, 50). На изток от Голямата базилика са били оставени обширни незастроени площи, частично използвани за манастирски некропол (Въжарова 1979, 69-71). Във пристроения северен двор са били развити типичните манастирски постройки на комплекса, който с верижния си план са го оформяли от изток, север и запад. Между тях се идентифицират  жилищни и стопански постройки, както и трапезарията на манастира, докато във вътрешността на двора са били разположени останалите сгради на двора: баня, и масивно изграден кладенец. Малко по-късно към него, отново от север бил добавен трети трапецовиден двор имащ стопански функции. Изграждане на тези дворове е било наложено и е вървяло успоредно с превръщането му от края на IX и в течение на X в.  в един от най-големите български манастири (Георгиев, Витлянов 2001, 68-72) . През първите десетилетия на XI в. комплексът е запазил вида придобит в течение на X в., с изключение на първия северен двор, претърпял сериозно опустошаване, вероятно вследствие на вражеско нападение. Изглежда, че именно това нападение е предизвикало започването на укрепяване на оградната стена на манастира, което по всичко личи е било прекъснато от ново нападение преустановило неговото съществуване завинаги.

Ограждащата стена на манастира е дълга 470 м, като е широка в основи 0.90, а в суперструкция 0.70 м. Построена е от дялани каменни блокове върху голяма част от които се срещат издялани знаци, типични за старобългарските центрове. Блоковете са споени с хоросан, примесен с голямо количество счукани тухли (Георгиев, Витлянов 2001, 31). Голямото количество открити тухли дава основание на разкопвачите да смятат, че във височина стената е били построена, подобно на Голямата базилика в опус микстум. Съдейки по стабилността на нейната конструкция, разкопвачите ù смятат, че тя е достигала до 4 м височина. Отгоре тя е била оформена със зъбери, покрити със специално издялани каменни капаци, нападали на разстояние от 4.30 до 7 м навътре от основите ù. По падналите заедно групи от по три капаци (обр. 24) може да се съди за ширината на отделните зъбери, като е интересно да се отбележи, че се наблюдават две групи капаци - по-добре издялани от бял ситнозърнест варовик носещи още  следи от червен хоросан и такива издялани по-грубо от варовиков пясъчник. Поради малката си дебелина така оформеният зид, външно копиращ крепостните стени на Плиска, не е имал отбранителни функции, като зъберите му са имали само естетическа функция (Георгиев, Витлянов 2001, 31 - 32). Едва в края на съществуването на комплекса, очевидно поради надвисването на външна опасност е започнало превръщането му в типичен крепостен зид. За целта по външното лице на оградната стена са били построени 44 стълба със средни размери 2 на 1.50 м, стъпващи върху подложка направена от ломени камъни, речна баластра или глина. Стълбовете били изградени от високи 0.20 м блокчета споени с  “белезникав” хоросан (Георгиев, Витлянов 2001, 34), (обр. 23). Те отстоят на различни разстояния един от друг (на по-големи са на северния зид), (Витлянов 1981, 27), като се счита, че поради това те са носили бойната пътека на новооформената крепостна стена не посредством арки, а чрез дървени греди, стъпващи на тях. По този начин били укрепени западната, и западните половини на северната и южната страни на оградената площ, като от изток стълбове не са били изграждани. Последният факт се тълкува от проучвателите като указание за неговата незавършеност, причинена от насилственото разрушаване на комплекса. Допълнително доказателство в полза на това предположение е фактът, че в един участък срутилите при разрушаването на стената зъбери за попаднали във вече изпразнено, но още незапълнено с пръст или други материали, корито за хоросана, използван при направата на зиданите стълбове (Георгиев, Витлянов 2001, 34).

План на комплекса със системата от стълбове, поддържащи бойната платформа (по П. Георгиев, Ст. Витлянов 2001, 34).

Достъпът до вътрешността на комплекса е бил осигурен посредством няколко входа, два от които са били оформени във вид на масивни кули - порти. Първоначално, едновременно с построяването на оградната стена е била изградена южната порта водеща към каменната крепост на Плиска, разположена на южната страна на комплекса, в една ос с първоначалния нартекс на Голямата базилика. Портата е била оформена от два перпендикулярни на оградната стена зида, издадени еднакво навън и навътре от нея. Зидовете имат аналогичен градеж като стената, и оформят входен проход, застлан с каменни плочи, широк 3.80 и дълъг 7.65 м. В самата си среда, там където оградната стена се е допирала до зидовете, са били изградени два пиластъра, стесняващи ширината на прохода до 2.40 м. Очевидно на това място, са били монтирани предполагаемите две крила на портата, но от местата на поставяне на осите не са останали следи. Върху настилката на прохода не личат следи от коловози - факт, който навежда разкопвачите на мисълта, че портата е била използвана само от конници и пешеходци  (Георгиев, Витлянов 2001, 35). Според тях проходът  е бил покрит с два полуцилиндрични или кръстати свода, над които е била разположена кула, отбраняваща входа. От вътрешната страна на оградната стена от двете страни на портата са били построени две помещения, в източното от което (?) е била разположена масивна стълба водеща до етажа на кулата, докато другото е с по-малки размери (2.20 на 1.60 м) и вероятно е било използвано за вратарница. Ако се съди по факта, че зиданите стълбове долепени към оградната стена са разрушили част от източното помещение може да се предположи, че то не е съществувало, или е било преустроено. По своя план южната порта е твърде сходна с т.нар. военен тип порти от старобългарските центрове - Плиска, Преслав, Хан Крум, като в рамките на манастирската архитектура като най-близки нейни аналози се сочат портите на манастира при с. Равна (Георгиев, Витлянов 2001, 36). Втората порта е била изградена известно време след построяването на първата, на 25 м северно от югоизточния край на оградната стена. По запазените единствено хоросанови подложки може да се съди, че тя е повтаряла плана на първата порта. Размерите на прохода ù са дълж. 8.5 и шир. 4 м По-дълбоко вкопаните (с 0.10 м) основи на портата, допирането им на фуга до оградната стена, както и непрекъсването на последната в прохода, показват по-късното ù построяване (малко преди края на IX в. Някъде през X в. портата е претърпяла преустройство, при което издадените навън зидове, оформящи прохода ù, са били разрушени.  Впоследствие на мястото на най-издадените им части са били изградени, от блокове споени с бял хоросан примесен с малко количество счукани тухли, два зидани стълба с размери 1.80 на 1.10 и 1.60 на 1 м. Така на мястото на външната половина на прохода е бил оформен открит от три страни пропилей, придаващ по- представителен вид на портата (Георгиев, Витлянов 2001, 36).

Три изгледа от оградната стена в северозападния ъгъл на комплекса и пристроените до нея стълбове, носещи бойната платформа: горе – изглед от баня 1, северозападния ъгъл на оградната стена и два от стълбовете (с част от трети) на северната стена (поглед от изток), по средата – изглед от западните две стълба (поглед от запад), долу – изглед от източните два стълба (поглед от запад), (по П. Георгиев, Ст. Витлянов 2001, 52, 17).

Освен описаните две порти достъпът до вътрешността на комплекса се е осигурявал и от няколко второстепенни входа, като поради лошата запазеност на оградната стена те не навсякъде се долавят със сигурност. “Сигурни данни” (блок с място за ос на врата и настилка минаваща над трасето на стената) за един от тези входове са зафиксирани на северната част от стената, между пристроените стълбове 5 и 6, които са били съобразени с него. Предполага се съществуването и на други входове, от които не са запазени конкретни останки - един срещу баня 2, друг източно от нея, а вероятно и още два разположени на западната страна на комплекса - симетрично от двете страни на западната фасада на Голямата базилика (Георгиев, Витлянов 2001, 38).

Плиска.  Възстановка на оградната стена с пристроените към нея стълбове при източната част на северната и страна (долу частично са показани застъпените от нея останки от баня), (възстановка Я. Василев).

Наред с укрепяването  на оградната стена през първата половина на XI в. е бил укрепен частично и долепения до нея от север двор. За целта към неговата външна стена (представляваща през предходния период и стена на ограждащите двора верижно постройки) е бил долепен отвътре втори зид.  Това укрепяване е било осъществено след опустошаването на двора, вероятно при печенежко нападение, след което сгради в него са били почти напълно изоставени. Впоследствие, върху заравнените останки от разрушенията им, е бил изграден въпросният долепен отвътре зид, с който общата дебелина на стената на този двор е достигала 1.50 - 1.60. Във височина фугата между двете части на стената се наблюдава до 0.80 - 1 м височина, факт който показва, че първоначалната стена е била запазена до тази височина при започването на укрепяването. Това удебеляване не е било осъществено по цялата дължина на външните стени на двора, а само от манастирската фурна на изток до югоизточния край. При това удебеляване старият вход към двора от север е бил зазидан, като източно от него бил прокаран нов, по-широк вход. От запад е била построена нова стена, оставяща постройките в северозападния край на двора (доколкото те все още са били запазени и използвани) извън неговите нови очертания. В самия двор, освен кладенеца, не е имало други съоръжения, като вероятно той е бил използван за убежище от околното население, част от което е населявало споменатите постройки (или останките от тях), в северозападния край на двора (Георгиев, Витлянов 2001, 101 - 102).

Капаци на зъберите на оградната стена (по П. Георгиев, Ст. Витлянов 2001, 32).

При разкопките на Архиепископията - манастир са намерени: 1. фолис на Василий I и синовете му Константин и Лъв (870 - 879).; 2. фолис  от съвместното управление на Лъв VI и брат му Александър (886-912).; 3. фолис от съвместното управление на Константин VII и майка му Зоя (913-919).; 4.  три фолиса клас А - 2 (976 - 1025), намерени на различни места в и около разглеждания комплекс. Открити са били и няколко моливдовула, датиращи от втората половина на IX в. Като изключим моливидовулите, очевидно произхождащи от началния етап от съществуването на Архиепископията - манастир, важни за датирането на последния и период са трите фолиса клас А - 2. Всъщност следва да отчетем, че само два от тях са открити при редовни археологически проучвания в комплекса, като единият от тях е открит в насип от строителен трошляк, образувал се при разрушаването на  помещение 1 на от сграда във втория северен двор. Другият фолис е бил открит върху площадка от ломени камъни, намираща се между изградените към северната оградна стена зидани стълбове (Йорданов 2001, 225), датирайки започналото укрепяване на комплекса от или след издаването на тази монетна емисия.

Керамиката открита при разкопките на Архиепископията - манастир обхваща следните групи съдове: 1. керамика от песъчлива глина с врязана украса, датирана до края на X в., като само някои фрагменти от нея могат да се отнесат към тип I, вариант А3 по класификацията на Л. Дончева - Петкова (Георгиев, Витлянов 2001, 110); 2. между фрагментите от сиволъскава керамика към към X - първата половина на XI в. се отнася подгрупата съдове  изработени на бързо грънчарско колело, украсени с излъскани ивици., представляващи основно гърнета без дръжки; 3. към глазираната керамика, която може да се отнесе към XI в. спадат тъкостенните глазирани съдове, формувани на крачно грънчарско колело, датирани в края на X и първата половина на XI в. (Георгиев, Витлянов 2001, 115).  4.    към XI в. се отнася и тънкостенната добре изпечена керамика, формувана на бързо грънчарско колело;  5. през XI в. се датира и част от амфорите открити в Архиепископията - манастир, както и 6. глинените котли с “вътрешни уши”, от II тип, свързвани с идването на печенегите и разрушаването на комплекса.

Построен като резиденция на българските архиепископи, след преместването на столицата във Велики Преслав комплексът около Голямата базилика в Плиска се превръща в един от най-големите старобългарски манастири. Характера си на все още доста значим и богат манастир той запазва през следващите десетилетия, до самото му опожаряване при печенежките нашествия около средата на XI в. Подобно на манастирския комплекс при кв. Веселчани на гр. Кърджали, комплексът около Голямата базилика в Плиска може да бъде посочен като типичен пример на тенденцията за изграждане на нови или укрепяване на съществуващи манастири във Византийската империя през този период.