Възстановки
Палатът при Дворцовата църква в Преслав - възстановка
Сряда, 07 Юли 2010 16:25

Обр. 3. Реконструкция на южната фасада на палата.

Обр. 3. Реконструкция на южната фасада на палата.

 

Палатът при дворцовата църква(т. нар. Архиепископски/ Патриаршески палат)  е разкрит от колектив под ръководството на Д. Овчаров, с участието на Ж. Аладжов и Н. Овчаров. Разположен е във вътрешната част на Преславския дворец, като се намира на около 50 м южно от Тронната палата. От север обширен, настлан с каменни плочи площад го отделя от нея, докато от юг, от страната на предполагаемия му главен вход също е била оформен значителен по площ плочник. На запад фасада на палатът е гледала към подпорна стена, поддържаща по-висока, все още непроучена тераса, докато на изток, на около 20-25 м се е издигал представителния корпус на дворцовата църква.

Според резултатите от проучванията на екипа палатът е масивна сграда със сложен план, имаща външни размери 16.5-17 на 22.5 м. Тя е била изградена  от дялани каменни блокове (ширина около и над 0.50 м и дължина  до 1 м), споени  хоросан, от които са запазени на място само отделни квадри. Характерна особеност на зданието е голямата дебелина на неговите външни стени възлизаща на 2.80 – 3 м (само при северната в един пункт -  2.30). За съжаление лошата запазеност на стените на постройката не е позволила установяването на наличието и размерите на евентуалния външен цокъл при тях, като все пак може да се допусне такова стъпаловидно стеняване на стените отвън във височина, възлизащо на около 0.30 - 0.50 м. При вътрешните стени на постройката обаче такъв цокъл, широк 0.10 м, е бил установен, но и с него ширината на външните стени на сградата остава много голяма, като едва ли при повечето от тях е падала под 2.5 м. За разлика от външните, вътрешните ù стени имат чувствително по-малки ширини, които, с отчитането на двустранен цокъл, навярно са възлизали на 1.20 – 1.40 м ширина. Така трасираните зидове очертават плана на сграда със сложен план, имащ доста обща черти и с други дворцови постройки в Преслав, като двете най-близки до нея са т. нар. Патриаршески резиденции, разкрити съответно от Ж. Аладжов (източно) и Ст. Бонев (южно), както и с източния корпус на палатите в Тухлената „цитадела” на Плиска. Подобно на тях, и при него се установява ясно триделно надлъжно членение, което предполага наличието на базиликална зала на втория официален етаж на сградата. За изкачване до него в двата западни ъгъла на зданието са били разположени две вити кръгли стълби, докато в източните ъгли са били оформени две симетрично разположени на тях правоъгълни помещения (Овчаров, Аладжов, Овчаров 1991: 34-43, план V).

продължава>
 
Дворцовата църква в Преслав (т. нар. Патриаршеска катедрала) – графична реконструкция на южната фасада и на плановото оформяне на сградата от Явор Василев.
Вторник, 06 Юли 2010 07:29

Дворцовата църква в Преслав (т. нар. Патриаршеска катедрала)

Обр. 2. Графично представяне на архитетурното структуриране на южната фасада на Дворцовата църква. Представени са предполагаемите зидани колони, стъпващи върху масивните, издаващи се контрафорси (в този случай  постаменти) при нейните външни стени - колони, от които са били открити отделни сегменти, както и един капител.

Църквата е разположена в самия център на дворцовия комплекс в Преслав,  като със своите значителни размери (32 на 20 м) и масивен белокаменен градеж е била един от най-представителните храмове на града. Според нейните проучватели тя е била трикорабна базилика, изградена при престоя на латинската мисия в България малко след Покръстването (между 867-870 г.), според традициите на римокатолически паметници от района на Северна Адриатика (Далмация). За тях доказателство за това е откритата система от големи контрафорси, разположени по фасадите ù, каквито според тях не могат да се открият във византийската и българската архитектура от периода. Като единствено изключение за това те сочат църквата от старобългарския манастир при с. Равна, изградена в самия край на IX век. Тя също притежава развита система от масивни контрафорси (Овчаров, Аладжов, Овчаров, 1991: 19-20), за които също се предполага едно западно влияние от областите на подчинения на Рим Аквилейски патриархат, свързано с продължаващите връзки и контакти между България и Рим и в края на този век (Георгиев 2002: 47-48, 53-54). Използване на контрафорси през този период обаче се среща и при византийските църкви от Константинопол, като тази на Константин Липс от 908 г. Подобна система от вече силно издадени контрафорси, има и двуетажната гробнична църквата Мирелайон, изградена от император Роман Лакапин (920-944 г.). При нея те  са поддържали във височина открита тераса опасваща църквата, каквато вероятно е имало и при Дворцовата църква в Преслав. Всъщност, изявени контрафорси по фасадите имат и редица български църкви,  а и граждански постройки от периода, като „Св. Иван” в Несебър, Болярската църква и църкви № 5 и 25 в Плиска, както и самата Тронна палата в Преслав.
продължава>
 
Възстановка на Южната порта на Дворцовата крепост в Преслав с прилежащите ù крепостни стени и съоръжения
Вторник, 06 Юли 2010 07:20

 

Южната порта на Дворцовата крепост в Преслав

(възстановка Я. Василев, техническо изпълнение М. Христов и В. Павлов)

Възстановката на портата във височина е съобразена с представените в рисунката на Луиджи Марсили от 17 век нейни останки. И тъй като става дума за представителна порта на дворцова крепост, фасадата на портата е представена с по-богата архитектурна украса – разчленена с три декоративни ниши, разделени от вградени колони

продължава>
 
Кръстовидният мавзолей в Плиска с големия кладенец до него компютърна визуализация
Петък, 30 Април 2010 07:51

Архитектурното решение и дизайн на възстановката е дело на д-р Явор Василев, като е част от подготвяния от него труд „Кръстовидният мавзолей под Голямата базилика в Плиска”, а техническото изпълнение е на инж. Марин Христов. Тук е представена източната половина на оградения с дървени стени и кули комплекс към паметника, гледана от запад. На преден план е изобразена хипотетична малка дървена постройка, издигната над  големия кладенец в центъра на комплекса, със стени в случая са боядисани в свежи сини и червени тонове, имитиращи мраморна облицовка. Зад кладенеца е представена сградата на самия мавзолей, изграден според наличните сигурни археологически данни на два етажа, в блоков белокаменен градеж. Във фасадите на сградата са включени големи зидани колони и мраморни рамки – решение основано на идеята за присъствие и дори ренесанс през периода на някои елементи на античната архитектура. Зад постройката на кладенеца се забелязват и засводеният проход на масивното стълбище, водещо към втория етаж на мавзолея (отляво), както и последните две колони на портика (сграда Г, отдясно), изградена на трасето на настланата с каменни плочи алея водеща към сградата от юг. При тази възстановка обширната площ на комплекса е представена като геометрично оформено чрез настлани с чакъл алеи парково пространство, озеленено чрез чимшир, туя и розови храсти.

 


Възстановки

  • JoomlaWorks Simple Image Rotator
  • JoomlaWorks Simple Image Rotator

Дарение

Вашата подкрепа е важна за научното реконструиране на българската древност!
Currency:
Amount:
Нека заедно направим невъзможното възможно.