Дворцовата църква е разположена сред обширно открито пространство, в самия център на дворцовия комплекс в Преслав, като отстои на около 50 м югозападно от Тронната палата на града, а 25 м на запад я делят от т. нар. патриаршески палат. Църквата е трикорабна и триапсидна сграда с базиликален план с дължина 32.4 и ширина 19.8 м, изградена в суперструкция от дялани каменни блокове, прилепващи плътно един към друг и заемащи цялата ширина на дебелите до 1.85 м зидове. Основна особеност на паметника са 18-те масивни контрафорса долепени към външните му страни, от които 14 са правоъгълни, а четири са полукръгли, с ширина достигаща 2.2 м (обр. 1).
Досегашната реконструкция на Дворцовата църква Според проучвателите на църквата във височина тя е била построена като трикорабна базилика при престоя на латинската мисия в България след Покръстването (между 867-870 г.), според традициите на римокатолическите паметници от района на Северна Адриатика (Далмация), (обр. 3). Като основно доказателство за това те изтъкват: 1. Нейното типично за периода непосредствено след 865 г базиликално устройство.; 2. Приликата ú с цяла група считани за базилики църкви в Преслав, като Гебе клисе и тази при Сакалова могила, датирани в същия период.; и 3,. Системата от контрафорси по външните ù стени, които, според тях, се въвеждат като строителна традиция в България също тогава под западно влияние (Овчаров, Дончва, 2004: 99).
Проблемът за контрафорсите Според разкопвача Д. Овчаров, тази система от контрафорси “трудно може да се обясни, защото по това време тя не се среща в българските земи и в съседна Византия, от която България възприема строителен и архитектурен опит и знания”. Според него тези контрафорси имат “най-близки аналогии в църковно-строителните традиции на Далматинското крайбрежие”, където водят своя произход от ранно-византийски култови постройки, при които пък се наблюдава влиянието на месопотамски и сирийско-палестински строителни традиции. Една от тези постройки е мавзолеят при Марусинак, на чиито външни страни отвсякъде са били устроени квадратни, а в ъглите петоъгълни контрафорси, като впоследствие този похват е използван при редица базилики от тази област (обр. 2). Такава е “Св. Сесилия” в Книнската епископия (Хърватско), при която контрафорсите имат заоблени външни очертания, като са разположени симетрично по фасадите. Според автора тези архитектурни традиции са били пренесени в България скоро след Покръстването от латинските мисионери (Овчаров, Аладжов, Овчаров 1991 19-20 (обр. 12. 13), 116), с произход от Аквилея, при северноадриатическото крайбрежие (Smedovski 1978: 47). Счита се, че под това въздействие в България са били изградени редица църкви в столицата Плиска, като Болярската църква и църкви № 5 и 25, както и с най-вече Голямата базилика. При нея, редица особености, като единичната апсида, предполагаемата кула над входа на атриума, както и използването на римската стъпка при оразмеряването, насочват към предположението, че залагането ú е станало при пребиваването на латинската мисия в България между 866-870 г. (Георгиев 1993б: 56). Същевременно обаче се признава, че при още първоначално заложения план на тази най-голяма средновековна българска църква са налице и типични византийски белези, като полигоналните очертания на апсидата ú, и наличието на предапсидно пространство. Така, като цяло данните сочат синкретичното архитектурно оформяне на Голямата базилика, а и на повечето свързани с нея споменати църкви в Плиска, което не позволява свързването им само с една, византийската, или латинска (западна) архитектурна традиция. Всъщност, в ранната българска християнска архитектура могат да бъдат проследени редица влияния, като освен съвременни, византийски и западни, тук се долавят и местни ранновизантийски традиции. Най-вероятно, тяхното навлизане в нея може да се отдаде не само вследствие на възстановяването по-запазени църкви от тази епоха след Покръстването, но и под влиянието на запазената традиция за строеж на по-архаични, базиликални храмове в западните области на Югоизточна Европа (Македония и Гърция) (Георгиев 1987: 66-73). Такова връщане към ранновизантийските форми обаче се наблюдава и при самото римско църковно строителство от края на VIII и първата половина на IX (Георгиев 2002: 48), както и в самата Византия през епохата на нейния Македонски ренесанс през последните десетилетия на IX и през X в. И тъй като, както отбелязват и самите проучватели, системите от контрафорси са римска и ранновизантийска традиция, съществувала и в българските земи, на този етап е трудно да се определи един конкретен източник на влияние, довел до тяхната поява при Дворцовата църква. Такъв източник могат да бъдат не само споменатата латинска мисия, но и например запазените местни ранновизантийски паметници, или пък самата съвременна византийска архитектура, включително тази в столицата Константинопол. При нея, въпреки уверенията на авторите, в действителност се наблюдава използването на изявени контрафорси по фасадите, като при църквата на тази на Константин Липс от 908 г (обр. 10, 10.1). Подобна система от още по-силно издадени контрафорси има и при двуетажната църква Мирелайон, изградена от император Роман Лакапин (920-944 г.). Успоредно с тях, паметници с изявени контрафорси датиращи десетилетия след престоя на латинската мисия от 867-870 г. срещаме и при българската архитектура. Така, още самите проучватели посочват като близък аналог на контрафорсите на Дворцовата църква католикона на старобългарския манастир при с. Равна, изграден, според открития при него надпис, в самия край на IX век (Овчаров, Аладжов, Овчаров, 1991: 19). Наистина, изказано е мнението, че приложените там контрафорси могат да бъдат разглеждани като последен отглас от влияниято на латинската мисия (Георгиев 2002: 48). Това становище обаче едва ли може да бъде поддържано, тъй като изявени системи от контрафорси срещаме и при най-представителните сгради в столицата Преслав като самата Тронна палата (Георгиев 1993, 63) и Кръглата църква. Всъщност, последният паметник притежава и най-близките контрафорси до тези на Дворцовата църква. Там, при външните стени на ротондата на Кръглата църква се наблюдава същото редуване на издадени правоъгълни контрафорси с екседри (обр. 11), подобни на големите заоблени контрафорси при Дворцовата църква. Така, става ясно, че сложни контрафорсни системи са били използвани в старобългарската архитектура не само в периода непосредствено след Покръстването, а и по-късно. Именно това налага разглеждането на тези контрафорси не като доказателства за нечие пряко външно влияние, а като един станал типичен елемент от толкова богатата на строителни похвати старобългарска архитектура. Поради това, тяхното използването като аргумент за датирането на Дворцовата църква в периода на латинската мисия непосредствено след Покръстването остава без реални основания. С отпадането на тази, възприета от проучвателите на паметника като съвсем сигурна датировка, под съмнение попада и възприетия от тях също за безспорен „чист” базиликален архитектурен тип на сградата, характерен според тях за периода непосредствено след Покръстването:
Въпросът за архитектурния облик на Дворцовата църква. Според проучвателите, архитектурният тип на Дворцовата църква „би могъл да бъде изяснен”, като тя се свърже с още най-малко две църкви, образуващи самостоятелна група паметници в Преслав. Това са много близките до нея „по своя план размери и конструктивни характеристики” църкви Гебе клисе, разположена северно от укрепения дворцовия център; намиращата се извън укрепения град църква при Сакалова могила (Овчаров, Аладжов, Овчаров 1991: 18), (обр. 12), както и подобната на нея близка църква в м. Стамбол йолу (обр. 12.1). Както Дворцовата църква, те имат план на трикорабни и триапсидни базилики, като за съжаление също са достигнали до нас в твърде разрушен вид. Техните останките са запазени по-ниско както от ходовото им ниво, така и, почти навсякъде, от нивото на околния терен, като поради това точното им оформяне във височина, като класическа или куполна базилика, или дори като кръстокуполна църква, остава несигурно. Понастоящем традиционно се приема че това са били типични базилики с издигнат централен кораб. Това обаче е само една от възможноте реконструкции на тези паметници, тъй като именно през този период във византийската архитектура се осъществява преходът от куполни базилики към „класическите” кръстокуполни църкви. Поради това в нея се срещат редица паметници, носещи белезите на базилика в план, но облика на кръстокуполна църква във височина. У нас показателен пример за такова архитектурно решение е църквата „Св. Иван” в Несебър, отнасяща се най-вероятно към X век, която, в основите и в долните си части има план на трикорабна базилика, докато във височина е вече оформена като кръстокуполен храм (Миятев 1965: 106, обр. 104-106), (Динолов 1963: 129, обр. 117), (обр. 8). Една такава постройка е и куполната църква в Dere agzi в Мала Азия от VIII или IX век, при чието базиликално планиране вече срещаме добре представено напречено рамо на оформящ се в наоса кръст (Мавродинов 1955: 113), (обр. 9). Такъв пример предлага и възстановената кръстовидно в средата на VIII в. църква „Св. Ирина” в Константинопол. Тогава над галериите над страничните ú кораби са били доизградени напречни рамене, оформящи кръстовидно пространство, съобразно процеса на трансформация на куполните базилики в кръстокуполни църкви (Комеч 1987: 17). Подобен паметник е и за съжаление недатираната точно църква Св. София във Виза, която представлява типична базилика в план, но кръстовидна куполна църква във височина (обр. 16) (като тук следва да се има предвид, че някои провинции на Византия (като Епир) строежът на такива храмове продължава до XIV в.). С развитието на византийската архитектура и оформянето на типа кръстокуполна църква, постепенно и страничните рамене на кръста и страничните кораби се освобождават все повече от галерии, като през IX, XI век (а и по-късно) този процес още не е завършил напълно. Пример за това е църквата на Константин Липс в Константинопол от 908 г. Тя е изградена като типична кръстокуполна църква, като при това има оформен втори етаж с помещения (някои от тях параклиси), отделени в западната и източните част на храма (над страничните чясти на притвора, в междураменните пространства на наоса, както и над протезиса и диаконикона), (обр. 10.1). Вече съвсем изчистена кръстовидна църква без галерии е църквата Мирелайон на император Роман Лакапин от около 920 г., като следва са се има предвид, че това е сравнително неголям по обем паметник, при който, както и при многобройните неголеми кръстокуполни църкви открити в Преслав лесно е могла да бъде приложена новосъздадената „класическа” византийска кръстокуполна църква в нейния чист вид. При по-големите храмове, и особено тези, имащи по-представително предназначение обаче често са били използвани по-сложни решения, повлияни от по-ранните базиликални храмове. Такава е „базиликата” „Св. София” в Охрид от X век, имаща ясно очертан кръстовиден план с подкуполно пространство, което „я поставя в редицата паметници, образуващи прехода между базиликата и кръстовидната куполна църква”, ранен, макар и различен пример за което представлява и църквата в Скрипу от 873-874 г. (Мавродинова 1976: 74). За съжаление, липсата на повече запазени, и то най-вече във височина сгради от периода във земите на Византия и на Средновековна България не позволява подробното проследяване на тези процеси. Поради това като пример за тяхното развитие и през следващото единадесето столетие тук може да се използват руските паметници, и най-вече запазеният изцяло Спасо-Преображенски събор в Чернигов от 1031-1036 г. Тази представителна църква е оформена като кръстокуполен, петоглав храм, при който обаче галерията над притвора е продължена над страничните кораби, включително и в пространствата на страничните рамене на кръста, като там се носи от допълнително поставени колони (обр. 16). Най-вероятно, както и при другите по-значителни храмове в Русия, България и във Византия, това увеличаване на площта на галериите е било продиктувано от използването им от владетелите и техните свити, които са се разполагали именно там. Изглежда и че това е причината за изграждането на куполи над тях при събора в Чернигов, каквито във византийската архитектура са използвани за по-доброто осветяване на галериите (Комеч 1987: 153). Така Спасо-Преображенски събор в Чернигов, създаден, както и останалите ранни паметници на руската архитектура, под силно византийско влияние, представят на един развит етап преходът между куполните базилики в кръстокуполни храмове, запълвайки недостига от напълно запазени такива паметници във България и Византия. А именно този преход естествено поставя въпросът доколко е възможно изграждането на куполни и дори кръстовидни сгради върху базиликалните основи на Дворцовата църква и близките до нея преславски църкви. Всъщност, още първият проучвател на църквата Гебе клисе К. Шкорпил предполага, че това е била една куполна базилика (Шкорпил 1930: табл. XIV, обр. 1). Впоследствие обаче следващият автор занимал се с въпроса – В. Иванова решително отвърля тази хипотеза, основавайки се на по-тънката дебелина на зидовете на стилобатите в наоса, както и на несъвпадането на откритите от Шкорпил входове към него от север и юг с оста на евентуалния напречен кораб на църквата (Иванова 1926-1931: 231). Впоследствие, това виждане на В. Иванова е възприето от останалите автори, въпреки, че в нейните аргументи са налице определени спорни моменти. Така, дебелината на въпросните стилобати на църквата е 1.60 м, като върху тях определено могат да бъдат изградени носещи купол стълбове и без допълнително подсилване. Освен това, място за евентуален купол в наоса не остава само ако приемем, че откритата основа за галерия в западната част на наоса не е влизала в очертанията на подкуполното пространство. При църковното строителство в Преслав едно такова, частично изнасяне на галерия в очертанията на това пространство е напълно възможно, като такова решение вече е било предложено във връзка с колоните в наоса на Кръглата църква във възстановката на паметника от Ст. Бояджиев. При приемането на една такава възможност оформянето на купол в наоса на Гебе клисе става напълно осъществимо, като осевата линия между споменатите северен и южен входове би могла да бъде трасирана през неговия център (обр. 7). Що се отнася до втория сочен за аналог паметник – църквата при Сакалова могила (обр. 12), (Тотев 1976: 38-56, обр. 2, 3), там такива затруднения в нейното куполно оформяне не съществуват, като основен аргумент за базиликално изграждане при нея е само близостта ú с една друга, според проучвателя ú вече сигурна базилика – тази в м. Стамбол йолу, разположена отново в околностите на Преслав. За съжаление обаче и стилобатите и на тази църква са били открити в доста разрушен вид. Все пак при тях са запазени двата крайни западни стълба, като за разположението на останалите се съди по отделни хоросанови отпечатъци „с доста голяма сигурност”. Въз основа на тях се предполага, че върху нейните стилобати са били изградени през равни интервали от 2.20 м по три зидани стълба, оформящи сградата като типична базилика (Тотев 2004: 63). Запазените останки от крайния югозападен стълб, и от хоросановия отпечатък от следващия стълб на изток, както и запазената настилка в източния край на южния стилобат обаче показват, че едно такова правилно деление на стилобатите е невъзможно, като тези тройки стълбове са били изместени към централната част на наоса, възможно за да поддържат купол, изграден в централата му част (обр. 12.1.), (при този храм подкуполният квадрат се е оформял най-вероятно от стеснени, квадратни стълбове, изградени на височината на емпориите, стъпващи върху правоъгълните стълбове, разделящи корабите на църквата на приземното ú ниво). За разлика от тези църкви, изглежда вече без емпории над страничните кораби е бил издигнат още един възможен аналог на тези преславски храмове – намиращата се само няколко километра северно „базилика” при с. Хан Крум. Макар и с около 50 % по-малка от другите три паметника, и при нея, както при църквите Гебе клисе и тази при Сакалова могила е бил изграден напречен зид, пресичащ наоса в западната му част, и предназначен да носи галерия във височина. За разлика от тези църкви обаче, при Хан Крум стилобатите не продължават западно от този зид, което е навело изследователите до мисълта, че това е била базилика със силно скъсен наос и два притвора (Антонова, Владимирова, Петрова 1981: 65-70, обр. 4), изградена също при латинската мисия (Дончева, 2005: 34-35). При възстановяването на плана на тази църква от последния автор обаче и тук се получава квадратно пространство, образувано от четири стълба в наоса, дори и при възприемане на идеята за наличието на два притвора и доста скъсен наос в сградата. А при варианта с един притвор и нормален по размерите си наос, и при този храм отново спокойно се възстановява планът, а и на вертикалното оформяне на кръстокуполна църква с предапсидно пространство и галерия от запад (обр. 17, 18). Така, с изложените по-горе факти относно разгледаните църкви в Преслав и близките му околности става ясно, че вижданията за техния архитектурен тип и датировка непосредствено след Покръстването се основават най-вече на косвени, при това не винаги сигурни аргументи. Всъщност, както отбелязва П. Георгиев „ние не притежаваме солидни основания да датираме преславските базилики непосредствено след Покръстването” (Георгиев 2002, 45), като оттук и основния аргумент за тяхното типично „западно”, чисто базиликално оформяне под влияние на Латинската мисия губи своята сила. Разбира се, съвсем не е изключено в Преслав да са били изграждани представителни „класически” базилики, като възможно Владетелската църква в дворцовия център (макар, че съвсем не е изключено при една проверка да се установи възможност и за нейното куполно оформяне). Наличието на такива паметници обаче съвсем не би означавало, че всички преславски църкви, имащи базиликален план в основи си са били изградени като такива и във височина. Това важи особено за периода от IX и X век, когато, с утвърждаването на кръстокуполния архитектурен тип във византийската и българската архитектура, се строят куполни паметници, носещи черти както на кръстокуполни църкви, така и на базилики, особено в планирането на техните основи. Именно това налага и разглеждането в следващите редове на възможността Дворцовата църква в Преслав да е била оформена във височина като куполна и дори кръстокуполна църква, опирайки се само на сигурните данни за нейното планиране на терена с уникалните контрафорси, изградени по нейните външни стени. При тях прави впечатление, че централно разположените двойки контрафорси по северната, западната и южната фасада на храма очертават две ясни, надлъжна и напречна оси на симетрия при сградата, пресичащи се в нейния център (обр. 4). Така, става ясно, че Дворцовата църква е планирана като центрично здание - особеност, характерна не толкова за класическите, а по-скоро за куполните базилики и най-вече за кръстокуполните църкви. Именно тази пресечна точка, разположена в центъра на наосното пространство, ограничено от изток с масивната основа за олтарна преграда, следва да бъде взета за отправен пункт при проверката на възможността църквата да е имала кръстовидно куполно оформяне. Така, евентуалния купол, издигащ се тук би следвало да има ширината на централния кораб, с отчитане на естественото намаляване на ширините на стените над основите. С това, в ъглите на това наосно пространство биха се оформили и близки до квадрат пространства, които точно съответстват на четирите големи заоблени контрафорси на сградата, като това дава нови възможност за допълване на нейната реконструкция. Както вече бе посочено подобни полигонални екседри, разположени между издадени контрафорси срещаме при Кръглата църква, където те са ориентирани към нейния купол подобно на конхалните куполни църкви (обр. 11). И тъй като, както бе посочено лизените и екседрите от този паметник са най-близкия аналог на тези от Дворцовата църква, на преден план излиза възможността и при нея тези „полукръгли” контрафорси са били насочени към куполно оформени части от зданието. Оттук, може да се предположи, че такива четири по-малки купола, фланкиращи централния купол на храма, са били изградени над междураменните пространства на този храм, при който изглежда, както при Кръглата църква, „полукръглите” контрафорси са били замислени като един вид, тук „плътни”, екседри към тях, заети най-вероятно като идея от конхалните църковни сгради. Така става ясно, че кръстовидното куполно (и дори многокуполно) оформяне не само не противоречи, но и напълно отговаря на запазените основи на наосното пространство на Дворцовата църква. Нещо повече, това наосно кръстовидно пространство има пропорции, които точно могат да бъдат оразмерени с използване на византийския фут от 0.32 м като мерна единица, която е наложена от самата дъжина на храма от 32.4 м, построен несъмнено според т. нар. стофутов канон. При използването на тази единица, както и на предложеното планово решение на църквата, диаметърът на централния купол и съответно ширината на централния кораб е 5.44 м или 17 фута, ширината на подкуполните стълбове и на свързващите ги арки е 1.28 м или 4 фута, а диаметъра на страничните куполи е 2.73 м или 8.5 фута. Така централният блок на наоса, (заедно с външните арки при страничните куполи, широки също по 4 фута), придобива една ширина от 50 фута или 16 м. При това, наосното пространство и отделните му части се вписват в обща система от диагонално прокарани квадрати със страна 4.8 м или 15 фута. Навлизайки и в олтарното и протворното пространство, тази диагонална мрежа обхваща и предполагаемите два купола, оформени над тях, всеки с диаметър 14 фута или 4.48 м (обр. 4). Така, при предложеното оразмеряване на вътрешното пространство на църквата се използва само една мерната единица, и то тази заложена във самата дължина сградата от 32.4 м – или византийския фут от 0.32 м, докато В. Попов използва фут от 0.31 м, или въведен от него хипотетичен „модул” със закръглената по метричната система (sic!) стойност от 0.40 м (Овчаров, Аладжов, Овчаров 1991: 21). Същевременно това оформяне отговаря точно и на разполагането на системата от контрафорси по външните фасади, докато при предложената по-рано базиликална реконструкция (обр. 3) такова съответствие с вътрешното оформяне на наоса липса напълно, като самата възможност за неговото наличие се отрича от нейния автор (Попов 1981: 31). Освен това, при предлаганото решение се изхожда от вътрешните размери на самата църква, без да се взимат предвид самите масивни контрафорси, които са допълнителен елемент при нея и които сигурно, както и останалите стени на постройката са намалявали ширината си във височина. Наистина, тези контрафорси, като важен елемент от сградата, са имали значение за вертикалното ú структуриране, като за неговото разкриване на първо място следва да се потърси тяхното предназначение. Като най-вероятна причина за изграждането на тази система от контрафорси, опасваща външните стени на сградата от три страни може да се счита желанието от страна на строителите ú да заздравят нейната конструкция. Същевременно обаче, силното издаване на тези части от зданието предполага, че върху тях са стъпвали някакви нейни части във височина. Една такава конструкция, според традициите на византийската архитектура от периода, би могла да бъде открита тераса-хелиакон обхващаща зданието от юг и север (възможно и от запад), (обр. 5). Такива тераси се срещат често при дворцовите постройки на византийските императори, и поради това и голяма част от храмовете към тях са били оформяли по един или друг начин също частично или изцяло двуетажно, като са били снабдявани с удобни преходи към тях (Комеч 1987: 74). Запазен пример за това е и споменатата двуетажна църква Мирелайон, около която е била оформена тераса, свързваща я с разположения в близост дворец. Именно по-подобен начин е бил оформен и комплексът на Дворцовата църква и близкия палат, които са били свързани с двуетажна галерия (обр. 1), водеща от представителната зала, развита на втория му етаж, към също предназначените за най- знатните обитатели на двореца галерии на храма. Същевременно, наред с поддържането на тази тераса, повечето от контрафорсите (10 от 14 правоъгълни) изглежда са ограничавали и входове (от запад, север и юг) на сградата, като са оформяли портали към тях. Със сигурност това може да се твърди за главния вход към притвора на църквата от запад, като е много вероятно странични входове към него да са били оформени и между двойките квадратни контрафорси на северната и южната му стени. Също така, може да се предполага, че освен тези входове, още входове на тези страни са били оставени и при наоса, между централните двойки правоъгълни контрафорси. Основно указание за това са откритите на около 1.50 и 1.60 м южно от южната двойка от тях основи на два външни квадратни стълба с размери около 160 на 1.60, които несъмнено са оформяли, според П. Георгиев, предвходен портик. Наистина, според първоначалното мнение на проучвателите, тези основи за стълбове са части от стъпващата именно върху такива пилони двуетажна галерия, свързваща храма с „патриаршеския” палат (Овчаров, Аладжов, Овчаров 1991: 26-28). При последвалата рецензия на основната публикация на паметника П. Георгиев с основание посочва, че тази галерия е достигала само до южната страна на притвора на църквата, като няма данни, а и необходимост тя да е фланкирала църквата по цялата ù южна фасада (Георгиев 1993: 63). По такъв начин, най-вероятно покрай страничните фасади на Дворцовата църква са били изградени представителни портали, които, съдейки от откритите варовикови сегменти са били оформени от зидани колони, увенчани с грубо украсени капители. Досега за тяхното предназначение е изказано мнението, че тези тежки и „варварски„ колони са разделяли корабите във вътрешността на изградената според разкопвачите скоро след Покръстването „базилика” (Овчаров, Аладжов, Овчаров 1991: 62). И тъй като, както бе отбелязано,за една такава ранна датировка на паметника липсват конкретни данни, той по-скоро следва да се отнесе към столичния период на Преслав (Георгиев 1993, 63), като съответно е получил една скъпа вътрешна мраморна украса още при самото си изграждане. Поради това, по-вероятно е тези по-груби и устойчиви на атмосферните влияния варовикови колони да са украсявали външните стени на църквата, и то съдейки по тяхната масивност – в долните ú части, стъпвайки върху правоъгълните основите за нейните контрафорси. Там, изглежда повечето от тези колони са участвали в оформянето на споменатите портали, като същевременно, заедно с останалите от тях са образували своеобразни стеснени„галерии” по надлъжните ú стени (обр. 6). При това, като аналог на една такава предполагаема система от колони, приближена максимално до стените на храма, може да се посочи отново близката Кръгла църква, с много близко разположените до пиластрите на оградната стена на нейния атриум колони. При него, традиционно оформяните чрез колонади странични галерии при атриумите са били силно стеснени до размер, който не позволява нормалното им използване, което ги е превърнало в един най-вече декоративен негов придатък. Може да се предположи, че този стремеж към редуциране на по-рано напълно функционалните колонни галерии и издадени портали към храмовете, е довело до прилагането на едно близко най-вече „декоративно” решение и при фасадите на Дворцовата църква. По такъв начин, изглежда при фасадната украса на тази църква може да се проследи възобновяването през периода, като част от македонския ренесанс, на използването на било свободни, или взидани в стените колони и полуколони. Такива вградени колони, част от процеса на възраждане на антични елементи във византийската архитектура, срещаме и при спомената църква Мирелайон в Константинопол, както и при църква № 1 в Бял бряг при Преслав (Иванова 1948: 151), (Мавродинов 1955: 129). Същевременно обаче този процес не се е ограничил с тези вградени колони, а е допринесъл и за включването и на свободни колони във външната украса на църквите – било при възобновеното строителство на атриуми, при оформянето на църковни апсиди, както и при изграждането на портали и често доста стеснени портици към сградите, както например при северната фасада на църквата „Св. Георги” в Мангана, Константинопол от средата на XI в. (Комеч 1987: 89). Същевременно, освен тези колонади-портици покрай страничните си стени, изглежда че Дворцовата църква е притежавала още един вид по-особени архитектурни елементи, стъпващи върху нейните четири големи заоблени контрафорси. С оглед на голямата им дебелина, може да се предположи, че над основите те са били оформени като издигащи се високо кулоподобни архитектурни елементи. Вероятно те са представлявали високи кръгли или многостранни плътни стълбове-кули, издигащи се до нивото на подпокривния корниз на църквата, като не е изключено чрез арки –аркбутани да са укрепвали нейните стени. Твърде възможно е най-високите им части да са имали куполовидно изпълнение, чрез което, сградата да е получавала едно още по-подчертано многокуполно оформяне (обр. 6), утвърдило се във византийската архитектура през IX и X с такива паметници като църквата „Неа” и тази на Константин Липс в Константинопол (обр. 10, 10.1), както още и при първите църкви в Русия, като Десетинна църква в Киев (обр. 13, 14) . С оглед на тази тенденция за многокуполност при най-представителните паметници от византийския културен кръг между IX-XI век е много възможно при Дворцовата църква да са били оформени и от още два купола, изградени над олтарната маса и съответно над трона на владетеля в притвора, като място за първия се оформя отчетливо при представеното вътрешно членение на олтарното пространство. По такъв начин, чрез използването на пет или дори повече куполи, архитектурата на Дворцовата църква се е отдалечавала още повече от структурата на класическа базилика, явявайки се част от представените преходни паметници между представителни куполни базилики и още по-внушителните кръстокуполни, и то често многокуполни кръстовидни църкви. При това, най-вероятно този храм не е бил единствената такава църковна сграда в столицата Преслав. Както бе отбелязано, едно такова, но там изглежда еднокуполно оформяне може да се предполага и при църквата Гебе клисе, чиито план е подходящ за такова архитектурно решение (обр. 7). Освен това, по-извисеното, куполно изграждане на този паметник е по-подходящо и от гледна точна на неговото разположение на издигнато, видимо отдалече място, на края на терасата на Вътрешния град на Преслав. Това ситуиране на църквата Гебе-клисе отговаря напълно и на разположението на Кръглата църква, както и на църквата „на чупката” (обр. 13), които с мощните си куполи са доминирали над простиращата се под тях низина Селище. Така, тези аналози дават основание да се предположи, че при всяка изградена църковна сграда в Преслав старобългарският строител е избирал творчески измежду многобройните типове църкви, строени в старобългарската архитектура, като при това се е съобразявал с нейното разположение. Най-вероятно именно поради това изнесените над долината и видимите отдалече споменати църкви са имали най-представително изграждане и най-внушителни размери, като са били изтегляни във височина и увенчавани със широки високи единични куполи. За разлика от тях обаче Дворцовата църква е била построена сред широка открита, но оградена отвсякъде с постройки площ във вътрешната част на дворцовия комплекс. Поради е било възможно тя да бъде наблюдавана в цялост само от по-близка дистанция - от площадното пространство около нея, както и от сградите наоколо. Изглежда че и това е било причината тя да получи едно по-раздвижено архитектурно членение, съпроводено с използването на повече куполи, външни колони и открити тераси-хелиакони, чрез които сградата се е свързвала хармонично с архитектурата на ограждащите я дворцови постройки, изявявайки се като акцент сред оформената от тях пространствена среда.
Легенди към образите:
Обр. 1. Общ план на Дворцовата църква и на прилежащите ú съоръжения (липсващите образи ще бъдат добавени по-късно, след получаването на съгласието на техните автори за това).
Обр. 2. Предложеният от проучвателя Д. Овчаров като аналог на контрафорсите на Дворцовата църква - мавзолей в Марусинак – на преден план (следва да се има предвид, че той е бил двуетажен, като представените контрафорси са оформени на нивото на втория му етаж, докато в долната си част той има гладки и дебели стени). Като съвременни на Дворцовата църква аналози на нейните контрафорси проучвателите посочват и някои хъртватски църкви като Св. Сесилия в Книнската епископия от 10 век (Овчаров, Аладжов Овчаров 1991: 19-20). Тук предлагаме снимка на една друга хърватска църква – Св. Спас при село Цетина, в Сплитско-Далматинската жупания, която също е била снабдена с заоблени контрафорси на надлъжните си стени. Обр. 3. Възстановки на оразмеряването на основите на църквата, както и на вертикалните ú разрези, и (долу) възстановен вид на сградата като базилика от В. Попов (в Овчаров, Аладжов Овчаров 1991: 21-23).
Обр. 4. Възстановка на плана на Дворцовата църква като куполно здание със структурирането на вътрешното му пространство от Я. Василев. Използваната единица е византийският фут от 0.32 м, като за отправна точка се взима пресечната точка на двете оси на сградата.
Обр. 5. Напречен вертикален разрез на Дворцовата църква като куполна постройка със странични галерии от Я. Василев. Представени са предполагаемите странични тераси-хелиакони, заедно с издигащи се над тях кулоподобни пилони, свързани с аркбутани, укрепващи външните стени на сградата.
Обр. 6 Възстановка на южната фасада на Дворцовата църква, като многокуполен центричен храм от Я. Василев. В центъра на преден план се вижда портикът пред южния вход към наоса, като над него са представени терасата-хелиакон заедно с два кулоподобни пилона.
Обр. 7. Възстановен план на църквата Гебе клисе от Я. Василев като кръстокуполен храм, с галерия за трона на владетеля от запад, тук навлизаща в подкуполното пространство, както и с двойки колони на стилобатите от север и юг на подкуполния квадрат. Тук не са представени добавените изглежда по-късно портали, издигащи се най-вероятно във височина като кули (по данни на К. Шкорпил и В, Иванова).
Обр. 8. Два плана на църквата „Св. Иван” в Несебър от X-XI в. Долу - очертанията на храма в неговите основи, които очертават един чист базиликален план. На него са отбелязани големите издавания по западната, северната и южната му страна, върху които във височина стъпват двойките контрафорси при тях. Горе - план на оформянето на този кръстокуполен храм във височина, с издължените под влияние на базиликалната архитектура подкуполни стълбове (по данни на Ал. Рашенов и Л. Динолов).
Обр. 9. План на куполната църквата Dere-agzi в Ликия, Мала Азия от VIII- X в. представяща ясно постепенния преход от базилики към кръстокуполни църкви през този период. За отбелязване при паметника са и изявените контрафорси по западната му фасада. Обр. 9.1. Разрез на куполната църквата Dere-agzi в Ликия. Обр. 10. Rеконструкция на църквата на Константин Липс в Константинопол от 908 г. Обр. 10.1. План на църквата на Константин Липс. Обр. 11. План на Кръглата църква в Преслав със системата от редуващи се правоъгълни контрафорси и петоъгълни екседри по външните стени на нейната ротонда. Обр. 12. Исторически план на църквата при Сакалова могила до Преслав (по Тотев 1983) . Обр. 12.1. Исторически план на църквата при Стамбол йолу до Преслав (по Тотев 2004), заедно реконструиран план на последната с купол (по Я. Василев) . Обр. 13. План на долната църква „на чупката” в Преслав (горе) и реконструиран план на Десетинната църква в Киев – X в. Обр. 14. Реконструкция на западната фасада на Десетинната църква в Киев (края на X в.). Обр. 15. План н разрез на Спасо-Преображенския събор в Чернигов (1036 г.) Обр. 16. Планове на църквата Св. София във Виза – изградена като базилика в долните си части, и кръстокуполно във височина. Обр. 17. Възстановен план на църквата при с. Хан Крум, Шуменско като кръстокуполен храм (по Явор Василев). Обр. 18. Реконструкция на южната, западната и източната фасада на църквата при с. Хан Крум (по Явор Василев).
Библиография:
Антонова, Владимирова, Петрова, 1981: Антонова, В., Д. Владимирова, П. Петрова. Нови археологически проучвания при с. Хан Крум, Шуменско (Предварително съобщение). – Годишник на Музеите в Северна България, Т. VII, 1981 Георгиев, П. 1987: Георгиев, П. Церковное строительство в Болгарии во второй половине IX в. – В: Труды V международного конгресса славянской археологии. T. III, Вып. 2а, Секция VI. Архитектура, искусство, духовная культура. Москва, 1987 Георгиев, 1993: П. Георгиев. Д. Овчаров, Ж. Аладжов, Н. Овчаров. Големият царски дворец във Велики Преслав. Т. I. Преславската патриаршия през X век. С., 1991. 177 с., 175 обр. + 9 плана и графични реконструкции. Рецензия. – Археология, 1993, 4 Георгиев, П. 1993б: Георгиев, П. Разкопки в Голямата базилика през 1978 и 1979 г. - Плиска-Преслав, 6, 1993 Георгиев, 2002: Георгиев, П. Базиликата „Гебе клисе” и въпросът за връзките между България и Рим в края на IX век. – В: Преславска книжовна школа. Т. 6. 2002 Динолов, 1963: Динолов, Л. Принос към метричното изследване на средновековната култова архитектура в България. Опит за установяване на модул. София, 1963 Дончева, 2005: Дончева, Ст. Обемно-пространствена възстановка на базиликата при село Хан Крум, Шуменско. – Паметници, реставрации, музеи, 2005, 1 Иванова, 1933: Иванова, В. Проучване на църквата Гебе клисе. – Годишник на Народния музей, V, 1926-1931 Иванова, 1948: Иванова, В. Две църкви на Бял бряг в Преслав. – Разкопки и проучвания III. Средновековен отдел, София, 1948 Комеч, 1987: Комеч, А. Древнерусское зодчество конца X - начала XII в. Москва, 1987 Мавродинов, 1955: Мавродинов, Н. Византийската архитектура. София, 1955 Мавродинова, 1976: Мавродинова, В. Културата и изкуството през време на Първата българска държава. – История на българското изобразително изкуство. София, 1976 Миятев, 1965: Миятев, Кр. Архитектурата в средновековна България. София, 1965 Овчаров, 1990: Овчаров, Д. Наблюдения върху архитектурата на две монументални сгради в Преслав. - Археология, 1990, 4 Овчаров, 1994: Овчаров, Д. За устройството и характера на Преславския царски дворец. – Археология, 1994, 3-4 Овчаров, Аладжов, Овчаров 1991: Овчаров, Д., Ж. Аладжов, Н. Овчаров. Големият царски дворец във Велики Преслав. Т. I. Преславската патриаршия през X век. София, 1991 Овчаров, Дончева, 2004: Овчаров, Д., Ст. Дончева. Монументалните преславски базилики – генезис, архитектурен тип, развитие. – Преслав, 6, 2004 Попов, 1981: Попов, В. Дворцовата църква в Преслав. Пропорции, графична реконструкция и експониране. – Музеи и паметници на културата, 1981, 3 Тотев, 1976: Тотев, Т. Базиликата при Сакалова могила в Преслав.- Преслав, II, 1976 Тотев, 2004: Тотев, Т. Базилика в Стамбол йолу на Велики Преслав. – Преслав, 6, 2004 Шкорпил, 1930: Шкорпил, К. Паметници от столица Преслав. – България 1000 години 927-1927. София, 1930 Smedovski, 1978: Smedovski, T. The Latin Missions in Bulgaria in 866-870. – Palaeobulgarica, II, 1978, 1
|