Приятели
| Кръстовидната сграда – мавзолей под голямата базилика в Плиска |
| Понеделник, 30 Ноември 2009 10:55 |
|
I. ПРОУЧВАНИЯ И ХИПОТЕЗИ
Преди близо четиридесет години археолозите, работещи върху комплекса на Голямата базилика Плиска разкриват под нейните руини нов, монументален паметник на старобългарската архитектура. Оказва се, че това е по-ранна, преставителна сграда, която със своето уникално планиране, както и с разположението си под олтара на най-голямата българска средновековна църква, предизвиква оживена дискусия сред изследователите, продължаваща до наши дни.
1. Кръстовидната сграда според археологическите проучвания. Проучването на сградата е извършено през 1973 г. от Т. Тотев, като тогава са били разкрити запазените подложки за нейните основи широки до 1.10 м. Подложките са излети от розов хоросан, почвата под който е била укрепена с набити колове- пилоти. Впоследствие, върху този стабилен фундамент са били полагани дяланите, дълги 0.40 – 0.50 м варовикови блокове от самия градеж. В план тези основи очертават равнораменен кръст, с окръглени външно рамена, чиито мислен овал образува правилен кръг с диаметър 15.50 м (обр. 1). С пресичането си рамената на сградата оформят квадратно пространство със страна 4.60 м, което навярно е било покрито със купол. На дадени етапи към сградата са били изграждани други масивни зидове с близък начин на градеж, имащи важно значение за определянето на нейният архитектурен тип и функции през отделните периоди от съществуването ú. Според резултатите от археологическите проучвания около сградата бил оформен и комплекс от дървени постройки с голям кладенец в неговия център. Комплексът е бил ограден с дървена стена, към която били добавени и няколко правоъгълни, изглежда кулообразни постройки, имащи вероятно стражеви функции. В една от тях от юг е бил оформен на даден етап и главният вход към кръстовидната постройка, през който е преминавал настлан с каменни плочи път водещ към каменната крепост на дворцовия център на Плиска. 
1.Общ план на откритите останки от кръстовидната сграда и на застъпващите я зидове на Голямата базилика (по Т. Тотев, 1984).
2. Общ план на комплекса към кръстовидната сграда (по П. Георгиев 1993а).
2. Стратиграфия, археологическа среда и датировка. Първоначално на тази площ е съществувало старобългарско селище от полуземлянки, възникнало върху ненаселен преди това терен. Върху дебелия до 0.30 м пласт, останал от неговото съществуване, заляга тънък слой от белезникав хоросан, отбелязващ строителното ниво на кръстовидната сграда. Той от своя страна е застъпен от дебел до 0.50 м пласт изпълнен със строителен трошляк, очевидно останал при разрушаването ú. Тъй като застъпва останките от старобългарското селище, кръстовидната сграда е била построена не по-рано от началото на неговото съществуване - т.е. не по-рано от първите десетилетия на VIII в. Същевременно, тя е била разрушена недълго преди построяването на Голямата базилика, чиито основи са били разширени в някои от пунктове, където са пресичали траншеите, останали след изваждането на основите на кръстовидната сграда - т.е. тези траншеи са били или още незапълнени, или засипани съвсем скоро преди това, и поради тази причина строителите на базиликата са се съобразявали с тях. 3. Хипотези за облика, датировката и предназначението на кръстовидната сграда. За проучвателя Т. Тотев това е куполна “църковна постройка от типа “свободен кръст”, построена в “първите години след 865 г.” Също той свързва окръгленото ú оформяне с едно писмено сведение за изграждането на кръгли църкви в България след покръстването. Проблем пред това виждане са данните за значителни преустройства в сградата, които трудно биха могли да се вместят в краткия период между Покръстването и построяването на Голямата базилика на това място, чието залагане традиционно се отнася към 867-870 г. Стремейки се да преодолее това затруднение П. Георгиев, заключава, че паметникът е била изграден преди покръстването, и то, предвид монументалното му оформяне - от български владетел, най-вероятно хан Борис. Според него кръстовидният план на сградата, близък с плановете на редица раннохристиянски мартириуми, показва, че тя е била издигната в памет на загинал за вярата светец. За автора това е първият български мъченик Енравота Войн, екзекутиран през тридесетте години на IX в. по заповед на своя брат - хан Маламир, по обвинение в родоотстъпническо приемане на християнството. Според П. Георгиев екзекуцията е станала именно на това място за назидание на живеещите тук християни, с чиито грижи тук по-късно. бил изграден неговия монументален гроб. Две десетилетия по-късно, в хода на разпространението на християнството във България, по инициативата на самия, вече решил да приеме новата вяра, хан Борис тук бил издигнат кръстовидният мартириум на светеца, с кладенец-аязмо и ранно християнско гробище до него, всички включени в ограден със стена комплекс от дървени постройки. След Покръстването сградата била превърната в църква, която била унищожена при антихристиянския бунт на боилите от 866 г., а на нейното свещенно място бил изграден олтарът на Голямата базилика. Въпреки изложената аргументация обаче хипотезата на П. Георгиев среща значителни затруднения. На първо място автори като Л. Дончева-Петкова изтъкват липсата през този период на традиция за строеж на мартириуми, както и въобще на данни за култ към Енравота. Освен това, едва ли може да се приеме, че още като езичник ханът е можел да отдава почит на християнството в Плиска, при това изселвайки цял квартал за освобождаване на място за християнски мартирий, и то в памет на екзекутиран за държавна измяна престъпник. Същия проблем среща и близката хипотеза на Ц. Цанев, за който сградата е била издигната в периода от около 850-855 до 865-866 г. от симпатизиращия още тогава на тази религия Борис, но като християнски баптистерий с аязмо, в който и самият той впоследствие бил покръстен. Именно тези слаби страни на “християнската” теза дават основание да се изкаже предположението, че разглежданата постройка е била българска предхристиянската култова сграда. Пръв тази теза развива Ст. Ваклинов, с аргумента, че е нормално първите църкви след Покръстването да бъдат издигнати на местата на езически култови сгради. Той свързва планът на зданието с номадската юрта, а четирите му рамене - с четирите летви от нейното покритие, подобно на монументални храмове-юрти от Монголия (Ваклинов 1974: 35), (Ваклинов 1977: 169-170). Липсата на действитело преки аналози на паметника обаче е и основният проблем през тази хипотеза, както и пред тезите на останалите автори, поддържащи култовия езически характер на паметника. Такива тези изказват Ст. Станилов, за който това е по-скоро голям “олтар”, (Станилов 1982: 230) и К. Попконстантинов, свързващ сградата с редица зориастийски средноазиатски храмове (Попконстантинов 2005: 29). И тъй като преки аналози на кръстовидната сграда са очевидно късноантичните и ранносредновековни мемориални съоръжения, Ст. Бояджиев отново се връща към идеята за гробничния характер на паметника, но вече считайки, че това е предхристиянски български мавзолей. При това, спирайки вниманието си на издаващия се на юг от западното рамо на сградата зид, тълкуван от него като стълбище, той с основание заключава, че тя е имала два етажа, до един от които то е водело. За автора това стълбище е водило надолу, към един полувкопан в терена приземен етаж, в който били поместени саркофазите на погребаните там. На втория етаж е бил разположен поминален храм в който е била почитана паметта на видната личност, за която бил изграден мавзолея. Според Ст. Бояджиев, това е хан Тервел, който като кесар е трябвало да разполага с подходяща сграда не само приживе, но и за вечния си покой. Хипотезата за хански мавзолей се подкрепя и от Д. Овчаров, за който сградата би могла да бъде гробницата на хан Омуртаг, спомената в Търновския му надпис, тъй като е по-вероятно мавзолеят на владетеля да бъде изграден в столицата, а в средата на пътя от Плиска до Дунава да е била издигната само поминална могила (Овчаров 2005: 204-206). При липсата на преки доказателства за връзката на паметника както с Тервел, така и с Омуртаг обаче, това становище остава само хипотетично предположение. Също така то не обяснява очевидно голямото значение на кръстовидната сграда за началото на християнството в България. Наистина, според Ст. Бояджиев след Покръстването сградата била преустроена в християнска църква (Бояджиев 1986: 28-32), (Бояджиев 1989: 315, 325), като при това отново остава неясно защо тя била впоследствие разрушена, а върху останките и бил изграден олтарът на Голямата базилика в Плиска. И тъй, става ясно, че всяка от разгледаните тези съдържа както приноси в обяснението на паметника, така и сериозни проблеми, като никоя да може да се счита за доказана. Именно поради това тези проблеми следва да бъдат подложени на критичен преглед, като се създаде стабилна основа за едни следващи заключения. При това следва да се започне с анализ на данните за стратиграфията и датировката на сградата, след което да се премине към разглеждането на първоначалния ú градеж и по-късните преустройства, и едва след това да се направи опит за историческата интерпретация на този уникален архитектурен паметник. II. ПРОБЛЕМИ НА ДАТИРАНЕТО 5. Въпросът за времето на съществуване на кръстовидната сграда и връзката ú с Голямата базилика. Датирането на построяването на кръстовидната сграда е възможно чрез датировката на предшестващото я старобългарско селище, отнасящо се най-общо към VIII-IX в. – т.е. сградата не може да бъде по-ранна от началото на VIII в. По точно, поне към следващото столетие насочват използваните при постройката строителните техники типични, според П. Георгиев, за първата половина или средата на IX в. Що се отнася до времето на разрушаването на сградата, то се определя чрез датировката на заелата площа ú Голяма базилика. Въз основа на редица особености на тази църква (единичната апсида, предполагаемата кула над входа на атриума, както и използването на римската стъпка при оразмеряването ú), се счита, че изграждането или поне нейното залагане, е станало при пребиваването на латинската мисия в България между 866-870 г. (Георгиев 1993а: 56). При Голямата базилика обаче се наблюдават и типични византийски архитектурни решения, като полигоналните очертания на апсидата ú, както и наличието на предапсидно пространство, като следва да се има предвид, че римската стъпка е била използвана и при изцяло православни български църкви от X в. Така, очевидното смесване при Голямата базилика на белези, а изглежда и на литургични практики, използвани както при византийската, така и при римската религиозна архитектура, може да се отдаде на целенасоченото възприемане в България на елементи на различни църковни традиции, с което княз Борис е целял постепенното оформяне на самостоятелна, както в политическо, така и в културно и литургично отношение, българска църква. Поради това нито единичният олтар на базиликата, нито кулата-пропилей пред атрия ú, сами по себе си могат да бъдат доказателство за отнасянето и към периода 867-870 г. Тук следва да се припомни, че тези “латински” белези, сочени за доказателство за залагането на основите на Голямата базилика между 867 и 870 г., са налице и при Кръглата църква в Преслав от X в., като силно издадена на изток единична апсида със странични ниши и кула над входа на атриума. Така, става ясно, че отделните белези на западното църковно строителство при даден паметник не могат да бъдат използвани еднозначно при свързването му с дейността на латинската мисия в България от 867-870 г. Оттук, следва да се признае, че свързването на Голямата базилика с латинската мисия от шестдесетте години на IX в. , и оттам датирането на разрушаването на кръстовидната сграда през този период остава само спорно предположение, каквото е и тезата за унищожаването на сградата при бунта на боилите от 866 г. 6. Въпросът за евентуалното опожаряване и разрушаване на сградата и комплексът около нея при бунта на боилите от 865-866 г. Според П. Георгиев кръстовидната сграда е била разрушена от пожар при антихристиянския бунт на боилите от 865 или 866 г., заедно със “свещения” водоизточник и оградата с прилежащите ú дървени постройки” . Като доказателства за това той сочи откритите обгорели материали при нея, както и пласта от сиво-черна пръст, някъде с въгленчета, залягащ над ивицата белезникав хоросан от строително ниво от сградата. Същият пласт запълвал и траншеите, останали след изваждането на целия строителен материал от нейните основи. Точно това запълване показва обаче, че отлагането на тези материали, носещи следи от огън, не е станало при самия евентуален пожар там, а едва при заравняването на терена за строителството на Голямата базилика. За него обаче са били използвани и земни маси от по-ранното старобългарско селище тук, включващи и “тъмночерна пръст, наситена с малки въгленчета” (Георгиев 1993а: 54-56). Поради това този пласт не представлява ясно указание за опожаряване на сградата, тъй като е насипан след разрушаването и демонтирането на основите ú, имайки неясен произход. Несигурни са и данните за опушените и обгорели бучки от розов хоросан, и късове от обгорели тухли с облепен червен хоросан, тъй като всъщност, както показва ясно споменатият слой, бележещ строителното ниво на кръстовидната сграда, тя е била изградена в суперструкция не с червен, а с бял хоросан. Поради това по-късно с основание самият П. Георгиев счита, че тези строителни материали са свързани с някакво разрушаване на новопостроените части на Голямата базилика, изградена именно с червен хоросан (Георгиев 1993а: 88); (Георгиев, Витлянов 2001: 30). И тъй, очевидната несигурност при интерпретирането на тези материали, не позволява използването им като доказателство за опожаряване на кръстовидната сграда, като могат да произхождат и от пожар възникнал в хода на строителството на Голямата базилика. И тъй, липсват ясни данни сочещи умишленото, тотално опожаряване на сградата и нейния комплекс, като поради това няма и основания за свързването ú, направено от П. Георгиев (Георгиев 1993а: 123) със сведението на Хинкмар Реймски за опожаряването на голям комплекс при бунта на боилите oт 866 г. Всъщност този автор съобщава, че самото потушаване на бунта станало “около двореца” (“circa palatum”) на Борис, който излязъл през портите на каменната крепост с верните си хора за да победи езичниците, които в този момент били изпаднали в ужас от впечатлението, че “върху тях пада огромна пламнала сграда” (“magna villa”). Това обаче едва ли би могъл да бъде комплексът на кръстовидната сграда, отстоящ на около 800 до 1300 м от портите на крепостта. Също така нито един извор не сочи, че бунтът е бил насочен не срещу християнската религия, или нейни последователи и култови сгради, а срещу далия им лош закон княз Борис. Същевременно, изворите не споменават за гражданска война, започнала от периферията на държавата, и достигнала столицата Плиска. Те само отбелязват, че въстаниците били водени от 52 от боилите, като Борис ги победил около двореца си и помощта на само 48 души без да се споменава за някакви същински военни действия. Всъщност, отдавна е отбелязано, че общият брой на основните участници в конфликта е точно сто, като най- вероятно това е бил броят на основните сановници в държавата, оформящи общото събрание на боилите. Поради това, може да се предположи, че конфликтът между Борис и езичниците-боили се разразил при провеждането на събранието на боилите, което е трябвало да се произнесе по въпроса за приемането на новата религия. Това се потвърждава от един нов извор – бележка в сръбски месецослов Апостол от края на XIII- началото на XIV в., в която под датата 28 март се съобщава за победата на българския княз Михаил, “когато беше сбора заради кръста (кръщението?)”. Така, може да се заключи, че въобще не е имало общонародно въстание, обхванало цялата страна и достигнало столицата – а просто събрание на стоте боила, което е трябвало да вземе окончателно решение относно налаганото от Борис общодържавно приемане на християството. При това обаче Борис, според Хинкмар, бил подкрепен само от малцинството от 48 боила от състава на събора, което го накарало да използва сила и да арестува непокорните сановници. Тогава най-вероятно именно княжеските войници подпалили едно от намиращите се в близост до дворците имения, в което са се намирали водачите на езичниците, които били принудени да се предадат. Едва ли обаче това имение може да се свърже с комплекса около кръстовидната сграда, тъй като той се намира на около един километър от каменната крепост, а са известни и немалко други имения, разположени доста по-близо до нея. Всъщност, единственият аргумент против представеното виждане, са някои досегашни датирания на цялостното покръстване на българите през 865 или 864, а не през пролетта на 866 г. Самите извори обаче разграничават покръстването на владетеля от цялостното кръщение на народа, като например Продължителят на Теофан съобщава, че първоначално Борис приел кръщението “в дълбока нощ” (най-вероятно през есента на 865 г.), като “бунтът” срещу него избухнал след като народът узнал за това (по-всичко личи през пролетта на 866 г.) – т.е при самия бунт още не бил покръстен в мнозинството си. Най-вероятно, това станало едва след християнската победа от пролетта на 866 г, за която Борис съобщил на папата чрез делегация, пристигнала в Рим през август същата година. Така предложеното развитие на събитията около покръстването дава възможност да се свържат византийските, българските и западните извори за датата на покръстването. Последните отбелязват общото покръстване на страната някъде през месеците април и май 866 г., като същото отбелязва и приписката на Тудор Доксов, сочеща датата етх бехти – най-вероятно месец май 866 г. Изглежда най-обобщено целият процес на приемане на християнство е отбелязан в надписа от Балши, където несъмнено се споменава за покръстването и на владетеля и на народа под цялата 6374 г., която, със своя хронологичен обхват от септември 865 до август 866 г., обхваща и двете събития – кръщението на Борис през есента на първата година, и започналото, вече цялостно покръстване на народа през следващата пролет. И тъй, следва да се признае, че нито “бунтът” от 866 г., нито латинската мисия в България пристигнала през тази година могат да бъдат използвани за датирането на кръстовидната сграда. А що се отнася до нейното построяване – според някои изследователи то може да бъде обвързано с редица близко разположени до нея паметници. Такива са близкият монументален кладенец, както и някои гробове там, свързвани с предполагаем ранен, езически или християнски, некропол към сградата – предположения, използвани като доказателства за нейното тълкуване като езически мавзолей или християнски мартириум, изграден преди покръстването. 7. Съществували ли са до кръстовидната сграда съвременни ú езически или християнски гробове ? Възможното съществуване на езически или християнски некропол при кръстовидната сграда е от важно значение за хипотезите, определящи я като хански мавзолей или християнски мартириум. Идеята за езически некропол там е била изказана скоро след откриването на каменните саркофази източно от апсидите на Голямата базилика (Ваклинов 1974: 34), най-вече възоснова на откритата върху саркофаг 3 плоча с надпис с името на кандидата Турдач, хранен човек на хан Омуртаг. Впоследствие тази идея се развива в тезата за съществуването на цял некропол с гробове на приближени до хана сановници около предполагаем негов мавзолей (Бояджиев 1986: 28). При пълното публикуване на гробовете около апсидите на Голямата базилика обаче, всички те се оказват християнски. Такъв е и саркофаг 4, плочата над който е очевидно преупотребена там, тъй окато при проучване на неговия скелет се оказва, че в него е погребан младеж на 19-20 г., който изглежда е бил евнух. И тъй като става ясно, че откритите гробове при апсидите на Голямата базилика са християнски, но при това с отделни отклонения от типичния християнски обряд, дължащи се на неизживени остатъци от езическата епоха. Това и дава основание на П. Георгиев, да предположи, че поне част от тях се датират в периода преди Покръстването, и са съвременни с определяната като мартириум кръстовидна сграда. Като пример за такъв той се сочи отново саркофаг 4, чието отклонение ( 30 градуса на юг) се обяснява с ориентирането му спрямо оста на кръстовидната сграда. Тя обаче има отклонение от едва 6-7 градуса на юг, като останалите гробове, сочени от него за сихронни на мавзолея имат твърде различни ориентации, в дълбочини на вкопаване, които трудно биха могли да позволят включването им в отделна група.Поради това, тезата за съществуване на ранни християнски гробове и дори некропол при кръстовидната сграда на практика остава без реални основания, като гробовете, открити там могат да бъдат датирани след покръстването, и свързани било с Голямата базилика, или възможно с преустроената в църква след 865 г. кръстовидна сграда. Освен разгледаните гробове около нея, второто основно доказателство за нейния християнски, мартириален характер преди покръстването, е хронологията на прилежащия ú кладенец. За него същият изследовател предполага, че начинът му на градеж и оформянето му наподобяват архитектурата на функциониралия там, според него, мартириум. Във вижданията му той също е бил частично разрушен при бунта на боилите, поради което неговата хронология е от важно значение за датирането на цялата сграда. 8. Бил ли е оформен самостоятелен кладенец-аязмо до кръстовидната сграда. Кладенецът е разположен непосредствено южно от южния стилобат на Голямата базилика, чието трасе е били съобразено с него. На тази основа може да се заключи, че, стесненият кладенец е бил изграден или заедно с базиликата, или е бил заварен в такъв, стеснен вид при построяването ú. Той е иззидан е със суха зидария, като кръглата му шахта (диам. 1.80 м) първоначално била покрита с тухлен купол. В този си вид кладенецът бил изграден в шахтата на съществувал тук по-ранен, по голям (диам. над 4.5 м), кладенец, обслужвал най-вероятно старобългарското селище на това място. Според П. Георгиев стесненият кладенец е свещеният източник - аязмо към предполагания от него християнски мартириум. За него кладенецът е пострадал при унищожаването на комплекса при бунта от 866 г., като тогава бил частично разрушен неговият купол. Впоследствие той бил възстановен чрез полагане върху него без спойка на преупотребени архитектурни детайли, оформящи новия отвор на кладенеца. При това южната страна на този отвор е оформена дъговидно, с което според изследователя са били целенасочено имитирани дъговидните краища на вече разрушената кръстовидна сграда, а цялото аязмо заменило функциите на предишния мартириум (Георгиев 1993а: 75-87). Всъщност обаче, липсват ясни данни, сочещи, че монументалният кладенец е бил синхронен с кръстовидната сграда или въобще свързан по някакъв начин с нея. Нещо повече - монументалното изграждане на неговото засводяване има най-пълни аналогии не с кръстовидната сграда, а с архитектурата на Голямата базилика, издигната също от обработени каменни блокове и тухли, споени с червен хоросан. Оттук най-вероятно стесняването на кладенеца и неговото монументализиране могат да бъдат свързани с изграждането на Голямата базилика, трасето на чиито стилобат било съобразено с него. Що се отнася до частичното разрушаване и последвалият ремонт на стеснения кладенец, именно непретенциозният негов градеж показва че той едва ли може да се свърже с изграждането на Голямата базилика, изградена с една изискана строителна техника. Всъщност, тук следва да се запита, защо, ако това първоначално засводяване е било срутено преди построяването на Голямата базилика, то не е било възстановено при нейното изграждане отново с качествен градеж от тухли и червен хоросан, подобно на използваните при тази църква, а с преизползвани архитектурни детайли, поставяни без спойка помежду си върху насип от пръст. От тази гледна точка, с по-голяма вероятност това грубо възстановяване на кладенеца може да бъде отнесено към по-късните преустройства на базиликата, и възможно дори към периода след нейното разрушаване. И тъй става ясно, че свързването на изграждането и разрушаването на монументалния кладенец с предполагаемия мартириален комплекс при кръстовидната сграда е лишено от сериозни аргументи, още повече при представената несъстоятелност на тезата за разрушаването на хипотетичния мартирий при антихристиянския бунт на боилите. Така, по-всичко личи, че разгледаните хипотетични ранни християнски гробове, масивният кладенец, както и въпросът за евентуално разрушаване на комплекса при дадено историческо събитие в Плиска около Покръстването, нямат отношение към кръстовидната сграда. Именно поради това единственият начин за получаване на сигурна основа за интерпретирането ú остава прякото изследване на проблемите около запазените останки от нейната архитектура и преустройствата. Несъмнено – един от най-важните от тях е въпросът за вида на монументалното стълбище, водещо към основния етаж на сградата, и оттам решаването на въпроса за нейните височина и етажи. III. АРХИТЕКТУРНИ ПРОБЛЕМИ 9. Стълбището към кръстовидната сграда и въпросът за височината на нейния основен етаж. За рамо на това предполагаемо стълбище се счита с основание издаденият на юг от западното рамо на сградата зид, дълъг около 4 и широк 1.10 м, (обр. 1). При него не са били открити каквито и да е следи от вкопаване, поради което то не би могло да води надолу, към предполагаем полувкопан етаж (крипта) на сградата, както счита Ст. Бояджиев, а само нагоре, както посочва П. Георгиев. Предвид немалката дължина на рамото на стълбището от поне 4 м, то явно се е издигало на доста повече от 1-1.20 м, както счита този автор, приемащ, че при изграждането на сградата в нея бил включен монументален, издигащ се над земята гроб на мъченик (за него фундамет 1), определил и издигнатото ниво на етажа. С оглед на тази своя теза П. Георгиев търси основания за снижаване на височината на водещето към него стълбище чрез намаляването на неговата дължина и наклон. Така, той предполага че стъпалата му са заемали само половината от дължината на рамото (дълго почти 4 м), като останалата половина е представлява предвходна площадка (Георгиев 1993а: 47). В действителност обаче преки доказателства за съществуването на една толкова широка площадка при стълбището не съществуват, като във всеки случай неговата дължина от поне 4 м и масивно оформяне по-скоро сочат, че то е достигало до поне 2 - 3 и дори повече метри височина – т.е до същинския етаж на това вдействителност двуетажното здание, (обр. 3). Разбира се, това заключение поставя в нова светлина архитектурните проблеми на сградата, като следва да бъде разгледани специално. При това, ще се започне от ключовата за вертикалното структуриране на сградата предполагаема основа на гроб (фундамент 1), след което ще се премине към близката до него, но долепена отвън сграда Г, а впоследствие към външните фундаменти 2, 3, 4 и 7 и 8, за които се предполага, че са били изградени при преустройството ú в кръстокуполна църква, завършвайки с двата останали вътрешни фундаменти 5 и 6.
3. Реконструкция на плана на сградата при нейния пръв строителен период (по данни на Т. Тотев (1984), Ст. Бояджиев (1986) и П. Георгиев (1993а).
10. Фундамент 1 – основа за масивен гроб или друга конструкция в южното рамо на зданието и неговата хронология Фундамент 1 (размери 3.20 на 1.50 м), е разположен в югоизточния ъгъл на южното рамо на сградата (обр. 1). От него е запазена само хоросановата му подложка, имаща ниво с 0.30 м над подложките от основите и. Върху подложката личат отпечатъци от каменните блокове на градежа му, от които е запазен само един. За П. Георгиев това му ниво и разполагане “изключват възможността фундаментът да е свързан с конструкцията на самата сграда”, предполагайки, че той е носил “масивно съоръжение от вътрешната уредба на помещението. Според него най-вероятно това е “постамент на масивен саркофаг може би с киворий над него”, отбелязвайки все пак липсата на останки от самия гроб (Георгиев 1993а: 48). Това заключение обаче влиза в противоречие с факта, че градежът на фундамент 1 е аналогичен както с основите на самата сграда, така и други добавени фундаменти вътре в сградата (като 5 и 6) за които се приема без съмнение, че са следи от нейните преустройства. Оттук е много вероятно и фундамент 1 да е част от такова преустройство, като указание за това е най-вече стабилното му изграждане, несъмнено предназначено, както и при останалите споменати подложки, да устоява на голямо натоварване, сходно с поеманото от самите основи на сградата. Така, много по-вероятно е, както и останалите по-късно добавени фундаменти към постройката, и фундамент 1 да е носил конструктивен елемент към нея, за който е нормално да бъде изграден в ъгъла на помещението. Най-вероятно това е основа за вътрешно Г-образно стълбище (обр. 4), водещо към втория етаж на зданието, подобно на откритите такива стълбища, изградени в Голямата базилика. Най-вероятно половината от неговите стъпала са стъпвали върху широка, най-вероятно тухлена арка, опряна с долния си край върху зидарията, изградена върху подложката, а с другия – в горния край на северната стена на помещението. При това общата дължина на рамото на това предполагаемо стълбище възлиза на около 4 м, което е достатъчно за достигането на височината на втория етаж на сградата, варираща между 3 и 5 м. Разбира се, това архитектурно решение следва да бъде проверено и от гледна точка на фукционирането на самата сграда, съобразно променящите се през различните ú периоди вертикални и хоризонтални комуникационни линии там. Така, прави впечатление, че фундамент 1 стои на трасето на ясно изразената основна комуникационна ос на комплекса към кръстовидната сграда - линията от южната порта на комплекса, по правата каменна алея до южното рамо на сградата, съвпадайки с нейната ос в посока север-юг. Тук, на южната страна на южното рамо, би следвало логично да бъде оформен и главният вход, водещ до първия етаж на зданието, пречка са съществуването на когото е именно изградения на вътрешната му страна там фундамент 1, пресичащ тази ос. Именно това ”пресичане” поставя и въпроса дали този фундамент не е бил изграден там на един по-късен строителен етап, при който първоначалният главен вход на това място е престанал да функционира. При това, от основно значение при проверката на тази възможност е един друг градеж, долепен също към южното рамо на сградата, но от външната му южна страна – сграда Г. Сграда Г е била издигната върху настланата с плочи алея, водеща от юг от главната порта на комплекса към кръстовидната сграда, на споменатата основна композиционна тяхна ос, (обр. 2). Размерите ú са около 10 на 3.5 м, като от нея е останала най-вече настилката ú от тухли, свързани и обмазани с червен хоросан, която от запад, а най-вероятно и от изток и юг, била ограничена от хоросанов “бордюр”, широк 0.35 м и дебел 0.25 м. Нивото на тази настилка е само малко по-ниско от цокъла на по-късната Голяма базилика, което указва по-късната дата на сграда Г, изградена най-вероятно при, или немного преди предполагаемото преустройство на кръстовидната сграда в църква. Възоснова на леката ú конструкция се предполага, тя сграда Г най-вероятно е била открита от една или повече страни, служейки за подслон на посетителите на комплекса (Георгиев 1993а: 94-96). Също така обаче, нейното разполагане на пътя към кръстовидната сграда и долепянето ú към нея ясно показват, че тя е служила за предверие (портик) към нея и към очевидно съществувалия тук главен неин вход. Изглежда, че при дадено преустройство на кръстовидната сграда, този вход престанал да функционира, при което фундамент 1 бил изграден на негово място, с което тук било устроено ново стълбище към втория етаж на сградата. Най-вероятно то е трябвало да замести изоставеното при преустройването на зданието в църква първично външно стълбище, върху което тогава е било изградено едно от новопристроените помещения от запад. Именно при това преустройство най-вероятно предполаганият вход към долния етаж от юг бил запушен, а целият главен подход към сградата бил насочен вече не от юг, а от запад, според традициите на християнската архитектура. Така, появата на фундамент 1, както и на всички останали по-късни фундаменти, изградени както вътре (номера 5 и 6), така и отвън към сградата ( 2, 3, 4, 7, 8, 10, 11), могат да се свържат най-вероятно с преустройство ú в християнски храм - въпрос, който следва да бъде разгледан тук по-подробно:
11. Какво е било предназначението на допълнителните фундаменти към кръстовидното здание и било ли е преустроено то в кръстокуполна църква. За по-късното изграждане на допълнителните фундаменти към кръстовидната сграда, се изказва още от Т. Тотев, но пръв С. Бояджиев предполага, че чрез тях тя е била преустроена в църква. Според него за това от изток отвън била прибавена нова основа (фундамент 2), за апсидата на църквата. Същевременно, към външните ъгли на сградата били добавени квадратни помещения, оформени от зидове, с основи фундаменти 3, 4, 7 и 8, които било обединени с основния обем на сградата, образувайки заедно плана на кръстокуполна църква. За това обаче били извършени редица пробиви в стените ú, довели до нарушения в нейната конструкцията, за чието укрепване били добавени нови зидове, като тези върху фундаменти 5 и 6, носили според автора арка, укрепваща предполагаема пукнатина в свода над тях (Бояджиев 1986: 31-32). Всъщност обаче, за такива пробиви и последвали пропуквания липсват преки данни. Също така наличието на новоприбавени помещения от изток остава недказано, тъй като фундаментите на зидовете, които следва да ги образуват - номера 7, 8, 10 и 11, не се допират пряко до основите на кръстовидната сграда и нямат правилно разполагане към тях. Така, фундаменти 7 и 8 са ориентирани и разположени симетрично във външните ъгли на приолтарната арка на Голямата базилика, като по всичко личи, че върху тях са стъпвали архитектурни елементи (колони?) от допълнителната ú украса. Възможно част от оформянето на олтарното пространство на Голямата базилика е бил и фундамент 10, който, според П. Георгиев е съвременен на базиликата., като към това заключение насочва и доста високо му ниво, близко до подовото ниво на базиликата. При фундамент 11 обаче, високото му ниво и стъпването му върху пласт от тъмна пръст, както при близкия фундамент 9, насочват по-скоро към предположението на П. Георгиев, че това е “всъщност е част от разрушената от иманярска намеса подложка на източното рамо” (Георгиев 1993а: 53-54, обр. 35). И докато в източните части на кръстовидната сграда единственият по-сигурно добавен по-късно градеж е вероятната основа за пристроена апсида, стъпваща върху подложка 3, много по ясно доловими са добавките в нейната западна половина. Така несъмнено зидовете върху фундаменти 3 и 4 са оформяли нови пространства от запад. При това чрез тях западната фасада, станала главна след превръщането на сградата в църква, придобила симетричен облик (обр. 4). Изглежда именно тогава помещението в западното рамо на сградата, било преустроено в притвор на новата църква чрез добаването на два масивни пилона при източните му ъгли (фундаменти 5 и 6). Както предполага още Ст. Бояджиев, най-вероятно те са поддържали широка арка, която по-скоро, както заключава П. Георгиев, е трябвало да отдели първоначално до голяма степен обединените пространства на централното помещение и на западното рамо (Георгиев 1993а: 53). С това запазените ясни следи от добавени фундаменти към западните части на сградата, показват убедително преустройството и в християнска църква. Що се отнася до нейния първоначален замисъл, външен облик и архитектурен тип, то тук на първо място трябва да бъдат разгледани данните за плана и вертикалното структуриране на сградата: 12. Планово-метричен анализ и структуриране на кръстовидната сграда. Хоросановите подложки на кръстовидната сграда очертават ясен и по-всичко личи, решен пропорционално план. Така, точно оразмерени са диаметърът на окръжноста (купола), описана в централното помещение, равен на 4.60 м, или точно на 15 гръцки фута от 0.3048 м, докато външната окръжност, описана от раменете на сградата има диаметър от 15.5 м - равен на 50 гръцки фута. Оттук може да се заключи, че сградата е била построена според прилаганата още в античността традиция за оразмеряване на “стофутовия канон” (очевидно тук в половин размер), запазила се и през ранно и средновизантийския период. Естествено, установените правилни пропорции при хоризонталното планиране на кръстовидната сграда, предполагат използването им и при нейното структуриране във височина, съобразно съществуващите архитектурни норми от епохата при центричните куполни паметници на източно-средиземноморската и най-вече средновизантийската архитектура от VIII-X в. Възснова на тях може да се предположи, че височината на втория етаж на сградата е била почти равна на нейната ширина, а тази на самия купол също е била равна на диаметъра му (обр. 5). Оттук цялата височина на втория етаж би достигнала най-вероятно около 22 -23 м с купола; на цялата сграда, заедно с приземния етаж – около 26-28 м; а заедно с евентуално увенчаващия я шпил (кръст?) – докъм 30 м, или 100 фута. Наистина, предложените стойности превишават значително тези на досегашните реконструкции, като това се дължи най-вече на доказаната двуетажност на сградата, както и на съображенията за представителното и масивно нейно изграждане и планиране. Но преди да се правят по-конкретни предположения за цялостната реконструкция на кръстовидната сграда, следва да се разгледа въпроса за нейния архитектурен тип и място в развитието на монументалната архитектура, опирайки се при това на сигурно засвидетелствания неин план и почти толкова сигурно вертикално изграждане.
5. Опит за разкриване на метода на вертикално пропорциониране на кръстовидната сграда.
13. Архитектурен тип на кръстовидната сграда. Уникалният план на кръстовидната сграда, образуван от съчетание на изчистени форми – квадрат, кръст и кръг, дава широки възможности за търсенето на нейното място сред късноантичната и ранносредновековна монументална архитектура в Средиземноморския свят и Предна Азия. В тези области строителството на масивно засводени кръгли здания, най-вече жилища и гробници има древна традиция, докато кръстовидния план изглежда се появява при разширяването на скалните гробници с нови странични камери. С развитието на техниките на сводово строителство, постепено тези форми били широко използвани и при представителните жилищни и култови сгради - храмове, мавзолеи, дворци и бани в елинистическата и особено в римската архитектура, в която все по-често били използвани и комбинации между кръстовидния и кръгъл (окръглен) план. Едва обаче разпространението, първо в Сасанидски Иран през III-IV в., на полусферични засводявания, изпълнени посредством тромпи и пандантиви, позволило тези постройки да получат естественото си вертикално куполно завършване. Оттам, тази строителна техника повлияла силно и на формиращата се през този период християнска късноримска и ранновизантийска архитектура, в която използването на кръстовидната планова схема несъмнено било улеснено от възникналият култ към Христовия кръст, а на кръглата или окръглената чрез екседри – от богатите римски традиции. Закономерно, взаимодействието на тези фактори довело и появата на такива представителни паметници на църковната архитекрура, като катедралите от Русафа и Апамея във Византия и Звартноц в Армения от VI-VII в. Впоследствие, при взаимодействието на този тип сгради с базиликалната архитектура, както и под влиянието на единият основен тип от масивно засводени правоъгълни ирански храмове на огъня, (подобни на старобългарските капища) до IX-X в. се достигнало и до появата на типичната кръстокуполна църква във византийската архитектура. При развитието на църковната архитектура обаче, а и с постепенното обогатяване на плановата схема на култовите сгради, от VII в. планирането на култови сгради в чист “гръцки” кръст било до голяма степен изоставено, като се използвало твърде рядко само при здания с по-малки размери – най-вече на параклиси, мартирии, и баптистерии. При никой от всички тези паметници обаче не се наблюдава извиването на външните стени на кръста в правилен кръг, както при плисковската сграда. Всъщност, единствената група сгради, където може да се открие съчетаване на кръстовидно вътрешно планиране с окръглено външно оформяне, са някои християнските гробнични постройки от V-VI в., явяващи се част от по-ранната римска традиция за строеж на кръгли (често императорски) мавзолеи. При последните съчетаването на кръстовидното вътрешно планиране, наследено от по-ранните кръстовидни скални гробници, с кръглото външно, наследено от могилните надгробни насипи, се среща още през II в. при кръглия Адрианов мавзолей в Рим. Поради това, може да се предположи, че през IV-VI източните, ирански архитектурни влияния, заедно с въздействието на развилия се тогава култ към Христовия кръст, само “катализирали” естествения процес на взаимодействие на тези два основни типа (кръстовиден и кръгъл) в част от късноантичното и ранносредновековно гробнично строителство. По такъв начин, именно това взаимодействие довело до появата на един такива забележителен паметник като мавзолея на Теодорих в Равена от началото на VI в., чиито долен етаж бил оформен вътрешно кръстовидно, а горният - кръгло. Така, при него на практика били слети вертикално новият, изцяло кръстовиден тип “християнска” гробнична сграда (като тази свързвана обикновенно с Гала Плацидия в същия град) на първия етаж, и традиционно кръглите римски мавзолеи на втория. През същия период, с навлизането на споменатите нови техники на масивно засводяване от изток, във Византия станало възможно и пълното обединяване на тези типове на едно ниво и в единно пространство. Пример за това е кръглата външно и кръстовидна вътрешно, покрита с купол подмогилна монументална гробнична зала при с. Макри-кьой до Константинопол, отнасяна към периода V-VI в, (обр. 6). Близко, но по-източно решение представляват и някои наземни – външно кръгли но вътрешно кръстовидни гробнични постройки – науси от Средна Азия (областта Чеч) от периода III-VII в. (обр. 7). Поради това, засега е трудно да се твърди със сигурност дали средиземноморските, или среднозиатските паметници са допринесли повече за появата на архитектурния тип на кръстовидната сграда в Плиска. Като техника на строеж и структуриране, тя, както може да се очаква, се намира най-вече в пряка връзка с местните, римо-византийски традиции на монументално строителство. Ето защо и споменатият мавзолей на Теодорих в Равена, както и хипогея до Константинопол могат да бъдат посочени като най-близките, макар и несъвсем преки аналози на кръстовидната сграда в Плиска. За разлика от тях, при нея кръстовидното планиране е вече изявено отчетливо както вътрешно, така и външно, докато старата традиция за изграждане на кръгли гробнични постройки е изявена само в окръгления завършек на раменете ú. Така най-вероятно плисковската сграда представлява краен етап в развитието на тези архитектурни идеи, запазвайки рядко срещаните през периода план на чист кръст, двуетажност, както и окръглено външно оформяне, наследено най-вероятно от по-ранните кръгли мавзолеи и могилни гробници. Именно поради това, от чисто архитектурна гледна точка, може да се заключи, че по своите основни особености – кръстовидност и общо кръгло оформяне, кръстовидната сграда в Плиска води своя произход от някои късноантични и ранносредновековни паметници на гробничната архитектура. Във всеки случай обаче, при лошата запазеност на паметника, както и поради пригодността на неговия план за най-различни нужди, въпросът за неговото предназначение следва да бъде разгледан съобразно всички възможни варианти, с отбелязване на най-вероятните решения на въпроса. 
6. Планова композиция на погребалния хипогей при с. Макри-кьой до Истанбул (по данни на T. Macridy и J. Ebersolt в: Monuments funéraires de Constantinople. – Bulletin de correspondance hellénique. 46., 1922).
7. План на масивно гробнично могилообразно съоръжение – наус с кръстовидно вътрешно оформяне от областта Чач, Средна Азия (принадлежащо към Туябугузските науси – между IV – VII в.) – по: Археология. Средняя Азия и Дальний Восток в эпоху средневековья. Средняя Азия в раннем средневековье. Москва, 1999 - таб. 42, 1.
14. Въпросът за предназначението на кръстовидната сграда. Несъмнено, уникалният план на сградата насочва най-вече към нейното още първоначално неординарно, религиозно предназначение, като при липсата на по-конкретни данни, тя би могла да бъде определена както като християнска, така и като “езическа” култова сграда. И въпреки, че повечето от идентифицираните като старобългарски капища сгради са правоъгълни, тезата, че кръстовидната сграда е служила за езически храм не следва да се отхвърля с лека ръка, тъй като са известни и капища с окръглени очертания (като сградата при скалния стълб Даул таш), както и изцяло кръгли култови съоръжения (при Сборяново, Златна нива (?), предполагаемата “шаманска” юрта на Голямия остров при Дуранкулак, а също пръстеновидния масов гроб от Девня). Така, едва ли може да има съмнение в езическия период при българите са били изграждани и окръглени култови съоръжения, наред с по-разпространените правоъгълни. Същевременно, следва да се има предвид, че съществуват известни, макар и несъвсем сигурно данни и за съществуването на български кръстовидни езически храмове. Така, в същата част на Плиска, четвърт век преди разкриването на кръстовидната сграда, е било открито култово, според проучвателя му предхристиянско, здание с кръстовиден план. Това е първоначалната постройка под църква номер 3, (обр. 8), състояща се от правоъгълен (близък до квадрат) наос, от който излизат кръстообразно от запад, юг и север три дълбоки ниши, служили за прозорци или портали към него. От изток, на мястото на апсидата на по-късно изградената отгоре църква, е имало правоъгълно помещение, предназначено или за предверие към наоса, или за най-свещената част на култовата сграда, ако допуснем, че всъщност наосът с трите си много вероятни входа е служил като предверие към него. Оттук, при допускане на тази идентификация, би се образувала група от две старобългарските капища с кръстовиден план, освен досега известната от шест правоъгълни. За съжаление, почти пълната липса на по-конкретни данни затруднява решаването на въпроса за типа култ и божество (божества?) почитани в различните езически храмове, като все пак са изказани предположения, че квадратните, покрити с купол от тях, са били посветени по-скоро на небесните сили и Тангра, докато правоъгълните са имали мемориално предназначение. Такова предназначение най-вероятно са имали и откриваните окръглени култови съоръжения, чиято поява изглежда следва да се отдаде на влиянието на номадската архитектура с нейните култови юрти. Що се отнася до кръстовидния храм, то със силно изявения си център, подчеран в плана му и от четирите рамене, свързани с него, то, най-вероятно той е бил предназначен за почитане на центрично разположен свещен обект, който е трябвало да бъде видим от всички страни. Предвид това едва ли той може да е бил идол, а също олтар за жертвоприношения, а по-скоро такъв, който е изглеждал еднакво от всички посоки, като например горящ свещен огън. Изглежда, именно това е и причината тази храмова схема да намери първото си разпространие именно при сасанидските кръстовидни зороастрийски храмове, при които огънят в центровете им е бил наблюдаван през широките входове на четирите им страни. По такъв начин, и този възможен тип на старобългарско капище би намерил свои аналози в зороастрийските паметници, като в това не би имало нищо очудващо поради силното влияние на тази религия при степните народи в Средна Азия, при които често се наблюдава синкретизъм между Тангра и иранския Ахурамазда. Въпреки това обаче, оскъдността на писмени сведения, и липсата на повече сигурни археологически данни за предхристиянската религия на българите и култовите им сгради, не позволяват засега сигурното идентифициране на кръстовидната сграда като езически храм. Също така, при приемане на тази теза, остава неясно защо олтарът на Голямата базилика е бил разположен точно върху нейните останки – факт, който на пръв поглед като че ли насочва по-скоро към християнския характер на паметника. Както бе отбелязано обаче, възможносттта за идентифициране кръстовидната сграда в Плиска като култова постройка, издигната поначало като християнски храм е твърде малка, най-вече от гледна точна на датирането ú преди Покръстването, както и поради разрушаването ú сравнително скоро след това. Наистина, не би имало нищо странно в съществуването на поне една християнска църква в Плиска още далеч преди 865- 866 г., като тя например би могла да обслужва ромеите пребиваващи в българската столица. Също така, изграждането на една такава църковна постройка би могло да бъде подпомогнато, повече или по-малко явно и от приел християнството представител на българската аристокрация, какъвто примерно би могъл да бъде не само споменатия Енравота, но и полулегендарната сестра на Борис Персика. Едва ли обаче в условията на господстващ езически култ би било възможно да се изместват части от столичните квартали за строежа на една такава сграда, като в този случай, тя и едва ли би имала толкова уникален план, а по-скоро би следвало да бъде тясно свързана с византийската архитектура. Също така, тезата за първоначалното християнско предназначение на кръстовидната сграда не дава ясно обяснение за пълното ú разрушаване след Ппокръстването. Наистина, в най-подробното виждане за същността на паметника, представено от П. Георгиев, тези затруднения намират, поне на пръв поглед, своето решение с представената идея, че той е бил старобългарски мартирий (на Св. Енравота?). Наистина, следва да се признае, че определянето на сградата като мартириум съответства в значителна степен на нейната архитектурата, като обяснява добре и оформянето по-късно над мястото ú на олтара на Голямата базилика. Същевременно обаче, обстоятелството, че през IX в. от векове вече не се строят мартирии, минималната възможност за такъв строеж в столицата при още господстващия в България езически култ, както и липсата на ясно обяснение за пълното разрушаване, и невъзстановяване по-късно на сградата, правят тази хипотеза почти напълно невероятна. При все това, поради липсата на по-сигурна датировка на по-късно издигнатата тук Голяма базилика, теоретично би могло да се допусне построяването на кръстовидната сграда като християнска църква от типа свободен кръст и скоро след Покръстването, както предполага още нейният проучвател. Така, тя би намерила своето място сред добре изявената група на кръглите, или окръглени, планирани кръстовидно старобългарски църкви от IX-X в. ( издигнатата от Св. Климент църква посветена на Св. Пантелеймон в Охрид, известната Петрова църква до Нови пазар в Поморавието, триконхалната църква номер 28 в Плиска, както и католикона на старобългарския манастир в м. Теке Караач до Варна) При никоя от тези старобългарски църкви, както и въобще в християнската църковна архитектура през периода обаче не се наблюдава съчетаването на чист кръст вписан във правилен кръг. Едно такова решение се среща при оформянето на пространството към централните басейни на някои баптистерии, като понякога те били заобикаляни от кръгла колонада, но това планиране е било използвано само при вътрешното им оформяне. Също така при кръстовидната сграда в Плиска липсват каквито и да е следи от водопроводи, канали или централен басейн, които биха насочили към предположението, че тя е служила за такава цел. И тъй, става ясно, че въпреки наличието на известни косвени аргументи, тезата за християнския характер на кръстовидната сграда среща доста затруднения, основното от които е въпросът за причините за пълното ú унищожаване след покръстването. Всъщност, следва да се отбележи, че са известни немалко старобългарски църкви, най-вече в Преслав, които са били разрушавани, като върху останките им са били издигани, други, различаващи се съществено от първоначалните, християнски храмове, без причините за това да са напълно ясни ( църкви 1 и 2 в м. Бял бряг, както и “наслоените” една върхи друга църкви при т. нар. чупка на вътрешната крепостна стена). При нито един от тези случаи обаче, по-ранната църква не е била така тотално сривана, както кръстовидната сграда, а напротив, техните основи, както и дори части от суперструкциите им са били запазвани под заменилите ги здания. Така, всъщност единствените примери за такова тотално унищожение на представителна култова сграда, са останките от някои старобългарски капища, изоставени напълно след Покръстването, като капището в рамките на тухлената оградна стена в Плиска, или това при Румска река в Преслав. Но дори и при тях са били запазени поне техните основи, които са били извадени напълно при кръстовидната сграда, като естествено, това отново извежда на преден план идеята за нейната езическата принадлежност. И тъй като, както бе установено, произходът на нейния архитектурен тип се извежда от някои сходни като устройство късноантични и ранносредновековни мавзолеи, то това дава и сериозно основание за идентифицирането на кръстовидната сграда като мемориална постройка, издигната най-вероятно за някои от българските владетели, или за членове на техните семейства в периода преди Покръстването. Същевременно, тази възможност се подкрепя и от някои археологически данни, указващи съществуването на мемориални съоръжения при българите още в Кубратова Велика България. Като традиция, те най-вероятно са били свързани с поминалните комплекси на владетелите на Първия тюрски хаганат, като следва да се има предвид, че писмените известия съобщават за традиция за погребването на владетеля в мавзолей и при свързаните с тях хазарски хагани. При това Търновският надпис на хан Омуртаг дава информация, макар и неконкретна, за съществуването на поне едно такова “всеславно” гробно (?) съоръжение, някъде по средата между Плиска и река Дунав. Най-вероятно, както е отбелязано отдавна, този строеж е представлявал именно владетелски мавзолей, като използването на такива сгради за погребване на българските владетели може да се предполага не само възоснова на данните за погребенията на владетелите на Тюркския и Хазарския хаганати, но и на някои арабски известия (на Ал Масуди и Ал Бакри) за погребването на знатните българи във Волжска България в големи (дълбоки) подземия, заедно с техните жени и слуги. Също така, най-вероятно строежът на такива монументални владетелски гробници при българите от предхристиянския период, е бил определян не само от съществуващата домашна традиция, но и от влиянието на съседна Византия, чиито владетели през първите пет века от съществуването ú, били погребвани в двата монументални мавзолея при катедралата “Св. Апостоли” в Константинопол – кръглия Константинов мавзолей от IV в., и кръстовидния, изграден от император Юстиниан през V в. И тъй, както архитектурното оформяне на кръстовидната сграда в Плиска, така и самите исторически обстоятелства от периода на нейното изграждане, насочват най-вече към предположението, че това е владетелски мавзолей, изграден най-вероятно от някой от хановете в Плиска през първата половина или малко след средата на IX в (обр. 3) . И от гледна точка на тясното свързване на паметника с наследилата мястото му, а изглежда и част от функциите му Голяма базилика, построена във всеки случай от княз Борис, то и издигането на кръстовидната сграда може да се свърже най-вече със този български владетел, като негов личен мавзолей, или като гробница на неговото семейство. Най-вероятно, подобно на своя прадядо Омуртаг, бидейки все още езичник през петдесетте години на IX в., хан Борис изградил приживе своя гробница, разполагайки я, подобно на омуртаговата, на трасето на пътя, водещ от Плиска мъм Дунава, но вече много по-близко, само на малко повече от километър от дворцовия център. Поради доказаната двуетажност на сградата, може да се предположи, и че на единия от нейните етажи бил устроен езически храм, посветен на култа към предците, към небесните сили (Хормуста-Тенгри?), или например пазещ олтар на личния свещен огън на владетеля (ако допуснем наличието на по-непосредствени зороастрийски влияния в предхристиянската българска религия). За съжаление обаче, пълната разрушеност на паметника не дава сигурна основа на тези предположения, основаващи се основно върху близката му планова схема до иранските храмове на огъня. При все това, макар и хипотетично, може да се предположи, че кръстовидната сграда е изпълнявала и функциите и на най-вероятно поминален храм, наред с основното си предназначение на владетелски мавзолей. Същевремено, каквито и да са били нейните първоначални функции, най-вероятно сградата е имала някакво важно място в събитията около Покръстването на българите, тъй като така най-безпроблемно може да се обясни разполагането на олтара на архиепископската Голяма базилика точно над нейните останки. Така, оставяйки настрана лишената от практически доводи теза за мартириум на Енравота там, може да се предположи, че сигурният ктитор на по-късната базилика – княз Борис, е избрал този сравнително отдалечен и затворен отвсякъде комплекс за едно от местата на първите покръствания, като дори е много вероятно именно тук “тайно и в дълбока нощ” той да е приел Христовата вяра (както предполага и Ц. Цанев). Въпреки своята вероятност, дори и тези предположения да бъдат отхвърлени, то е сигурно, че след Покръстването, според данните от археологическите проучвания, тази езическа сграда била превърната в християнска църква, чиито ктитор несъмнено бил българският владетел. Служейки на християнския култ, като бивша езическа култова сграда в очите на доскорошните езичници обаче несъмнено тя е представлявала ярко и във всеки случай неудобно свидетелство за неотдавнашното “езичество” на Борис и на българската държава въобще. Впрочем, такъв спомен са представлявали и всички останали капища, превърнати в църкви, при които се наблюдава отчетлив стремеж за пълното обезличаване на останките от езическата им архитектура. При това, тя или е била заменяна с нови градежи, или обхващана отвсякъде с новоприбавени части на устройваните там християнски църкви, при което от стария предхристиянски храм не се е виждало почти нищо, като така се е стигало до оформянето на една нова, вече чисто християнска (поне външно) сграда. (както при третия строителен етап на Дворцовата църква в Плиска, наследила функциониралото там Голямо капище). Изглежда, такъв процес е започнал и при превърнатия в църква кръстовиден мавзолей (обр. 4), който обаче със своите неголеми размери се оказал неподходящ за една столична катедрала. Изглежда именно поради това неговото преустройство останало незавършено, като сградата и свързаният с нея спомен за старата езическа религия на владетеля били съвсем съзнателно напълно изтрити от лицето на земята. За сметка на това, на нейното място, най-вероятно свещенно за българите именно като мястото на приемане на християнството от българския владетел, била издигната величествената Голяма базилика, демонстрираща триумфа на новата религия. Същевременно обаче, изглежда, че старото, мемориално предназначение на съществувалия там кръстовиден мавзолей и неговата територия, не било забравено. Съдейки по открития гроб-олтар в северния анекс на базиликата, изглежда, че самият княз Борис бил погребан все пак отново тук, на поначало предвиденото за погребението му място, но вече не в езически мавзолей, а в гробничен параклис към изградената също от него катедрална църква на утвърдената именно благодарения на неговите усилия Българска църква. И тъй, макар и хипотетична, представена картина на изграждането, функционирането, преустройствата и разрушаването на кръстовидната сграда, би била непълна, ако в самия край на настоящето изследване не се направи опит и за нейната цялостна възстановка, съобразно традициите и тенденциите в развитието на ранносредновековната монументална архитектура:
8. Реконструкция на плана на сградата под църква номер 3 в Плиска (по данни на Ст. Михайлов в: Разкопки в Плиска през 1945-1947 година. – Разкопки и проучвания, III, Средновековен отдел. София, 1948, стр. 197-198, обр. 19, С, D).
9. Възстановка на мавзолея през първия му, “езически” период (маслени бои, изглед от североизток, автор Я. Василев).
10. Цялостна реконструкция на сградата през християнския ú период (цветни тънкописци, изглед от запад, автор Я. Василев).
11. Възстановка на сградата през християнския ú период (маслени бои, изглед от изток, автор . Я. Василев). 15. Опит за цялостна реконструкция на паметника.
Както бе отбелязано, подчертаното центричното и симетрично оформяне на плана на сградата, предполага, че тя е била структурирана и във височина правилно, според определени архитектурни канони. Вече бе предложен опит за разкриване на обемното оформяне на паметника, като тук, възоснова на него, както и съобразно някои стилови особености на архитектурата от този период, ще бъде направен опит за цялостното му реконструиране. Според данните от археологическите проучвания сградата е била построена, поне в долната си част, от каменни блокове, които най-вероятно не са били измазвани, участвайки с гладките си лица и фугите помежду им в общия вид на стените ú (обр. 9, 10, 11). Възможно е и самите фуги да са били изпълнени с розов хоросан, или просто боядисани за по-живописен ефект, като едно такова оживяване на фасадите е могло да включва и използването на още по-живописната смесена тухлено-каменна зидария, с каквато например е била изградена по-късната Голяма базилика. Но дори и последната възможност да бъде отхвърлена - и при един изцяло каменен градеж на стените отново може да се предполага участието на тухли при изграждането на арките над прозоречните и входните отвори, както и тези над евентуалните декоративни ниши по фасадите на паметника.За съжаление, пълната разрушеност на кръстовидната сграда не дава преки данни за местата на входовете към първия ú етаж, докато останките от монументалното външно стълбище указват мястото на входа към втория. При все това, някои данни свидетелстват за съществуването на един, очевидно на даден етап главен вход на южното рамо на сградата, при връзката ú с постройката-портик Г, както и втори, изглежда отворен, или просто станал основен впоследствие от запад, при преустройството на сградата в църква. Освен това, твърде възможно е според началния замисъл такива входове да са съществували и на четирите рамене на зданието, при което централното му помещение да е било достъпно и видимо от всички страни. Най-вероятно всеки от тези входове е бил засводен, като люнетът над него е бил зает от прозорец, чрез който е било осветявано всяко от долните помещения на раменете на мавзолея. Това решение се налага най-вече поради нуждата от запазване на целостта на поемащите голям товар стени на долния етаж на сградата, при което се избягва прорязването им от прозоречни отвори. Що се отнася до осветяването на втория, основен етаж, то както отбелязва Ст. Бояджиев, най-вероятно то е било осигурявано от тесни прозорци, отворени в стените на подкуполния барабан, както и на външните стени на страничните рамена (Бояджиев 1986: 31-32). Възможно е и последните да са били оформени на две или дори три нива, според архитектурните традиции през периода, като по отношение на тяхното устройство, може да се предполага, че са били направени от дървени, метални, или възможно от тънки (мраморни?) плочи, прорязани от отвори с кръгла или по-раздвижена форма. Навярно в тях са били монтирани кръгли стъкла, с диаметри между 0.15 – 0.40 м., които са имали синкав, зеленикав или по-малко вероятно червеникав отенък, според състава на използваната за направата им остъклена маса. Освен от колоритния ефект на тези стъкла, може да се предполага, че външният вид на прозоречните отвори на сградата, е бил допълван и от засводяващите ги, възможно тухлени арки. Твърде вероятно е и по-големите прозорци, както и входовете, да са били украсени с камени рамки (и дори колони), имащи усложнена каменоделна украса. Също така, едва ли може да има съмнение, че фасадите на сградата са били допълнително раздвижени чрез отделни отстъпи в стените им, както и от корнизи и ниши. Всъщност, самото наличие на два етажа при сградата предполага съществуването на такъв отстъп или корниз на границата между тях, например при краищата на раменете ú, където едно такова решение се налага от самото им окръглено оформяне. Така, при досегашните възстановки на фасадните стени тези краища се оставят от изследователите дъговидно извити до самия покрив. По този начин обаче, поради слабата им извитост, тази особеност на рамената се губи при използването ú в цялата височина на сградата, като по-скоро деформирала визуално, отколко сама по себе си да участва активно в естетичното формиране на нейните фасади. Поради това може да се предположи, че окръглеността на всяко от раменете е била концентрирана само в една негова, най-вероятно долна част, където така би могла да се изяви по-силно. По този начин най-вероятно външно сградата е имала кръгли очертания само на нивото на първия си етаж, докато фасадите на втория етаж са били изпълнени, след малък отстъп, вече в една плоскост във височина. По такъв начин, на втория си етаж сградата е придобивала облика на типична постройка от типа свободен кръст, като най-вероятно там стените ú са били раздвижени и от декоративни ниши. Изглежда такива големи ниши (едно или двустъпални) са били оформени на всяка от външните стени на раменете, като е възможно те да са били фланкирани от полуколони (възможно полукръгли), поддържащи във височина арка (със или без покриващ я фронтон). Такива вградени колони са срещат както в България, така и във Византия през периода, като са следствие на възраждане на античните форми през IX-X в. (македонския и каролингския ренесанси). Над това предполагаемо устройство на основните фасади на сградата, нейното изграждане във височина със сигурност е завършвало с цилиндричен или многостенен купол, имащ най-вероятно значителна височина. Несъмнено неговият барабан е бил прорязан от прозорци – вероятно четири (Георгиев 1993а: 48-49), (Бояджиев 1986: 31) или по-скоро осем на брой, с оглед на стремежа за добро осветяване на вътрешността на сградите през периода. Поради липсата на конкретни данни е трудно да се съди и за вида на покритието на сградата, като все пак може да се предположи, че при купола, а най-вероятно и при страничните ú рамене, то е било изпълнено от метални (медни или оловни листи) (обр. 9, 10, 11), (вж също и приложените цветни възстановки). Едно покритие от керемиди е също възможно, но то би придало по-начупени очертания на покрива на сградата, които не биха отговаряли толкова добре на общото ú заоблено оформяне. За външния изглед на сградата безспорно от значение е бил и облика на непосредствено прилежащото ú пространство, като към нея навярно са водили и други, настлани с каменни плочи или трамбован чакъл пътеки, освен алеята от юг. Почти сигурно е, че такава настилка е опасвала паметника от всички страни, като едно такова решение е естествено за всяка по-масивно изградена сграда - улеснявайки движението около нея, както и осигурявайки по-лесното отвеждане на атмосферните води от зидовете. Що се отнася до оставащите пространствата в ъглите между самите рамене – възможно е те са били покрити също от каменни плочи, но имащи по-значителен наклон в посока на тази обиколна пътека. Несъмнено, едно такова решение не само би предпазило основите на сградата от прекомерно овлажняване, но и би допълнило външния ú изглед, подчертавайки нейния общ окръглен план, и осигурявайки с това плавния преход към вертикалните линии на издаващите се нейни рамене. По такъв начин, дори и съвсем ниско до земята, сградата би се доближила донякъде външно до първоначалните погребални могили и произлезлите от тях кръглите антични мавзолеи, а с вероятното си изграждане като правоъгълна кръстовидна постройка на втория си етаж, тя би изразила и връзката си с първоначалните кръстовидни скални гробници – две отделни, но понякога взаимодействащи си течения в мемориалното строителството, най-вероятно довели до появата на кръстовидната сграда под Голямата базилика в Плиска.
|
