|
1. Графична реконструкция на официалната северна фасада на Двореца с Тронната палата на заден план, гледани от северната част на дворцовия площад (възстановка на Явор Василев).
1. Разположение.
Тронната палата на търновския царски дворец се идентифицира с най-голямата постройка на комплекса, обозначена като първа представителна сграда (сграда № V). Основания за тази идентификация са нейният масивен градеж и значителни размери (29.20 на 17.10 м), както и разполагането ù на най-представителното и издигнато място в Двореца, на около 15 м западно от неговата църква. Към вътрешния двор на комплекса и дворцовата му църква е обърната най-дългата източна страна на Палатата. На север постройката първоначално е гледала също към този двор, като в тази посока нейната надлъжна ос е трасирана в оста на представителната северна фасада на Двореца, обърната към основния площад на града (обр. 2, 3). По-късно част от северната фасада на сградата била закрита от трапецовидната сграда № VII, а при едно от последните преустройства на Двореца, на 1.60 м северно от нея била издигната по-малка тържествена (тронна?) зала (т. нар. втора представителна сграда, или сграда № VI). На юг зидовете на Тронната палата достигат до кухненските пещи, разположени в северозападния край на издължената сграда № IV, считана за трапезарията на царския палат. На запад, според екипа публикувал резултатите от проучванията, първоначално западната фасада на Палатата се е явявала външна за комплекса. При едно от преустройствата на Двореца от запад на Тронната палата била трасирана нова крепостна стена с кула, които допират и частично засягат нейния западен зид (ЦТ1, 1973:113).
2. Досегашни проучвания.
Палатата била изследвана от екип, ръководен от Кр. Миятев при цялостното проучване на Двореца от началото на петдесетте до началото на шестдесетте години на XX в. Поради смъртта на ръководителя на разкопките, паметникът е публикуван от екип в състав С. Георгиева, Я. Николова, Н. Ангелов и Т. Герасимов в том 1 и 2 на поредицата „Царевград Търнов”. В тази публикация е поместена и поредица реконструкции на царския дворец, оформени от арх. Б. Кузупов, в които „авторите правят опит въз основа на архитектурните и археологическите данни от разкопките да дадат представа как е изглеждал дворецът” (ЦТ1, 1973: 148). При четири от тях са представени части от Тронната палата, включващи нейната западна фасада, както и два разреза на сградата по линията изток-запад, гледащи на север и юг (обр. 4, 5, 6). За съжаление тези реконструкции на Двореца не са съпроводени от възстановени планове на неговите сгради, или от по-подробен текст, коментиращ и защитаващ представените решения. През 1977 г., недълго след основната публикация на Царския дворец, излизат и две посветени на нея рецензии с автори В. Вълов и М. Ваклинова, които, поради ограничения им обем, не се спират по-обстойно на архитектурата на паметника. Така, по същество досега липсва конкретно изследване на архитектурния облик на Тронната палата, като досега не са представени и аналози на нейното архитектурно оформяне.
3. Архитектура.
До нас зидовете на Тронната палата са достигнали в силно разрушен вид, особено в североизточната ù част, където са били унищожени напълно при построяването на османска баня на това място. При останалите ù стени обаче се срещат и по-запазени части на височина до 1.20 м, изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, като в зидарията са били влагани сантрачи. Основите на сградата са вкопани на дълбочина около 0.90 м в ранновизантийския културен пласт. Този пласт се състои от отухлени кирпичи, обгорели камъни, „горяла пръст” и фрагменти от тегули и имбрици, а на север и от натрошени тухли, керемиди и червен хоросан от разрушенията на унищожените от пожар ранновизантийски сгради тук (епископска базилика и прилежаща ù постройка). При строежа на Тронната палата останките от тези сгради „са били заравнени и засипани със слой от жълта глина”, върху която са били полагани плочите от настилката на приземния ù етаж (ЦТ1, 1973: 114). Външните стени на Палатата имат значителна дебелина в запазените си най-ниски части, възлизаща на 1.40 (западна стена), 1.70 (южна), 1.60 м (северна стена) и 1.90 м (източна стена). Тези внушителни зидове очертават една издължена в посока север-юг постройка с неправилна, близка до правоъгълник форма, с чупка навътре в югозападната ù част (обр. 3). Външните размери на сградата са дължина 29 - 29.20 (източна стена, заедно с предполагаем североизточен контрафорс), и ширина 17.10 м (северна стена) и 10.60 м (южна стена). От запад споменатата чупка оформя северната част на сградата като квадрат със страна около 17 м. Към този квадрат от юг, конструктивно свързано с него, е добавено трапецовидно „разширение” дълго близо 12 м. Първоначално приземният етаж на Палатата е бил обединен в единно пространство, в което са били изградени мощни правоъгълни стълбове, несъмнено носещи сводови конструкции, поддържащи пода на официалния горен етаж. От тези стълбове по-добре запазен на височина 0.60 м е този в южния край на зданието, имащ квадратна форма със страна 1.50 м. Стълбът отстои на 4.30 м северно от южния зид на сградата и на 3.50 м източно от западния. Втори аналогичен квадратен стълб със страна 1.60 м е проучен в северната част на Палатата. Там той е разположен на 2.25 м източно от конструктивно свързан със западния зид на сградата „пиластър”, с който явно той е бил свързан чрез арка, носеща засводяването на приземието. Самият „пиластър” е широк 1.90 – 2 м и се издава с 0.35 – 0.80 м на изток. Още един стълб бил добавен на фуга отвътре към основния северен външен зид, с размери: ширина 1.80 и издаване навътре с 0.80 м. Този стълб е разположен на една, успоредна на оста север-юг на Палатата, линия, заедно със споменатия стълб в южния ù край. На същата линия, на около 3.15 м северно от последния стълб, са били открити останките от друг подобен стълб, „който е бил силно разрушен и размерите му са неуточнени”. Според авторите на основната публикация на Палатата, голямото разстояние от този стълб до „пиластъра” при северната стена, показва, че по трасето на споменатата линия е имало още стълбове, като в представените планове в нея са показани предполагаемите места на още два: Един в пресечната линия между тази, меридионална линия от стълбове и още една, втора по-къса линия с посока запад - изток, започваща от „пиластъра” и стълба при западната стена на зданието. Втори такъв стълб авторите поместват южно от последния, между него и споменатия силно разрушен втори стълб от първата линия стълбове, имаща посока север-юг. Също така, предлага се съществуването на още един стълб в близост до вътрешния ъгъл при чупката в югозападната част на сградата. За изследователите върху него, както и върху споменатия стълб при западната стена, е стъпвала „четириъгълна кула”. В очертанията на тази „кула” се предполага разполагането на стълбище към втория представителен етаж (ЦТ1, 1973: 110-111, Приложение 1, 5, 6, 8), към което водел подход оформен от откритата в средната част на сградата настилка от мраморни плочи. Плочите от настилката са положени върху глинеста жълта пръст, като имат размери 0.50 на 0.50 и 0.90 на 0,35, при дебелина 0.07 м. Тези плочи, според екипа издал паметника, са оформяли пътека, ограничена с бордюр, насочваща се от изток на запад, към чупката на западната стена (за съжаление наличието на този бордюр не се забелязва ясно на приложените снимки, нито е отразено на плановете в публикацията). При един по-късен етап от съществуването на приземието на Палатата, неговата северна част била покрита с настилка от тухли, положена върху хоросанов насип дебел 0.30 м, издигащ я с толкова над нивото на мраморните плочи. Освен представените стълбове и настилки, в приземието на Палатата били трасирани още четири зида, изградени от ломени камъни и кал с ширина 0.70 м, фундирани на дълбочината на основите на нейния западен зид. Два от тях са разположени в северната част на сградата, като имат посока север-юг и изток-запад, пресичайки се под близък до правия ъгъл при югозападната ù стена. Още два подобни, но вече успоредни зида, с посока север-юг, са били открити в южната част на Палатата. Според авторите северните от тези зидове са били изградени при преустройство на Палатата, свързано с изграждането на крепостна стена и кула от западната ù страна. Тогава „западният зид на сградата е бил отчасти разрушен и преустроен”, като частично бил застъпен от изградените тук нови крепостни съоръжения, а някои от стълбове били заменени със споменатите зидове на кална спойка (ЦТ 1, 1973: 111, 113, Приложение 1). За датирането на тези преустройства, както и на първите строителни периоди на Тронната палата следва да се разгледат проблемите около стратиграфията и находките открити при нейното проучване.
4. Строителни периоди и датировка на сградата.
Както бе отбелязано по-горе, Тронната палата била построена върху заравнените останки на опожарени ранновизантийски сгради, върху които била насипана жълтеникава пръст. Между техните развалини и градежите на Палатата не са отбелязани други, разположени под тях архитектурни останки от средновековната епоха. За съжаление при проучването на паметника не са били открити застъпени от него датиращи го колективни монетни находки или други по-точно датиращи го материали. Поради това неговата датировка може да бъде направена само във връзка с по-общия проблем за разграничаването и датирането на строителните периоди на целия дворцов комплекс. Така, според екипа, публикувал архитектурата на двореца (С. Георгиева, Я. Николова и Н. Ангелов) Тронната палата била построена през втория строителен период на комплекса. Този период за тях се свързва с възстановителните дейности на Царския дворец, последвали унищожаването на северната му част от пожар, който, според тях, следва да се отнесе към управлението на цар Иван Асен II. Първоначално, според тяхното виждане, на нейното място са съществували по-ранни масивни средновековни постройки, от които не са останали определени следи. За тях тези постройки, заедно с откритите сгради от първия строителен период на Двореца, са били построени преди 1185 г., през когато той е бил изграден и е служил за „замък” на първите Асеневци (ЦТ 1, 1973: 60-61). От тези предполагаеми постройки обаче липсват конкретно упоменати следи, като няма и основания изграждането на комплекса да се свърже с епохата на византийското владичество. Всъщност, откритите колективни монетни находки, сочени от авторите като основен аргумент за датирането на двореца преди 1185 г., се отнасят към периода след въстанието на Асен и Петър (Ваклинова 1977: 359), (Вълов 1977: 298-299). Аналогични са и колективните монетни находки откривани и в останалите проучвани част на средновековно Търново, като всички налични данни сочат, че развитието на града като значително селище е започнало след възстановяването на Българската държава извършено от двама братя, очевидно като част от съзнателно осъществявана програма по изграждането на един от основните центрове на възобновеното царство. Така, най-вероятно този представителен комплекс е бил замислен и построен именно като царски дворец някъде в самия край на XII или дори в самото начало XIII в. (Дерменджиев 2001: 196-197), (Василев 2004а: 130-131, 135), (Василев 2004b: 28, 33) Поради това и наличието в него на Тронна палата, още в самото начало на съществуването му, би било напълно обяснимо. При това решение и не би имало нужда да се търсят напълно разрушени хипотетични сгради от „замковия” период под нея, от които не са останали конкретни следи, за да се избегне неудобното наличие на една толкова представителна сграда в един болярски замък. Естествено обаче, определянето на комплекса при самото му построяване като царски дворец още не е решаващо основание неговата Тронна палата да бъде отнесена към първия му строителен период, като за нейното датиране трябва да се вземат предвид и отношението ù към съседните дворцови сгради – № IV от юг, както и постройката предшестваща сграда № III от север. За съжаление разрушенията при съседните части на сграда № IV и Тронната палата не позволяват да се изясни дали двете сгради са били изградени едновременно, или едната е предхождала другата. Единственият по-ясен факт тук е, че по-малката пещ от помещението с пещите, оформено в северната част на сграда № IV, е била долепена към вече построената южна стена на Тронната палата. Това помещение е с размери 9 на 7.5 м, като от изток е използвало съществуващата стена на сградата, а от север очевидно южната стена на Тронната палата (западната му страна е напълно разрушена). От югоизток помещението е отделено от останалата част от сградата с еднолицев зид от ломени камъни на кална спойка. Самите пещи са стъпвали върху издигната с 0.75 м над пода площадка, като и всички те са изградени също на кална спойка. Начинът на градеж отделя в значителна степен помещението от останалите дворцови постройки. Това, както и откритите следи от първоначалния северозападен зид на сграда № IV ясно показват, както сочат авторите, че пещите и тяхното помещение следва да се отнесат към по-късна реконструкция на тази нейна част. За тях „това преустройство е станало при построяването на сградата покрай западната крепостна стена” (ЦТ1, 1973: 108-109) (т.е. Тронната палата). Очевидно към това заключение ги е насочило споменатото опиране на по-малката от пещите към южната стена на Палатата. Това опиране обаче може да бъде тълкувано само като указание, че при изграждането на пещите Тронната палата е била вече построена. Самият начин на градеж на единствения югоизточен зид на това помещение на кална спойка, както и еднолицевото му оформяне с лице към вътрешността му, по-скоро указват отнасянето му към първите години на османското владичество, в момент когато подовото ниво на сграда № IV явно вече е било покрито с насип, който този зид укрепвал. Следи от такива преустройства на кал са били открити и при други части на търновските дворци като част от тяхното приспособяване за нуждите на новите господари на града (като например добавените зидове в Патриаршеския дворец), (Ангелов 1980: 51).
Не по-малко проблемен е и въпросът за отношението между Тронната палата и постройката предшестваща споменатата трапецовидна сграда № III. Това е най-общо също трапецовидна постройка, изградена от ломени камъни и бял хоросан, чиито южен край възможно е достигал до Тронната палата (обр. 3). Сградата има най-вероятно два строителни периода, като според екипа публикувал Двореца първоначално тя е била дълга 25.5 м, а впоследствие нейният южен зид бил разрушен и заместен с нов, изместен с 1.5 м на север. Изказано е предположението, че това „скъсяване” на сградата е било предизвикано от нуждата за осигуряване на място за изграждането на Тронната палата. Наистина, при северозападния ъгъл на палатата са частично запазени два зида с посока изток-запад, които според авторите са части от южния зид на ранната трапецовидна сграда през двата ù строителни етапа, преди и след построяването на Палатата (ЦТ1, 1973: 115, Приложение 1, 4). Прави впечатление обаче, че и двата зида са разположени не от север, откъм ранната трапецовидна сграда, а от запад на Тронната палата, като северният от тях с предполагаемата си вътрешна страна е трасиран на една линия с нейния северен контрафорс. При това липсват данни за връзка на тези зидове със сигурно установените градежи на трапецовидната сграда, като между нейния източен зид и северозападния ъгъл на Палатата, и разположените до него въпросни два зида, остават над 4 метра, при които липсват данни за свързващи ги стени. Така, липсата на достатъчно данни за ранната архитектура в този сектор от Двореца не дава стабилна основа за разкриване на тяхното оформяне по предложения от авторите начин, който остава само хипотетична възможност. Поради това и оттук не могат да бъдат изведени някакви по-определени заключения за времето на построяване на Тронната палата, или на преустройството на разположената северно от нея ранна трапецовидна сграда. Както бе отбелязано, според издателите на паметника това преустройство, а и изграждането на Палатата са били част от цялостното преизграждане на комплекса след опустошителен пожар, засегнал най-силно „северната част на двореца”, включително и ранната трапецовидна сграда (ЦТ1, 1973: 62). При това обаче остава неясно дали тогава са били засегнати предполагаеми постройки, предшестващи Тронната палата, или тя вече е съществувала на това място, но е била слабо или никак засегната от пожара, оставайки на юг от опожарената северна част на Двореца. Именно тези неясноти засега не позволяват построяването на тази представителна сграда да бъде прецизирано с по-голяма точност от края на XII - първите десетилетия на XIII век, поне до представянето на допълнителни данни за паметника. За разлика от времето на построяване на Тронната палата, изглежда повече данни са налице за нейното частично или пълно преустройство при изграждането на западната крепостна стена и прилежащата ù кула. В основите на тази кула е била открита сребърна монета на цар Иван Александър и синът му Михаил, датираща преустройството „по времето на този български цар”. Тогава, източният зид на тази кула, както и част от крепостната стена са се врязали в западния, тук доста дебел зид на Палатата. Според екипа публикувал Двореца това довело до „съществени промени” в оформянето на представителната сграда, при което системата от стълбове във вътрешността била премахната и заменена от споменатите зидове на кална спойка. Същевременно сред авторите е имало определено колебание дали при това преустройство вторият етаж на постройката е бил запазен и тези нови зидове са носили неговия под, или „голямата зала на горния етаж престанала да съществува и сградата да е останала на един етаж” (ЦТ1, 1973: 65, 113-114). Навярно основание за това тяхно колебание е било на първо място липсата на по-точни указания за датирането на преустройството на системата от стълбове във вътрешността на сградата и съответно за датирането на зидовете на кална спойка там. Наистина, данни в тази насока са били открити при тухлената настилка положена в северозападния ъгъл на сградата, под която е бил открит дебел 0.30 м насип от хоросан, в който са били открити керамика и „византийски и венециански монети от XIV в.”, стенописни фрагменти и части от декоративни керамични елементи; както и в материалите от големите глинени съдове – питоси и делви, синхронни с този насип, отнасящи се най-общо към XII-XIV в. (ЦТ1, 1973: 111-112). Именно сборният характер на последните материали показва, че въпросният насип има насипен характер, образуван при значително преустройство или разрушаване на тази или близка сграда от дворцовия комплекс. Поради това, тези находки не дават някаква по-определена датировка, а само долна хронологична граница на това преустройство – първите десетилетия на XIV, като горната граница може спокойно да бъде отнесена и към първите години на османското владичество. Така, съвсем не е изключено преустройството на системата от стълбове в Тронната палата и полагането на тухленият под в нейното приземие да се датират в самия край на XIV или началото на XV в., като част от пригаждането на оцелелите части на Двореца към нуждите на новите господари на Търново. В такъв случай, най-вероятно изграждането на западната крепостна стена и кула следва да се отделят като самостоятелен строителен етап, които е по-ранен и няма връзка с преустройството на вътрешността на Палатата. В полза на едно такова предположение е и самият характер на врязването на тези крепостни градежи в стените на Тронната палата, където те са засегнали близо половината от тяхната, там значителна дебелина. Поради това остава неясно доколко при това „врязване” конструкцията на Тронната палата е била засегната, като няма преки данни сочещи намаляването на нейния обем или височина впоследствие. Напротив, от конструктивна гледна точка е ясно, че допирането на новопостроената западна крепостна стена и кула не е отслабило, а е усилило конструкцията на Тронната палата, подпирайки като контрафорс нейния обем от запад. Наистина, при това най-вероятно са настъпили съществени промени и преизграждания при Палатата, като допирането на тези крепостни съоръжения е било част от общо преустройство на тази част от Двореца и на Палатата в частност, усилващо тяхната стабилност и отбранителни възможности. Това преустройство обаче следва да се разграничи от цялостното преустройство на системата от стълбове в приземието, свързано с предложеното нейно заменяне от по-тесни зидове на кална спойка, водещо не до засилване, а до отслабване на стабилността на сградата. Най-вероятно едно такова отслабване на конструкцията на най-представителната и важна постройка в Българската държава следва да се свърже с края на самата държава, и преустройването на сградата за новите нужди и реалностти на Търново в началните години на османското владичество. Изглежда, че именно тогава архитектурното оформяне на Тронната палата е претърпяло по-съществени промени, като за разкриването на първоначалния облик на тази представителна сграда следва да се разгледат досега направените нейни реконструкции и основанията за тях, наблюдавани при оцелелите останки от нейните монументални градежи.
5. Досегашни реконструкции.
Частични реконструкции на Тронната палата са представени още в основната публикация на Двореца на българските царе в Търново, като дело на нейните автори и на арх. Б. Кузупов. В нея тези възстановки са част от цялостни реконструкции на комплекса през неговия последен строителен период. Тронната палата е представена при четири от тях, имащи следната номерация: I. Общ изглед на двореца от птичи поглед с източната фасада на Палатата; III. Напречен разрез на комплекса и на Палатата в посока изток-запад с южната стена на тронната зала и разположения там царски трон (обр. 4); IV. Същият напречен разрез включващ изглед в северна посока с главния вход на троната зала (обр. 5); и V. Разрез на дворцовия комплекс в посока север-юг с източната фасада на Тронната палата (обр. 6). За съжаление, представените реконструкции не са съпроводени с възстановени планове на сградата на никое от нивата ù, поради което, както и поради липсата на допълнителен текст, за някои от идейните решения на авторите им могат да се изказват само предположения. Според тези реконструкции през последния строителен период на Двореца тронната зала била отново разположена на втория етаж на Палатата. За авторите, откритите при проучванията на Палатата „много късове от стенописи” показват, че залата е имала стенописна украса (ЦТ1, 1973:113). Това становище се подлага под съмнение от В. Вълов с аргумента, че е възможно откритите тук бигорови блокове със запазени части от стенописи по тях да произхождат от дворцовата църква, като са били преизползвани при строежа на баня от османския период върху останките на Палатата (Вълов 1977: 300). Въпреки, че изглежда изглежда напълно вероятно, преизползването на тези блокове тук обаче съвсем не изключва възможността част от откритите стенописни фрагменти да произхождат и от самата тронна зала. Що се отнася до нейната планировка, от представените разрези може да се заключи, че през този последен строителен период за тях тя е имала трапецовидни очертания (размери около 23 на 8-10 м) оформени от външните стени на сградата от изток и юг и възможно от новоприбавените вътрешни зидове на кална спойка от запад и вероятно север. При това решение царският трон е разположен на късата южна стена, докато главният вход е поместен на северна стена на залата. Също така, изглежда, че в северната част на Палатата, между от втория от тези вътрешни зидове и основната северна стена на сградата се е оформяло предверие с ширина около 3.5 - 4 м. До него според авторите се е стигало по външна стълба, долепена до източната фасада на по-малката тронна зала, водеща до открита галерия на втория етаж на сградата (ЦТ1, 1973: 65, 156 I, III, IV, V), (обр. 6). От тази стълба най-вероятно, след завой под прав ъгъл в западна посока, се е достигало до споменатото предверие.
В основни линии в представените реконструкции има и сполучливи решения, като логични и наложени от ходовата линия, следвана от посетителите идващи от северния главен вход на Двореца, са разполагането на царския трон на южната, а на входа на северната стена на залата. Същевременно обаче, както бе отбелязано по-горе, обвързването на действащата тронна зала със зидовете на кална спойка остава необосновано, особено ако се има предвид, че те трудно биха могли да поемат тежестта на сводови покрития и съответно на един масивен под, безусловно необходим за една толкова представителна зала. Също така недостатъчно обосновано е и стълбището изкачващо се по арка, оформена пред източната фасада на втората представителна постройка, достигащо до евентуалното предверие в северната част на Тронната палата. Проблем при това решение е, че в долната си част стълбището би закрило, или поне притеснило входът към по-късната представителна постройка изградена тук (обр. 6). Допълнително затруднение е и малката оставаща ширина за едно представително стълбище при преизградения тук северен край на източния зид на Палатата, през който то би следвало да премине. По-скоро, за да бъдат избегнати тези затруднения, това най-късно стълбище към официалния втори етаж би следвало да се трасира не в посока север-юг, а в посока изток-запад. При това решение то би преминало през широкото 1.60 м издължено пространство между южния зид на новопостроената представителна сграда и северния зид на Тронната палата. Така би получило обяснение и издължаването на източния зид на Палатата на север при този строителен период (обр. 3), с което изглежда се е осигурявал достатъчно масивен северен устой за началото на стълбищния проход.
Наред с тези проблеми, съществена особеност на представените възстановки е, че те отразяват предполагаемото устройство на двореца и на неговата Тронна палата само през последния му строителен период. По същество досега липсва нейната реконструкция в първоначалния ù вид, като в следващите редове ще бъде направен опит за запълване на тази празнина. За това на първо място ще се обърне внимание на реконструирането на разпределението на основните помещения в нейния интериор, и най-вече на тронната зала, за оформянето на която постройката е била издигната. Впоследствие, въз основа на обоснованите заключения за вътрешното устройство, ще се пристъпи към разглеждането на проблемите на външното оформяне на сградата във височина, съобразно архитектурните традиции на периода и съобразно архитектурната среда, в която тя е съществувала.
6. Реконструкция на автора.
6.1. Хоризонтално планиране.
На този етап от проучванията сред изследователите съществува съгласие, че проучените части от Тронната палата са оформяли приземен етаж, в който са били изградени стълбове носещи неговите масивни сводове. Най-вероятно, тези сводове са били изпълнени кръстовидно, с което би се избегнало прекомерното извисяване на тази част от сградата (обр. 7, 8). Това масивно засводяване е носело масивния под на основния втори етаж, където е била развита самата тронна зала. Основно затруднение при разполагането на тази зала там е най-вече неправилният план на Палатата, оформен от чупката и скосяването в югозападната ù част. Именно те не позволяват спокойното разполагане на тронната зала по цялата площ на зданието без да се изкривят или начупят нейните очертания. Поради явната неудобност на това решение, единствената оставаща възможност е да се приеме, че тази зала е заемала само част от официалния втори етаж на зданието, в която тя би могла да бъде оформена по подходящ начин. Към подобно заключение насочва и самото планиране на сградата, включваща две основни, конструктивно свързани части – северна, близка до квадрат и южна трапецовидна, имащи различно планиране и съответно навярно различно предназначение. За разполагането на Тронна палата несъмнено най-подходяща се явява северната, по-голяма и геометрично правилно очертана нейна част, представляваща квадрат със страна около 17 м, ограничен от чупката в западната ù стена. Освен от тази чупка, най-вероятно на юг това квадратно вътрешно пространство е било отделено от трапецовидната южна част със стена, стъпваща върху засводяването между стълбовете в приземния етаж (обр. 9, 10). Подобно решение е вече наблюдавано при друг, по-ранен паметник – Тронната палата в Плиска, където на север част от стените на тронната зала са стъпвали също върху арки от приземието (Рашев 2000: 39, обр. 8, 9), (Бояджиев 2008: 211, обр. 249), (Василев 2011: обр. 2, 3). При отчитане на естественото стесняване на стените над основите на Палатата, най-вероятно вътрешните размери на образуващата се тук квадратна зала са били около 14 на 14 м – т.е. тя би имала немалката площ от близо 200 кв. м, близка с предложената във вече представените възстановки тронна зала. Тази значителна площ, позволяваща събирането на 300 - 400 и дори повече човека изглежда напълно достатъчна за основното предназначение на залата за провеждане на важни държавни церемонии. Също така може да се предположи, че нейната площ е била разширена и от традиционната апсида за разполагането на царския трон. Следвайки вече предложената съвсем логична ходова линия на посетителите на Палатата – от север (главния вход на двореца) на юг, най-вероятно тази апсида е била разположена на южната стена на квадратната тронна зала, навлизайки в трапецовидната ù южна част. Наличието на такава апсида би обяснило и изтеглянето на юг, спрямо югозападната чупка, на запазените части от втория, от юг на север, стълб в меридионалната по-дълга линия стълбове в приземието. На пръв поглед, най-логично би било чупката и стълбът да бъдат разположени на една линия с цел по-лесното свързване на системата от арки и сводове, носещи пода на етажа. Всъщност теоретично не е изключено северната страна на този стълб да е достигала до въпросната линия, тъй като в основната публикация е отбелязано изрично, че той „е бил силно разрушен и размерите са му неуточнени” (ЦТ1, 1973: 110). Обратно на това на представените планове на Палатата на Приложения 1, 5, 6 и 8 (обр. 2, 3) този стълб е представен с ясно запазени страници, с изключение от изток, като това противоречие може да бъде решено само при осигуряване на допълнителна информация от запазената документацията на обекта. За съжаление за момента тя е недостъпна, като дотогава следва да разглеждаме и двата варианта като възможни. Но дори при „удължения” вариант, най-вероятно на нивото на втория етаж този стълб би продължавал във височина само в южната си част, тъй като едно разполагане на стълб и на градежа стъпващ върху него по на север би засегнало очертанията на апсидата за трона. Изглежда и именно поради това въпросният стълб бил изместен още в основите си на юг, като върху него и върху прилежащата му арка от запад са били трасирани и недебелите вътрешни стени на тази тронна конха. Най-вероятно от север, точно срещу тронната апсида, бил устроен и основният вход в сградата, достъпен чрез пристроено към северната ù фасада външно, евентуално покрито стълбище. Твърде възможно е, при строежа на втората представителна постройка тук да са били унищожени следите от едни по-значителни входни съоръжения (включващи примерно и предверие на нивото на двора от север). Също така възможно е и едно такова външно стълбище да е стъпвало върху проученият тук, използван през средновековния период, северен зид на ранновизантийската базилика, който през дворцовия период е служил и като подпорен зид в източна посока (Дермеджиев 2006: 203-204). При това решение може да се предположи, че върху този зид е стъпвал долният край на четвъртсферична арка, носеща самите стъпала, опираща се в горния си край до фасадата на Палатата на нивото на втория ù етаж (обр. 11, 13). Освен този представителен подход развит по основната ос на сградата, не е изключено и между приземието и основния етаж да е било оформено вътрешно стълбище, предположение за което изказват и авторите на основната публикация на Двореца. За съжаление основният довод за неговото съществуване е само откритата в приземието мраморна настилка, разкритите части от която създават впечатлението че тя е водела до югозападния ъгъл на северната му част (ЦТ1, 1973: 111). При запазените части от този ъгъл обаче липсват конкретни следи от оформяне на стълбище, като все пак може да се допусне, че тук е имало няколко стъпала (примерно 4 - 5, обр.7, 8, 11, 13), от които, поради липсата на необходимост от по-солиден фундамент, да не са останали следи. Но във всеки случай едно достигащо до височина не по-малка от 5 м (нивото на втория етаж) масивно стълбище, отговарящо на представителността на сградата, би следвало да стъпва върху един стабилен фундамент. И тъй като липсват данни за такъв, би могло да се предположи, че след споменатите няколко стъпала, една такава хипотетична стълба би могла да се развие в самата дебелина на стените на сградата (обр. 7 - 10). Първоначално тя би могла да води на юг, преминавайки през засводен проход през стената до „чупката”, започващ на височина от около 1.70 м. След това проходът на стълбището би излязъл извън основния обем на сградата, опирайки се на сводова конструкция, преминаваща между външните рамене на чупката. След това стълбището би завило на изток, преминавайки през втори засводен проход в стената на Палатата, насочвайки се към тронната апсида. Освен към нея, стълбището би служило и за достъп от приземието към южната трапецовидна част на Палатата, на нивото на втория етаж, където навярно е била развита по-малка, също масивно засводена зала. Нейното покритие вероятно е било поддържано от централен стълб или колона, опиращи се върху най-южния масивен стълб, изграден в центъра на тази част в приземието. Така, това предполагаемо стълбище би осигурило удобен подход до най-важните части на Палатата за царя и придружаващите го лица, идващи от жилищната/административната част на Двореца и Дворцовата църква, и преминаващи по мраморната настилка в приземието. Въпреки удобността на тази комуникационна линия обаче, липсата на конкретни следи от вътрешна стълба тук, не дават възможност за по-аргументираното обосноваване на това решение. Възможно е и такава вътрешна връзка да не е съществувала, а до втория етаж на Палатата царят да е достигал и през опиращите до нея сгради от север и юг, или направо през предложеното по-горе външно стълбище. Във всеки случай и тези подходи към втория представителен етаж биха били съвсем достатъчни за удобния достъп до нейните основни пространства.
6.2. Покритието на тронната зала.
След разглеждането на хоризонталното разпределение на основния етаж, въз основа на направените заключения и на запазените градежи на Палатата, тук следва да се разгледат и въпросите за оформянето на нейната тронна зала във височина, както и за вида на нейното покритие. Теоретично покриването на широкото 14 м пространство на предложената квадратна Тронна зала би могло да бъде осъществено с почти всички строителни решения на епохата. Така, то би могло да бъде плоско и изпълнено от дърво, както предполага арх. Кузупов и екипа, публикувал паметника (обр. 4, 5). Във всеки случай обаче височината на залата би следало да бъде по-голяма от предложените в приложената реконструкция около 6 - 7 м не само от представителни съображения, но от чисто практическата необходимост да се осигури достатъчно въздух за значителния брой хора, събиращи се в нея. Също така, тук би могло да се използва и полуцилиндричен свод, изпълнен от тухли или от смесен, каменно-тухлен градеж. И двата споменати варианти обаче не изискват квадратно планиране на залата, като при скъсените ù пропорции не биха съответствали на нейните представителни функции. Поради това, най-вероятно използваното тук решение е покриването на Тронната зала със „централно извисено” засводяване, удобно за изпълнение върху квадратно пространство, като кръстат свод или масивен купол. От тях куполното засводяване отговаря най-пълно на квадратното планиране, като е и най-подходящо за представителния характер на Тронната зала. Именно това насочва към заключението, че най-вероятно тя е била покрита с масивен купол с диаметър близо 14 м - решение което би обяснило очевидния стремеж на нейния строител да оформи квадратно пространство в северната ù част (обр. 9-14). От техническа гледна точка възможността за изпълнение на толкова голям купол върху зидове с дебелината на тези при Палатата се доказва от паметник, разположен на само 45 м северно от нея – джамията на Фируз бег от 1435 г. Нейните зидове имат сходна и дори по-малка (1.20 м) дебелина от тези на Тронната палата, изградени са също от разнороден, недобре обработен строителен материал взет в значителна част от развалините на Двореца, с използване на вътрешни сантрачи и бял хоросан (Генова 2000: 211-212), като покриващият я купол от тухли има диаметър от около 13 м. Но освен като чисто конструктивна възможност, във всеки случай използването на куполно покритие при търновската Тронна палата би следвало да бъде разгледано и от гледна точка на развитието на българската архитектура и по-общо на византийския кръг на архитектурни традиции.
Използването на куполи за покриването на главните дворцови зали има дълбоки традиции в ранновизантийската и сасанидската архитектури през късноантичния и ранносредновековния период. Основна роля за това има Сасанидски Иран, развил строителните техники за изграждане на големи куполи върху обширни квадратни пространства, като в двата двореца на Ардашир I в Фирузабад (III в.). Впоследствие, това впечатляващо използване на куполи намерило своето следващо развитие и в местната архитектура от ранния ислямски период, към който най-вероятно се отнася дворецът в Сарвистан (Huff: 1986: 3b) с купол с диаметър от 10.30 м. Използвайки и развивайки източните постижения в съчетание с римските строителни традиции, ранновизантийската архитектура също прилага куполното покритие при великолепните тронни зали на Големия дворец на византийските императори в Константинопол, като тронната зала Хризотриклиний (V-VI в.). Въпреки, че също е позната само от писмените извори, последните изследвания на двореца Магнаура сочат, че и неговата тронна зала е имала куполно покритие, като „е наподобявала съвременна за епохата кръстокуполна църква” (Бояджиев 2008: 221, обр. 263, 264). Със своята представителност тези тронни зали несъмнено са били предмет на възхищение и подражание, като във всеки случай са допринесли за разпространението на куполни дворцови зали сред византийския кръг архитектурни школи през следващите столетия. Сравнително добре запазен пример затова е дворецът Гегути до гр. Кутаиси, Грузия, вероятно служил за извънградска резиденция на царица Тамара (1184-1209/1213), чиято главна кръстовидна зала била покрита с купол на тромпи с диаметър 14 м при височина над пода от близо 20 м (ВИА 1966: 362-363, рис. 55). Така, в оформянето на една куполна тронна зала в Търново някъде в края на XII или началото на XIII век не би имало нищо изненадващо, особено от гледна точка на ясно заявената амбиция на Българската държава именно в този период да поеме и продължи политическото и културното наследство на завладяната от латините Византийска империя. Изглежда и това и би било най-логичното обяснение на използването на едно толкова древно и утвърдено, „куполно” решение в строителството на дворцови зали и в търновския дворец. Наистина, според наличните данни куполите в средновековната българска архитектура не превишават 5-6 м, въпреки че има данни за значително по-големи примери, като този на Кръглата църква в Преслав с диаметър от над 10 м, доближаващ се до диаметъра на предложения купол на търновската Тронна зала. Във всеки случай обаче, прилагането на куполно засводяване с диаметър около 14 м при нея би било изключение за строителните практики в България за Второто Българско царство, като тук може да се предположи и участието на строители-чужденци, поне при изграждането на самия купол. От гледна точка на най-късния споменат запазен аналог на големи куполни зали – двореца Гегути в Грузия, не би могло да се изключи и участието на строители от Кавказ или прилежащите му територии на Предна Азия. При допускане на едно участие на източни строители, не е изключено и използването на куполно засводяване на тромпи при търновската тронна зала, като все пак, от гледна точна на утвърдените в България строителни традиции, по-скоро тук би следвало да очакваме използването на пандантиви. Също така остава неясно дали предложеният купол е стъпвал върху тромпи/пандантиви изградени директно върху стените на залата, или към тях са били оформени слабо издаващи се „пиластри”, стъпващи върху по-широките долни стени, между които да са преминавали полуцилиндрични засводявания, типични за кръстокуполното строителство. За съжаление, липсата на запазени по-високо части от разглежданата Тронна палата не позволяват по-определеното предпочитане на някоя от изложените възможности, като неясно остава и височината на аргументираното по-горе куполно покритие. Все пак, неговият диаметър от 14 м дава възможност за някои изчисления в тази насока.
6.3. Вертикално структуриране на Тронната палата.
Във всеки случай, дори и с използване на по-скосени засводявания и при липса на куполен барабан, нуждата от височина за прехвърлянето на сводовете на големия купол и носещите го тромпи или пандантиви, дават основание минималната височина от тяхното начало до зенита на купола да бъде оценена на не по-малко от 10 м. С прибавянето на минималната височина на самите стени на залата под тромпите/пандантивите от поне 3-4 м, става ясно че тронната зала е имала височина най-малко от 13 м. Що се отнася до максималното извисяване на тронната зала, то би могло да достигне и 20 м (както в двореца Гегути), при използване на нескосени засводявания, както и при едни нормални за една тронна зала прави стени под тях от около 6 м. Разбира се, с използването на подкуполен барабан хипотетично височината на Тронната зала би могла да достигне и до по-високи стойности, като за целта тук обаче следва да се разгледат въпросите за осигуряването на статическата стабилност на сградата, както и на нейното функционално и естетическо взаимодействие със съседните ù постройки.
Естествено от основно значение за вертикалното конфигуриране на сградата са нейните основни носещи стени и фундаменти. Въпреки тяхната значителна дебелина, все пак не особено претенциозния им градеж от ломени неголеми камъни, както и значителната тежест на едно масивно куполно покритие, а и на приземния етаж на Палатата, не позволяват приемането на прекалено високи стойности за нейната височина. При това освен вертикалното натоварване на градежите на сградата върху основите и долните части от нейните стени, основно значение е имал и разпъващият встрани натиск на предложения купол. Именно този натиск, както и липсата на силно издаващи се контрафорси към сградата, не позволяват издигането на този купол на по-значителна височина. Поради същия аргумент, съществуването на по-висок подкуполен барабан е също малко вероятно, като по-всичко личи, че куполът на залата не е имал прозорци или те са били разположени при самите му долни части, без, или с наличието на съвсем нисък барабан (обр. 11-16). Така, като най-оптимална за височината на тронната зала приемаме средната стойност от 17 м до зенита на купола, като с прибавяне на приземния етаж, както и на покривното покритие на сградата, нейната обща височина изглежда не е била по-малка от 23-25 м, в случай, че тя не е имала трети етаж над основната зала. Тази стойност обаче може да бъде коригирана, при допускане на едно по-раздвижено архитектурно оформяне на сградата, включващо по-извисено решение на нейния покрив, или дори наличието на допълнителен, примерно дървен, етаж (етажи?) над тронната зала. За решаването на въпроса за цялостното архитектурно решение на сградата във височина тук следва да се вземат предвид нейното визуално и функционално ситуиране сред околните дворцови сгради и прилежащите им площи.
От най-важно значение за разполагането на сградата несъмнено е било нейното включване (още при самото ù построяване, или на даден етап, след съществуването ù първоначално като самостоятелна постройка) в цялостния ансамбъл на царския дворец. Както вече бе отбелязано в рамките на този ансамбъл редица сгради са били долепени към нея от северозапад, запад и югоизток, едновременно укрепвайки, но и закривайки значителни части от нейните фасади. Също така, въпреки по-далечното им разполагане на 25 - 35 м от Палатата, и крепостните кули и свързаните с тях постройки в северната част на Двореца за закривали изцяло или частично погледът към нея от север. Във връзка с тези визуални отношения, интересен факт, некоментиран досега от изследователите е, че основната ос на Тронната палата в посока север-юг на практика съвпада с оста на централната северна кула от трите крепостни кули, оформящи северната представителна фасада на Двореца, гледаща към основния площад на града. Едно възможно обяснения за разполагането на двете сгради на една ос би било наличието на ходова линия, разположена по нея. За такава обаче няма никакви данни, като запазените зидове на централната правоъгълна северна кула на северната фасада, през която преминава тази ос, не потвърждават (за първия строителен период на кулата) и изключват (за втория) наличието на вход тук, какъвто било оформен встрани, при източната кръгла кула. Поради това, остава да се предположи, че очевидно преднамереното осево разполагане на Тронната палата и северната фасада на Двореца, е било продиктувано от желанието на техния строител да ги оформи в една обща композиция, видима от разположения на север площад. Така, налагащият се извод е, че още при самото си построяване, или на даден етап от съществуването си, Тронната палата е достигала височина, позволяваща нейните по-високи части да бъдат наблюдавани от дворцовия площад (обр. 1). А това е една допълнителна, макар и хипотетична възможност за установяването на височината на тази сграда, изхождайки от известните размери на дворцовия площад, разпростиращ се на около 45 м на север спрямо северната дворцова фасада, както и от нормалната за периода височина на нейните кули. При това като най-вероятна гледна точка на средновековния строител може да се приеме северната част на площада, тъй като всяко по-значително преместване на наблюдателя на юг би довело до достигането на прекомерно големи стойности за височина на Палатата или съответно прекалено ниски за височината на северната фасада на двореца и по-специално на нейната централна кула, стояща на визуалната линия към нея. Всъщност, въпреки неголямата си ширина от 8 м, тази централна кула, гледана от северната част на площада, е закривала в хоризонтален план почти напълно Тронната палата, широка 17.10 м. Що се отнася до вертикалното перспективно съотнасяне на двете постройки, гледани оттам, то при една височина от 16 м за централната кула, тя би закрила изцяло Палатата, в случай, че приемем минималната ù височина от 23-25 м (тук взимаме под внимание както издигането на площада на север, така и също по-издигнатото място, на което е била изградена Палатата). Но в случай, че допуснем съществуването на един трети, изпълнен от по-леки материали, етаж над купола на Тронната зала, то той би бил изцяло видим от северните части на площада. Разбира се, при промяна на възприетата височина на северната кула, или при приемане на повече от един допълнителен етаж при Тронната палата тези стойности биха търпели изменения. Така, от гледна точка от представителността на царския дворец, както и на стабилния градеж на тази северна кула, нейната височина би могла да бъде с няколко метра по-висока, достигайки около 20 м (при възстановката на Б. Кузупов тя надвишава значително 20 м), при което от площада Палатата би била видима само при една нейното издигане над 30 м. Въпреки че изглежда значителна, последната височина съвсем не е невъзможна за тази сграда с оглед на известната дебелина на нейните основи, особено ако приемем естественото стесняване на стените ù във височина, както и прилагането на по-леки материали (тухли, дърво) там. Тази възможност, според нас позволява общата височина на Тронната палата да достигне дори стойности надминаващи 40 м, заедно с евентуалния ù покрив и увенчаващ го шпил, при посочената оптимална височина на северната кула на двореца от около 20 м. Разбира се, тези стойности биха могли да бъдат намалени и до споменатите 16 м за кулата, при което височината на Палатата би могла да бъде и около 35 м. Но и при този минимален вариант за височината на Тронната палата, гледана от официалната си северна страна тя отново би била значително по-висока отколкото широка, като преобладаване на височината над ширината би имало и при по-дългата източна фасада. Така, разгледаните по-горе данни сочещи куполното, извисено оформяне на Тронната палата, подкрепени и от визуално-перспективния анализ на северната фасада на Двореца, насочват към извода, че тази представителна постройка е била замислена или дооформена на даден етап от съществуването външно като мощна кула (пирг или донжон), (Василев 2004а: 184), (обр. 19, 20). Това заключение дава и допълнителни основания за реконструирането на нейния външен вид, очевидно съчетаващ както представителни, така и крепостно-отбранителните белези, типични за епохата. Най-вероятно този външен вид е бил усилен и от неизявяването на предложения купол на сградата над покрива ù, както и от твърде възможното издаване на предложения последен етаж на Палатата навън от линията на основните ù зидове. И докато съзнателно търсения вид на крепостна кула (пирг или донжон) на сградата може да бъде обосновано най-вече с нейната значителната височина, то нейното представително изпълнение може да бъде подкрепено от откритите при проучванията керамопластични елементи (ЦТ 1, 1973: 114). Тяхното наличие насочва към възможността стените на Палатата да са били разчленени в определени техни части от декоративни ниши или (и) тези елементи да са украсявали едни по-големи и решени представително прозорци в горните ù части. За използването на керамична (най-вече тухлена) украса, както при средновековните донжони, така и при гражданските представителни сгради в средновековната архитектура на България и на съседните и земи има редица запазени примери. За пирговото строителство тук могат да се посочат както сложните тухлени мотиви в горните части на Хрельовата кула, така и кулата Св. Сава в Хилендарския манастир, Атон (обр. 23). Що се отнася до гражданската архитектура то данни за декоративна украса от ниши и тухлени пояси с използване и на керамопластична украса има за разположената само на 20 м от Палатата административна сграда I на Двореца (ЦТ1, 1973: 91-92), която във височина навярно се е доближава до пищната украса на добре запазения Текфур сарай в Константинопол. Така, най-вероятно, като основна представителна сграда на Двореца, и Тронната палата, поне в някои свои части не е отстъпвала на най-добрите образци на дворцовата архитектура от епохата. Същевременно, както бе посочено, с извисеното си вертикално оформяне и мощен обем, тя сигурно е съчетавала и белези на също представителните отбранителните кули (пиргове, донжони и др.). Това обстоятелство налага и по-подробното разглеждане на развитието на този тип сгради, както и на мястото на аргументирания архитектурен облик на Тронната палата в развитието на средновековната архитектура.
7. Архитектурен тип на Тронната палата.
Кули от типа на пирговете/донжоните се строят във Византия още през ранносредновековния период, като издигането им се подновява след известно прекъсване през X век. Тогава, при управлението на император Йоан Цимисхи, се изгражда Цимисхиевия пирг във Великата лавра, Атон, както и този, построен от владетеля през 975 г. в бъдещия кръстоносен замък Саон в Сирия. Строежът на пиргове продължава и през следващите столетия, като към 1100 г. Алексий I Комнин издига т.нар. „Черна кула” при Румели хисар, а по-късно Мануил I Комнин построява кула-пирг при дворецът Влахерна. Така, във Византия строежът на големи, годни за самостоятелна отбрана кули-пиргове се свързва най-вече с императорската власт, като те се изграждат както в покровителстваните от василевсите манастири, така и в техните военни и дворцови комплекси (Рабовянов, 2002-2003: 231-232). Приблизително през същия период започва и разпространението на кулите-донжони в Западна Европа, където те се свързват с нуждата от опорни пунктове на висшата аристокрация, във връзка с непрекъснатите вътрешните борби (Debord 2000: 28). До интензивното развитието на обсадната техника през XII век укрепителните функции на донжоните не са силно изявени. Много от големите ранни донжони не притежавали достатъчно дебели стени за да издържат на ударите на обсадна техника, имайки най-вече представителни, резиденциални функции. Така при тях обемът на постройката се развивал на по-голяма площ и при по-ограничена височина, като един от най-ранните донжони – този в Ланже, построен от Фулк Нера в края на X в (обр. 21). Неговите стени са дебели 1.20 – 1.40 м в приземието, и само 0.70 м на нивото на етажа при размери 19 на 10 м и сегашна височина до 12 м (най-горните му части не са запазени). С тези си особености постройката се определя като резиденция-ложа, имаща известни възможности за защита, като едва в края на XI – началото на XII в. се доближава до истински донжон с добавянето на укрепващи стените контрафорси. Но дори и тогава, тази сграда продължавала да бъде пример за т.нар. „дворци-донжони”, при които представителните (и често жилищни) фукции били изведени на преден план. Такива донжоновидни представителни сгради били строени и в края на XII в, като този в Дувър, Англия. Успоредно със споменатото усъвършенстване на обсадната техника съответно техните отбранителни възможност били повишавани, като процесът протичал и през цялото XII-то столетие, пример за което е и замъкът на фландърските графове в Гент, чиято представителна триетажна резиденциална постройка със стени дебели 2 м била преустроена в донжон едва след 1180 г. (Debord 2000: 172-174). Така, става ясно, че с обоснованото по-горе свое оформяне Тронната палата на Търновския царски дворец се вписва напълно в групата тези кулоподобни представителни сгради на европейското средновековие. Както тях тя има от една страна недостатъчно дебели стени за един типичен донжон, до който обаче тя се доближавала със своето извисено обемно оформяне. Но за разлика от споменатите западни паметници, търновската троннна палата не е получила по-късни преустройства, повишаващи отбранителните ù възможности. Обяснение за това е самото нейно разположение – под закрилата на укрепленията на двореца и столицата на една силна централизирана държава, поради което не е и имало необходимост тя да придобива фукциите на един „класически” донжон/пирг. Изглежда до самия край на столичния период, търновската палата продължавала да има най-вече представителни функции, които били подсилвани и от нейното извисено „донжоновидно” външно устройство, символизиращо величието на върховната власт. Същевременно, това величие било подчертавано и от куполното изграждане на тронната зала, следващо големите имперски източни традиции. Така, Тронната зала съчетавала в себе си престижът на по-ранните куполните зали в Сасанидски Иран, Византия и близките им страни, и впечатляващото вертикално изграждане на съвременното ù донжонно строителство. При това, с куполното си вътрешно оформяне Палатата символизирала древните и с това дълбоко легитимни основи на царската власт, като същевременно, с използването на „модерното” за епохата донжоновидно външно изграждане, представяла жизнеността и динамизма на наскоро освободената Българска държава.
В качеството си на основен държавен символ, естествено Тронната палата се явявала уникален архитектурен паметник, като едва ли може да се очаква откриването на негов пряк аналог в средновековната българска архитектура. Наистина, такива аналози биха могли да бъдат търсени в близките архитектурни школи в рамките на византийската културна общност. Поради превратната историческа съдба на държавните образувания от този кръг обаче, както и поради малкия поначало брой на строените тронни палати, откриването на близък до търновската палата паметник при тях е силно затруднено. Изглежда, че по-голям шанс би имало търсенето на близки аналогии при средновековните представителни сгради от по-нисък ранг – тези строени и ползвани от местните владетели и управители, при които сигурно биха могли да бъдат откроени влиянията на елитните „царски” палати. Възможно е и именно в една от столиците на тези владетели – Мелник, да е и била открита сграда, имаща близки черти до Тронната палата в Търново. Такъв, евентуален аналог би могла да бъде предполагаемо донжоновидната „кула” при т.нар. Болярска къща в Мелник, сред останките на които по-късно била изградена и сега високо запазена, по-малка като размери кула. Въпросната сграда е по-ранна от Болярската къща, като би могла да бъде датирана в началните десетилетия на XIII в. Изградена е от ломени камъни, споени с бял хоросан със следи от използване на клетъчен градеж, при дебелина на зидовете до 1 м. Размерите на постройката са в приземието 10.30 на 10.30 м, като на нивото на втория етаж те достигат 12.50 на 10.30 (поради неравния терен на който е разположена). Според В. Нешева, залата образувана над приземието е имала представителни функции, като приемна зала, възможно използвана от управителите на Мелник за приемане на високопоставени гости. Основание за това и дава и сега запазената централно разположена ниша в залата на втория етаж, където, върху дървена платформа възможно е стоял тронът на владетеля на града (обр. 22). Също така, за нея е възможно над залата да е имало още един или дори два етажа, възможно с жилищни функции използвани от неговото семейство, при което цялата постройка би имала вид на жилищно-отбранителна кула от типа на донжоните (Нешева 2008: 300-306). За съжаление обаче, липсата на данни за височината на тази сграда на този етап не позволяват нейното привличане като сигурен, макар и по-скромен, аналог на Тронната палата в столицата Търново. Можем само да се надяваме, че продължаването на изследванията в тази насока ще доведе до откриването на нови факти, и до обсъждането на нови виждания в развитието на средновековната българска дворцова архитектура, както през XIII-XIV в., така и през предходните столетия.
Образи:
Обр. 1. Графична реконструкция на официалната северна фасада на Двореца с Тронната палата на заден план, гледани от северната част на дворцовия площад (възстановка на Явор Василев).
Обр. 2. Общ план на северната част на Царския дворец и неговата Тронна палата, с прилежащия Дворцов площад от север (по ЦТ1, 1973, Приложение 1 и по В. Нешева, 2000). Гледната точка и посока на погледа на реконструкцията от обр. 1 е показана с точка и стрелка.
Обр. 3. Общ план на Двореца с градежите от всичките му строителни периоди, както и със строежите предшестващи построяването му. Тронната палата (сграда № V) е представена при западната крепостна стена на комплекса (вляво), (ЦТ1, 1973: 148-149, Приложение 1.).
Обр. 4. Реконструкция на Царския дворец от арх. Б. Кузупов. Изглед от вътрешния двор в южна посока с представен разрез на Тронната палата (вдясно), показващ разположението на царския трон (ЦТ1, 1973: 155, III).
Обр. 5. Изглед от същата реконструкция на Двореца в северна посока, с представен разрез на Тронната палата (вляво) показващ главния вход на Тронната зала (ЦТ1, 1973: 148-149, IV).
Обр. 6. Реконструкция на Двореца от арх. Б. Кузупов, изглед от вътрешния двор в западна посока с източната фасада на Тронната палата и стълбата водеща към основния ù втори етаж (по ЦТ1, 1973: 156, V).
Обр. 7. Реконструиран план на Тронната палата на нивото на приземния ù етаж с предполагаемата система от стълбове и кръстовидни сводове (по Явор Василев, вариант с удължен в северна посока втори, от юг на север, носещ стълб в приземието). При чупката от запад е показано евентуалното оформяне на хипотетично вътрешно стълбище, a oт север е представено и предполагаемото външно стълбище, стъпващо върху преизползвания северен зид на ранновизантийската базилика.
Обр. 8. Реконструиран план на приземието на Палатата - вариант неудължен, втори от юг на север, носещ стълб (по Я. Василев). Незапазеният североизточен ъгъл на Палатата тук е възстановен (както и при предходния план) с контрафорс, подобно на запазения северозападен ъгъл, като най-вероятно между двата контрафорса е преминавала арка, оформяща голяма ниша, украсяваща официалната северна фасада на сградата. Представената система от ниши по външните западна и източна стени на Тронната палата се основава на откритите при проучванията части от керамопластична украса.
Обр. 9. Възстановен план на представителния втори етаж на Палатата с аргументираната квадратна куполна тронна зала в северната ù половина – вариант високо издигнат купол (по-малко вероятен, този и следващите образи до обр. 20 са с автор Я. Василев). Представени са тронната апсида от юг, стълбищата водещи към етажа, както и началото на хипотетично вътрешно стълбище, развито източно от апсидата.
Обр. 10. Възстановен план на представителния втори етаж на Тронната палата (по-вероятния вариант „нисък купол”). При него хипотетичното вътрешно стълбище би трябвало да преодолява по-малка височина до нивото на купола, където би могло да се развие в свободните пространства оставащи около него. Поради това при този вариант в долната си част това стълбище би могло да бъде изпълнено еднораменно, за разлика от решението в обр. 7.
Обр. 11. Надлъжен разрез в посока север-юг на Палатата (вариант „висок купол”). Според изложените конструктивни съображения куполът на тронната зала е представен с пандантиви, но без барабан. Според аргументираното предположение за видимостта на горните части на Тронната палата от дворцовия площад, над купола са поместени допълнителни два етажа, имащи по-лека конструкция с използване на дърво във вътрешните им части, и на по-тесни каменни стени само при фасадните страни.
Обр. 12. Напречен разрез на Палатата в направление изток-запад (вариант „висок купол”), поглед в южна посока с апсидата за трона. Тройният прозорец над нея принадлежи на малко помещение над апсидата (вж. обр. 15 ). В етажа над купола е представено вътрешното стълбище, водещо към предполагаемата голяма зала на последния етаж на сградата.
Обр. 13. Надлъжен разрез в посока север-юг на Палатата (вариант „нисък купол”). Тук намалената височина на купола на тронната зала позволява развитието на още един етаж над нея, в чиито помещение възможно са били разквартирувани част от охраната на двореца или възможно личните царски телопазители. Както северната, така и южната по-ниска част на сградата са оформени като обширни (15 на 15 и 10,5 на 10.5 м) зали, имащи дървено, усложнено изпълнено покритие с осветяващ прозорец-латерна в централните им най-високи части. Основание за едно такова решение е възможното влияние на куполното осветяване от страна на кръстокуполната църква, както и от традициите на късносредновековната българска къща, осветяваща се най-вече през централно разположен отвор в покрива, служещ едновременно за проветряване и осветление, тук разбира се приложен в един по-изискан вариант.
Обр. 14. Напречен разрез на Палатата в посока изток-запад (вариант „нисък купол”). При него над купола могат да бъдат развити и три етажа с предимно дървена конструкция, носена в централните им части от дървени стъбове, опиращи се в зенита на големия купол на залата.
Обр. 15. План на Тронната палата (вариант „висок купол”) на нивото на третия етаж в южната трапецовидна част, и на нивото на пандантивите под куполното засводяване на квадратната тронна зала в северната част.
Обр. 16. План на Палатата (вариант „висок купол”) на нивото на предполагаемия четвърти етаж в южната трапецовидна част, и на нивото на купола и прорязващите го прозоречни отвори, покриващ тронната зала в северната част. Самият купол от обхванат от външните стени на сградата, с което едновременно се повишава неговата устойчивост в хоризонтален план (при земетресения), както и се осигурява неговата защита при евентуални обсадни действия.
Обр. 17. План на предложения четвърти етаж на Тронната палата (вариант „нисък купол”), имащ дървена конструкция. Представени са стълбището водещо към долния етаж (в центъра), и това към предполагаемия последен, пети етаж на Палатата, разположено в южната част на квадратното северно тяло на сградата. На юг от нея е показано покривното покритие на по-ниската трапецовидна част на Тронната палата.
Обр. 18. План на предполагаемата голяма представителна зала, разположена на последния етаж на Палатата, със стълбище изкачващо се от юг към нея от долния етаж. Външните стени на този етаж са представени със сложно членение от ниши и украсяващи ги колони, като размерът на по-малките от тях е близък с откритите при проучването на джамията на Фируз бег барабани от колони, украсявали една или повече от дворцовите сгради (Драгомиров 1961: 27-29).
Обр. 19. Реконструкция на представителната северна фасада на Тронната палата (по Я. Василев, вид важащ и за двата варианта на разполагане на купола). Долу е представено предполагаемото тържествено стълбище водещо направо към Тронната зала, с подпорния зид, върху който то е стъпвало (представляващ преизползван зид на ранновизантийската базилика, съществувала тук).
Обр. 20. Реконструкция на по-дългата, източна фасада на Палатата, гледаща към Дворцовата църква (по Я. Василев, вид важащ и за двата варианта на разполагане на купола). В долната ù част е представена система от декоративни ниши, в една които се разполага входът към приземния етаж. Вляво в профил е представена арката, върху която е стъпвало предполагаемото стълбище водещо към тронната зала с носещия го подпорен зид. Обр. 21. План на донжонът на Фулк Нера при Ланже, Франция (994 г. с по-късни преустройства, източник www.richesheures.net).
Обр. 22. Централно разположена ниша в по-ранната кулообразната сграда, разположена до Болярската къща в Мелник – вероятна датировка началото на XIII в. Отляво на нея - по-малка засводена ниша (по azor, www.snimka.bg).
Обр. 23. Кулата „Св. Сава” в Хилендарския манастир, Атон (към 1200 г. с по-късни преправки), явяваща се пример за кула-пирг имаща декоративен смесен градеж.
Библиография:Ангелов, 1980: Ангелов, Н. Патриаршеският комплекс на Царевец през XII-XIV век. Царевград Търнов. Том 3. София, 1980 Бояджиев, 2008: Бояджиев, Ст. Архитектурата на българите от VII до XIV в. Том Първи. Дохристиянска архитектура. София, 2008 Ваклинова, 1977: Ваклинова, М. Дворецът на българските царе през Втората българска държава. I. История на проучванията, архитектура, надписи, монети. Културни пластове преди изграждането на двореца. София, 1973 (рецензия) - Известия на Българското Историческо Дружество, 30, 1977 Василев, 2004a: Василев, Я. Крепости и крепостно строителство между Дунав и Стара планина през XI-XII в. (дисертациoнен труд). София, 2004 Василев, 2004b: Василев, Я. Крепости и крепостно строителство между Дунав и Стара планина през XI-XII в. (Автореферат на дисертация). София, 2004 Василев, 2011: Василев, Я. Архитектурни проблеми на Тронната палата в Плиска. - www.bazileus.eu ВИА, 1966: Всеобщая история архитектуры. Т. 3. Архитектура Восточной Европы Средние века. Москва-Ленинград, 1966 Вълов, 1977: Вълов, В. Царевград Търнов. Дворецът на българските царе през Втората българска държава (рецензия). – Известия на музеите в Северозападна България. I. 1977 Генова, 2000: Генова, Зл. Джамията на Фируз-бег. – В: Нешева, В. Богоспасният Цариград Търнов. Дворцовият площад на Царевец и църквата на Света Параскева (Петка) Търновска. София, 2000 ЦТ1, 1973: Георгиева, С., Я. Николова, Н. Ангелов. Архитектурата на Двореца. В: Царевград Търнов. Том 1. Дворецът на българските царе през Втората българска държава. София, 1973 Дерменджиев, 2001: Дерменджиев, Е. Строителна периодизация на дворцовата църква в Търновград. – В: Сборник Трудове на катедрите по история и богословие – Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”. /в чест на 10 годишнината на катедра “Теология” и на нейния основател и пръв ръководител проф. дин Т. Тотев/, 2001, т. 4, 192 – 203. Дерменджиев, 2006: Дерменджиев, Е. Водохранилището на царския дворец в столичния Търновград. – Археология, 2006, 1-4 Драгомиров, 1961: Драгомиров, Ж. Средновековна българска аркада на Царевец. – Археология, 1961, 1 Нешева, 2000: Нешева, В. Богоспасният Цариград Търнов. Дворцовият площад на Царевец и църквата на Света Параскева (Петка) Търновска. София, 2000 Нешева, 2008: Нешева, В. Богозиданият град Мелник. София, 2008 Рабовянов, 2002-2003: Рабовянов, Д. Самостоятелно отбраняващите се кули-пиргове на Балканския полуостров през средните векове. – Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново, XVII-XVIII, 2002-2003 Рашев, 2000: Рашев, Р. Тронната палата в Плиска. - Плиска-Преслав, 8, 2000 Debord, 2000: Debord, A. Aristocratie et pouvoir. Le rôle du château dans la France medieval. Paris, 2000 Atlas: Atlas Internet des monuments historiques français. L'encyclopédie du patrimoine architectural français. – Château de Langeais. Le donjon de Foulques Nerra. – www.richesheures.net Huff, 1986: Huff, D. Architecture. III. Sasanian period. Encyclopædia Iranica. – www.iranicaonline.org
Обр. 2. Общ план на северната част на Царския дворец и неговата Тронна палата, с прилежащия Дворцов площад от север (по ЦТ1, 1973, Приложение 1 и по В. Нешева, 2000). Гледната точка и посока на погледа на реконструкцията от обр. 1 е показана с точка и стрелка.
Обр. 3. Общ план на Двореца с градежите от всичките му строителни периоди, както и със строежите предшестващи построяването му. Тронната палата (сграда № V) е представена при западната крепостна стена на комплекса (вляво), (ЦТ1, 1973: 148-149, Приложение 1.).
Обр. 4. Реконструкция на Царския дворец от арх. Б. Кузупов. Изглед от вътрешния двор в южна посока с представен разрез на Тронната палата (вдясно), показващ разположението на царския трон (ЦТ1, 1973: 155, III).
Обр. 5. Изглед от същата реконструкция на Двореца в северна посока, с представен разрез на Тронната палата (вляво) показващ главния вход на Тронната зала (ЦТ1, 1973: 148-149, IV).
Обр. 6. Реконструкция на Двореца от арх. Б. Кузупов, изглед от вътрешния двор в западна посока с източната фасада на Тронната палата и стълбата водеща към основния ù втори етаж (по ЦТ1, 1973: 156, V).
Обр. 7. Реконструиран план на Тронната палата на нивото на приземния ù етаж с предполагаемата система от стълбове и кръстовидни сводове (по Явор Василев, вариант с удължен в северна посока втори, от юг на север, носещ стълб в приземието). При чупката от запад е показано евентуалното оформяне на хипотетично вътрешно стълбище, a oт север е представено и предполагаемото външно стълбище, стъпващо върху преизползвания северен зид на ранновизантийската базилика.
Обр. 8. Реконструиран план на приземието на Палатата - вариант неудължен, втори от юг на север, носещ стълб (по Я. Василев). Незапазеният североизточен ъгъл на Палатата тук е възстановен (както и при предходния план) с контрафорс, подобно на запазения северозападен ъгъл, като най-вероятно между двата контрафорса е преминавала арка, оформяща голяма ниша, украсяваща официалната северна фасада на сградата. Представената система от ниши по външните западна и източна стени на Тронната палата се основава на откритите при проучванията части от керамопластична украса.
Обр. 9. Възстановен план на представителния втори етаж на Палатата с аргументираната квадратна куполна тронна зала в северната ù половина – вариант високо издигнат купол (по-малко вероятен, този и следващите образи до обр. 20 са с автор Я. Василев). Представени са тронната апсида от юг, стълбищата водещи към етажа, както и началото на хипотетично вътрешно стълбище, развито източно от апсидата.
Обр. 10. Възстановен план на представителния втори етаж на Тронната палата (по-вероятния вариант „нисък купол”). При него хипотетичното вътрешно стълбище би трябвало да преодолява по-малка височина до нивото на купола, където би могло да се развие в свободните пространства оставащи около него. Поради това при този вариант в долната си част това стълбище би могло да бъде изпълнено еднораменно, за разлика от решението в обр. 7.
Обр. 11. Надлъжен разрез в посока север-юг на Палатата (вариант „висок купол”). Според изложените конструктивни съображения куполът на тронната зала е представен с пандантиви, но без барабан. Според аргументираното предположение за видимостта на горните части на Тронната палата от дворцовия площад, над купола са поместени допълнителни два етажа, имащи по-лека конструкция с използване на дърво във вътрешните им части, и на по-тесни каменни стени само при фасадните страни.
Обр. 12. Напречен разрез на Палатата в направление изток-запад (вариант „висок купол”), поглед в южна посока с апсидата за трона. Тройният прозорец над нея принадлежи на малко помещение над апсидата (вж. обр. 15 ). В етажа над купола е представено вътрешното стълбище, водещо към предполагаемата голяма зала на последния етаж на сградата.
Обр. 13. Надлъжен разрез в посока север-юг на Палатата (вариант „нисък купол”). Тук намалената височина на купола на тронната зала позволява развитието на още един етаж над нея, в чиито помещение възможно са били разквартирувани част от охраната на двореца или възможно личните царски телопазители. Както северната, така и южната по-ниска част на сградата са оформени като обширни (15 на 15 и 10,5 на 10.5 м) зали, имащи дървено, усложнено изпълнено покритие с осветяващ прозорец-латерна в централните им най-високи части. Основание за едно такова решение е възможното влияние на куполното осветяване от страна на кръстокуполната църква, както и от традициите на късносредновековната българска къща, осветяваща се най-вече през централно разположен отвор в покрива, служещ едновременно за проветряване и осветление, тук разбира се приложен в един по-изискан вариант.
Обр. 14. Напречен разрез на Палатата в посока изток-запад (вариант „нисък купол”). При него над купола могат да бъдат развити и три етажа с предимно дървена конструкция, носена в централните им части от дървени стъбове, опиращи се в зенита на големия купол на залата.
Обр. 15. План на Тронната палата (вариант „висок купол”) на нивото на третия етаж в южната трапецовидна част, и на нивото на пандантивите под куполното засводяване на квадратната тронна зала в северната част.
Обр. 16. План на Палатата (вариант „висок купол”) на нивото на предполагаемия четвърти етаж в южната трапецовидна част, и на нивото на купола и прорязващите го прозоречни отвори, покриващ тронната зала в северната част. Самият купол от обхванат от външните стени на сградата, с което едновременно се повишава неговата устойчивост в хоризонтален план (при земетресения), както и се осигурява неговата защита при евентуални обсадни действия.
Обр. 17. План на предложения четвърти етаж на Тронната палата (вариант „нисък купол”), имащ дървена конструкция. Представени са стълбището водещо към долния етаж (в центъра), и това към предполагаемия последен, пети етаж на Палатата, разположено в южната част на квадратното северно тяло на сградата. На юг от нея е показано покривното покритие на по-ниската трапецовидна част на Тронната палата.
Обр. 18. План на предполагаемата голяма представителна зала, разположена на последния етаж на Палатата, със стълбище изкачващо се от юг към нея от долния етаж. Външните стени на този етаж са представени със сложно членение от ниши и украсяващи ги колони, като размерът на по-малките от тях е близък с откритите при проучването на джамията на Фируз бег барабани от колони, украсявали една или повече от дворцовите сгради (Драгомиров 1961: 27-29).
Обр. 19. Реконструкция на представителната северна фасада на Тронната палата (по Я. Василев, вид важащ и за двата варианта на разполагане на купола). Долу е представено предполагаемото тържествено стълбище водещо направо към Тронната зала, с подпорния зид, върху който то е стъпвало (представляващ преизползван зид на ранновизантийската базилика, съществувала тук).
Обр. 20. Реконструкция на по-дългата, източна фасада на Палатата, гледаща към Дворцовата църква (по Я. Василев, вид важащ и за двата варианта на разполагане на купола). В долната ù част е представена система от декоративни ниши, в една които се разполага входът към приземния етаж. Вляво в профил е представена арката, върху която е стъпвало предполагаемото стълбище водещо към тронната зала с носещия го подпорен зид.
Обр. 21. План на донжонът на Фулк Нера при Ланже, Франция (994 г. с по-късни преустройства, източник www.richesheures.net).
Обр. 22. Централно разположена ниша в по-ранната кулообразната сграда, разположена до Болярската къща в Мелник – вероятна датировка началото на XIII в. Отляво на нея - по-малка засводена ниша (по azor, www.snimka.bg).
Обр. 23. Кулата „Св. Сава” в Хилендарския манастир, Атон (към 1200 г. с по-късни преправки), явяваща се пример за кула-пирг имаща декоративен смесен градеж.
|
