Bazileus.eu

Средновековната крепост Проват се намира на 400 м югоизточно от центъра на гр. Провадия. Разположена е на скалист полуостров извисяващ се с около 320 м над долината на Провадийска река (350 м средна надморска височина, най-висока точка 210 м). Самият полуостров има издължена в посока север-юг неправилна форма, като стръмните му склонове завършват с отвесни скали, високи до няколко десетки метра (Плетньов 1995, 238). Размерите му са: дължина 300 м, ширина до 100 м, при средна надморска височина 350 м (Кузев 1980б, 11). Горната му половина представлява плоско скалисто плато, в южните две трети на което се издига с 10 м второ, по малко възвишение, имащо от север и изток полегати, а от запад и юг скалисти склонове (височина на скалите до 7 м) От север дълъг около 80 м скалист провлак, подобен на този в Търново, го свързва с останалата част на Добринското плато. Във вътрешността на крепостта са запазени останките на кладенец (в северната част, дълбок над 80 м (Плетньов 1995, 329)) и водохранилища, осигуряващи вода на жителите на крепоста при обсада. В мирно време най-вероятно вода е била черпена или от потока в дола източно от крепостта или от Провадийска река. От крепостта се открива сравнително ограничена гледка в северозападна и югозападна посока.

Писмени извори и досегашни изследвания.

Средновековният Проват се споменава за пръв път от Идриси. Според арабския географ в средата на XII в. името на града е било Бурфанту и се е намирал между Петрич и Велики Преслав (Недков 1960, 81), (изобразен е върху всички запазени карти от прозведенията на географа (Кендерова, Бешевлиев 1990, 94)). Следващото му споменаване е от Георги Акрополит (средата на XIII в.), във връзка със събитията от началото на 90-те години на XII в., когато според византийския историк (а също според Теодор Скутариот) Проват е влизал в границите на областта управлявана пряко от цар Петър (ГИБИ VIII, 154, 264). Също под името Проват крепостта е отбелязана няколко пъти в съчинението на Мануил Фил, възхваляващо похода на Михаил Глава Тарханиот в северна България през 1278 г. (ГИБИ X, 143-148). Описвайки похода на Али паша в Североизточна България 110 г. по-късно Мехмед Нешри поставя Проват между крепостите принадлежащи на цар Иван Шишман (Нешри 1984, 93-94).

През периода на османското владичество останките от крепостта са споменати и описани от немалък брой пътешественици  и дипломати. Така, през 1636 г. полякът Освйецим спира вниманието си на “замък на висока и страшна голяма скала”, откогото тогава все още са били запазени значителни части от дебели крепостни стени, от църква, по стените на която са личали стенописи, както и, в средата на крепостта, кула с кладенец до нея,  използвана за затвор (Ганев 1929, 13, 36). Четири години по-късно един друг поляк - посланника Войцев Мясковски твърди, че “в Провадия имало крепост върху една висока до небето скала, крепостта била направена от стомана” (Ганев 1929, 34-35). В средата на същото столетие крепостта е била посетена от Евлия Челеби според когото “крепостта се намира на източната страна на града и е направена по един чудноват начин върху една висока до небето скала, която е стръмна и изсечена като стена. Стената на крепостта е направена от издялани камъни. Понеже и от четирите страни има дълбоки долове, затова и няма вал. На западната ù страна има двойна желязна врата. Само откъм тази страна има един дълъг, от изсечени камъни вал, широк около десетина аршина. Кулите, които гледат към тази страна са много солидни.” “Тази крепост е малка, но много недостъпна. Вътре има и един голям кладенец, дълбок сто лакти.”(Ганев 1929, 35). Въпреки сравнително големия си брой тези описания трудно биха могли да бъдат използвани с оглед на вида на крепостта през XI-XII в. и  следва да се имат предвид само ако бъдат подкрепени от конкретен археологически материал.

Разкопки на крепостта са правени от Ал. Кузев през 1974-1975 г. (Плетньов 1995, 239), като при провеждането им са били проучени главната порта на крепостта, три църкви, водохранилища и голям брой жилищни сгради. За съжаление резултатите от изследванията са останали в почти непубликувани.

Архитектура.

Крепостта Проват е била изградена първоначално през V-VI в. като през VII в. е била изоставена (Маргос 1981, 11-12), след което е била възстановена, верояно през XII в. (Плетньов 1995, 239). Крепостната стена на Проват е защитавала крепостта само от север. В южна посока скалните откоси на платото на крепостта достигат височина няколко десетки метри, поради което там не е съществувала нужда от допълнително укрепяване. Крепостта е имала три входа: един главен от север, друг второстепенен от изток и трети, във вид на тясна стълба от запад. Крепостната стена е дебела до 3 м, построена е в основната си част от ломени камъни споени с бял хоросан, на места с употреба на външни сантрачи. Запазена е при западния вход на височина 4 м (в един пункт 7 м (Кузев 1980, 11)). Главният, северен вход на крепостта е бил построен като мощна кула, построена от дялани каменни блокове, споени с бял хоросан. В приземната част на кулата е минавал входен, засводен тунел, частично врязан в скалата, широк 2. 70 и висок, в началото си 3.70 м. На дъното на тунела е издялан улей, извеждащ атмосферните води навън. От двете му страни той е ограничен от два, дебели от 3 до 4 м, зида, върху които е стъпвало засводяването му, сега запазено частично, направено от по-малки каменни блокове. От вътрешната страна на източния от зидовете, на височина 1.60 от пода на входния тунел и 0.70 м от началото на прохода, е бил направен улей с размери 0.20 на 0.25 м, влизащ на 4 м навътре в задарията, служещ за прибиране на дървената греда, залостваща портата. За съществуването на последната можем да съдим по дупките на осите ù, запазени от двете страни на прохода. Пред външното лице на портата-кула скалният провлак е бил изкуствено пресечен, при което се е образувал скален “ров” дълбок 4 и широк 8 м. Във височина кулата над входа на крепостта е имала още поне два етажа, в първия от които е била поместена макарата за вдигане и сваляне на подвижния мост, прехвърлящ “сечената скала”, докато вторият е представлявал бойна площадка, възможно покрита с покривна конструкция (Петрова, М. 1981, 110-112). За разлика от главния вход на крепостта, източният вход не е бил достъпен за колесен транспорт. През него изкачването до платото на крепостта е ставало посредством стъпала издялани в скалата, изсечена както първия вход във формата на улей широк до 3,50 м. При този вход не са запазени части от защитаващите го крепостни съоръжения. За тяхното съществуване можем да съдим само по следите по скалите, останали при построяването им. Така, непосредствено в началото на скалния улей на ограничаващия го западен скален откос има следи от всичане в скалата, според нас направено за вместване на част от каменните блокове на началото на засводявато на прохода. Непосредствено южно от този вход на крепостта започва поредица от частично всечени в скалата помещения, простиращи се по ръба на скалния венец на разстояние около 150 м. Най-вероятно те са били обитавани от гарнизона на крепостта. Третият, западен вход на крепостта има най-малки размери и представлява изсечено в скалата стръмно тясно стълбище, защитено от запад от крепостен зид. Твърде е възможно във височина на прохода на входа да е била оформена бойна кула.

В крепостта са открити три църкви, отнасящи се към XIII-XIV в. (Плетньов 1995, 239), части от вътрешното ù застрояване, с наземни каменни постройки, както и, на източния скален венец, верижно подредени помещения, изсечени в скалата л

Подемен материал и датировка.

В Проват са били открити монети от ранновизантийския период (до първата половина на VII в.), след които следва хиатус в монетното обръщение, (Плетньов 1995, 239), като следващата открита монета е анонимен фолис клас А2 на Василий II, сечен между 976 и 1001/02 г. (според материалите от Дългополския музей (Лазаров 2001, 13-14)). Към XI в. се отнасят още две монети, открити в Проват - фолиси на Михаил VII (1071-1078) и още един фолис на Константин X (1057-1069) или на Михаил VII. Следва нумизматичен хиатус от едно столетие, до управлението на Мануил I Комнин (1143-1180) представено с билонова скифата от IV му билоново монетосечене (втората половина на 60-те - седемдесетте години на XII в.), последван от една или две монети на Алексий III Ангел (1195-1203), след които следват български (4) и латински имитации - 19 от началото на XIII в. (Лазаров 2001, 13-20, 50-57). От околностите на Провадия произхожда и една колективна монетна находка укрита в глинено гърне състояща се от повече от 200 монети, от които са били проучени 34 билонови скифата: Мануил I Комнин трето монетосечене - 2, четвърто монетосечене - 11, Андроник I Комнин - 3, Исак II Ангел - 8, Алексий III Ангел - 10 (Йорданов 1984а, 203).

Липсата на публикация на открития подемен материал при проведените разкопки затруднява представянето на намерената там керамика. По лични наблюдения керамичния материал датиращ след ранновизантийския период е типичен за периода на Второто българско царство.

Поради недостатъчността на изходните данни е трудно да се направи достатъчно достоверна датировка на периодите на използване на крепостта. По-всичко личи, че съществувалата там ранновизантийска крепост не е била възобновявана през периода на Първото българско царство (Кузев 1980, 12), като най-вероятно това възобновяване, следва да се отнесе вероятно към XII в. (Маргос 1981, 13), (най-верояно края на столетието) или по-скоро към началото на XIII в. По всичко личи, че развитието на Проват като важен център на Второто българско царство следва да бъде разглеждано като продължителен процес, вероятно само започнал при цар Петър, получил по-голямо развитие, отразено в наличния нумизматичен материал, изглежда едно десетилетие по-късно. Според заключението на проучвателя на крепостта “всички открити архитектурни паметници добре се датират в рамките на Втората българска държава” (Кузев 1980, 11).