Bazileus.eu

Крепостта Венчан е разположена на около 500 м. северозападно от едноименното село във Варненска област, върху висок хълм извисяващ се на север над долината на Провадийска река. Хълмът е със стръмни, на места и отвесни скални склонове ( вис. до 15 м.), като има издължена форма и заравнено било с дължина 400 и ширина до 100 м. при надморска височина около 350 м. ( 320 над долината в подножието му). Единственият път водещ до крепостта е подхождал от северозапад, виейки се зигзагообразно по склона. Крепостта  се споменава от османския историк Мехмед Нешри в описанието му на похода на Али паша в Североизточна България през 1388 г. Според него тогава жителите на крепостта нападнали двама османски войници и убили единия от тях. В последствие, като ответна мярка крепостта била завзета със сила и разрушена, а населението поголовно изклано. Крепостта не е била възстановявана и използвана по-късно. Единственият останал достоверен факт от нейната фортификация  е всеченото в скалния терен трасе на портата (с ширина около 2 м.) на крепостта, намирала се по средата на северната укрепителна линия. Последната се очертава ясно като затревен насип висок до 0.30 - 0.40 м. и широк до 2 м. следващ линията на ръба на билото. Според К. Шкорпил крепостните стени са били изградени от ломен камък, залят обилно бял с хоросан.

Скални помещения при югозападната страна на крепостта.

Крепостният хълм гледан в югоизточна посока. На преден план - виещият се по склона ров, останал от пътя, водещ към главния вход на крепостта.