Bazileus.eu

Крепостта “Михлюз кале” са намира на около 2 км северно от с. Аксаково, Варненска област, и на около 10 км северозападно от центъра на гр. Варна. Разположена е върху един от южните езици на Франгенското плато, имащ сравнително равна повърхност и стръмни склонове от юг, изток и запад (обр. 1). От крепостта се открива широк обзор на юг, към низината около Варненското езеро и околните височини, като има визуална връзка с крепостите при. с Звездица и при с. Разделна (Петрич).

С крепостта в м. “Михлюз кале” се свързват някои писмени свидетелства от XIV-XV в. Хронологически първо е съобщението в съчинението на Мехмед Нешри, в което този османски историк, изреждайки имената на крепостите на цар Иван Шишман, завладяни при похода на Али паша от 1388 г., споменава и крепостта Миглоч (Мъглиж?), 1 свързвана от някои автори с разглежданата тук крепост, Второто известие, отнасяно към нея е твърдението на участника в похода на Владислав III Ягело от 1444 г. Ханс Мергест, предадено ни в поемата на Мартин Бехайм “За това как крал Владислав се бил с турците”, създадена през шестото десетилетие на XV в. В тази поема се твърди, че на 9. XI 1444 г. кръстоносната армия е достигнала крепост, носеща името Михалич, която била напусната от османските турци при достигането и от участниците в похода предводителстван от крал Владислав III Ягело Северна България 2. В това споменаване (вероятно) на крепостта през XV в.,  изглежда тя е  наречена  “замък Михелич” 3, От посочения извор става ясно, че крепостта се е намирала на четири мили от морето, което на пръв поглед прави отъждествяването на “Михлюз кале” със споменатия “замък Михелич” трудно опровержимо. Трети, този път епиграфски писмен паметник, който се отнася към крепостта е откритият преди повече от век в подножието на крепостта надпис, изсечен с добре оформени букви на гръцки език върху каменен блок, гласящ “Георги … на Балик … от Карвуна”4, надпис, от който се съди за значението на тукашното селище в живота на областта през XIV в.

Изброените по-горе писмени паметници, както и близостта на крепостта до Варна, изглежда са били причина тя да попадне твърде рано в полезрението на изследователите. Така, тя е спомената от К. Иречек в неговите “Пътувания по България” 5, като според него тази крепост, намираща се над с. Аджемлер (дн. Аксаково) в м. Гереклер, може да бъде свързана с Михалич от поемата на Мартин Бехайм, отбелязвайки, че в близост до нея, на руска карта от 1829 г. е отбелязано с. Муалич (или Мююлись6) . Малко по-късно, в самия край на XIX в. на крепостта в м. Михлюз кале” до с. Аксаково спира вниманието си и К. Шкорпил, разглеждайки открития в подножието и надпис на гръцки език, без да възразява срещу локализирането на “замъка Михелич” там 7. След известно прекъсване в проучванията, в средата на XX в. крепостта е обходена от колектив на Варненския археологически музей, ръководен от Д. Ил. Димитров 8, които изготвят първият план на паметника, който скоро след това става обект на залесителни работи, засегнали сериозно неговите останки, и довели до покриването му с на места непроходими храсти и гъсталаци, затрудняващи изследването му през следващите десетилетия. През последвалите няколко върху крепостта се спира в някои свои статии и Ал.. Кузев, който освен че прави нов прочит на надписа, открит в подножието на крепостта, прави опит за обосноваване на предложената от него идея за отъждествяването и с крепостта Миглоч от съчинението на М. Нешри. До началото на следващото столетие (без да смятаме споменаването от някои изследователи като Хр. Коларов и Л. Дончева-Петкова 9,10) пръв опит за обобщаване на резултатите от досегашните проучвания извършва В. Плетньов, който наред с досега публикуваните данни за крепостта, представя и информация за намиращите се във фондовете на Варненския археологически музей материали, произхождащи от нея11. С това се изчерпваха изследванията и публикациите върху крепостта до лятото на 2001 г., когато започна нейното проучване чрез направата на археологически сондажи  от колектив на АИМ под ръководството на д-р Ж. Аладжов продължило и през 2002 г. 12. Основания за тяхното започване бяха, както приведените писмени извори, свързвани с нея така и немалкото публикации, спиращи се на проблеми на нейното проучване, а също фактът, че досега крепостта не е била изследвана чрез археологически разкопки.

По своя план крепостта “Михлюз кале” до с. Аксаково представлява неправилен, приблизително равностранен триъгълник (страна около 130 м.), имащ заоблени очертания, едния връх на който, сочейки на юг съвпада с върха на издадъка на Франгенското плато, на който е била построена крепостта. На срещуположната му, северна основа, откъм по-достъпната откъм платото страна са запазени останки на мощна двойна крепостна стена, пред която в скалната основа на платото е бил прокопан дълбок ров. Преди началото на разкопките тези отбранителни съоръжения на крепостта имаха вид на висок от 2 до 4 м затревен и залесен насип имащ посока изток-запад и дължина около 130 м (обр. 2). При проучването на стената се разкриха добре запазени (до 3.20 м височина) лице на крепостния зид, изграден от полуобработени камъни споени с бял хоросан, фугите между които на места са запълнени с фрагменти от строителна керамика. Почти в средата на разкрития участък се попадна на иззидан със същите строителна техника и материали долепен до стената пилон (контрафорс?) с размери дължина (по стената) 1.30 и ширина 0.70 м, запазен на височина 1.30 м по-ниско от запазената височина на крепостната куртина тук до 3.20 м. На сегашния етап на проучванията не може да се твърди със сигурност дали съоръжението е долепено, или е взидано в определен етап в нея, като проверката на тези възможности ще бъде предмет на бъдещите проучвания. От югозападния ъгъл на споменатия градеж на юг започва зид широк 0.25 м и запазен на височина 1.05 м, изграден от недобре оформени камъни, споени с кал (или въобще без спойка). При проучванията сондажът бе изчерпан до долния край на крепостната куртина само в западната си половина, където на дълбочина 3.25 м. от горния запазен край на стената се достигна до заравнена повърхност образувана от плътно вбити един в друг малки камъни, възможно преставляващи началото на материка (по-малко вероятно настилка). Крепостната стена завършва на около 2-5 см по-високо от него, без да се забелязва разлика в градежа между горните и долните и части, като между нея и скалистата повърхност се забелязва тънък (2-5 см) пласт от черна пръст. При изследването на сондажа беше открито голямо количество фрагментирана керамика, типична за V-VI в. (части от кани, амбалажни съдове). На дълбочина 2.10 м от повърхността беше достигнат тънък (около 0.05 м) пласт от пепел и въглени, на чието ниво бяха открити заедно мраморен съд (хаван), глинена лампа “палестински тип”, а също няколко стопени части от стъклени съдове, както и керамика отнасяща се също към ранновизантийския период13 .

Наред с проучването на участък от северната укрепителна линия на крепостта “Михлюз кале” беше изследван и малък участък в южната и част, където се попадна на зид от сграда, иззидан от полуобработени камъни, споени с бял хоросан, запазен на височина до 1.60 м (дебелината му не беше установена), фундиран на дълбочина от 0.70 м, като зидовете от основите му стъпват върху запазена настилка от тухли, с размери 0.30 на 0.30 м (вероятно отнасяща се към по-ранна строителна дейност в този участък). И при този сондаж бе открита керамика (в по-малко количество), отнасяща се към периода V-VI в., без нито един фрагмент, който може да бъде отнесен към по-късна епоха.

Успоредно с проучването тези сондажи бе осъществено многократно обхождане на територията на крепостта, при което бяха открити многобройни находки от метални предмети и фрагментирана керамика, отнасящи се основно към ранновизантийския период. От този период е и единствената монета (бронз), открита на повърхността, датираща от V в. Материалите от по-късния период (X-XI в.) са немногобройни, като по-всичко личи, че животът тук през тези векове не е бил интензивен (засега няма данни да е образувал отделен пласт), и  е претърпял сериозен упадък, ако не и пълно прекратяване някъде през второто от тези столетия. Във връзка с получените от нас резултати е интересно те да бъдат разгледани във връзка с посочените по-горе писмени сведения свързвани досега с крепостта през XIV-XV в., а също с археологическите материали произхождащи (за някои само вероятно) от крепостта, съхранявани във фондовете на Варненския археологически музей. Измежду тях следва да бъдат споменати: монети на императорите Юстиниан I (527-565), Юстин  II (565-582), Маврикий (582-602), Василий II и Константин VIII (976-1025), Роман III Аргир (1028-1034), Константин X (1059-1069), една монета на цар Иван Александър14, (според други данни и по една монета на Лъв VI (886-912) и на град Данциг от 1615 г.15) , а също две половинки от реликвиарен кръст-енколпион с гравирани изображения, който “вероятно произхожда от м. “Михлюз кале”, отнесен от публикувалия го автор към XII в., въпреки отбелязаните от него близки черти с кръст от Смирна, отнасян към VI-VII в. 16.

От гледна точка на представените по-горе археологически данни за крепостта “Михлюз кале” изглежда, че поддържаното досега идентифициране на нейните останки с крепостта Михалич не може да не бъде подложено на критичен анализ. Пълната липса на керамика и друг подемен материал от периода XIV-XV в., когато според приведените писмени свидетелства крепостта би следвало да е активно обитавана, не дават възможност тя да бъде отнесена към този период, като изглежда животът там е прекъснал през XI в., без да е ясно дали и тогава нейните укрепителни съоръжения са били използвани по предназначение. На базата на новопостъпилата информация може единствено да се твърди с увереност, че активното използване на крепостта в м. “Михлюз кале” следва да бъде отнесено към ранновизантийския период V-VI в., след което тя е била изоставена до X в.. когато върху развалините и се долавя известно човешко присъствие, непредставено от изявен пласт, а от отделни находки, продължило до средата на XI в. Отогава датира и откритата при при проведените археологически разкопки керамика  от X-XI в., като е твърде възможно споменатата българска монета от XIV в. (а и монетата от 1615 г.) да се отнасят към селището, развило се по-късно в подножието на крепостта. По всичко личи, че само едни бъдещи по-мащабни разкопки на крепостта “Михлюз кале” ще разрешат въпроса за по-точното датиране на периодите на нейното обитаване и използване, както и проблема за отъждествяването на останките и с известната през XV в. крепост Михалич (или Мъглиж от XIV в.?17) или за окончателното отхвърляне на това предположение.