Кръстю Миятев е роден на 1 февруари 1892 г. в Пловдив, като през 1915 г., след като следва славянски филологии и история на балканските народи, завършва висшето си образование във Виена с докторат по философия. През 1921-1922 г. той изучава история на византийското изкуство при Н. Кондаков в Софийския университет, а през 1923-24 г. специализира византийско изкуство в Берлин. Научната си дейност Кр. Миятев започва през 1920 г., когато, след като оцелява при продължително пленичество след края на Първата Световна война, той е назначен за уредник в Народния етнографски музей. Още през същата година обаче той се премества на работа в Народния археологически музей, където, до 1938 г. е уредник на Средновековния музей. Впоследствие, от 1939 до 1944 г. Кр. Миятев е директор на Етнографския музей, а след това, през 1945-1946 г. е секретар, и по-късно, от 1952 до 1963 г. директор на Археологическия институт.
Тази активна управленска дейност, не попречва на учения да участва в откриването на едни от най-важните паметници на средновековната българска архитектура. Така, през 1927-1928 г., той съвместно с Ю. Господинов разкрива известната Кръгла църква в столицата Преслав, представляваща със своята уникална архитектура и богата вътрешна украса един от най-представителните образци на монументалното старобългарско изкуство. Скоро този изключителен паметник е и публикуван от него в излязлата през 1932 г. монография „Кръглата църква в Преслав”. Недълго след това, възоснова на направените открития, както от него, така и от останалите изследвачи проучвали Преслав, през 1936 г. той публикува и своята монография „Преславската керамика”. Научният шанс съпровожда Кр. Миятев и при разкопките му в първата българска столица Плиска. Там, под руините на Тронната палата през 1936-1937 г. той разкрива най-голямата представителна сграда на средновековната българска архитектура – т.нар. Крумов дворец. Тогава, чрез серия от сондажи, той установява точно неговия план, като с основание заключва, че тази величествена сграда е представлявала главната резиденция на българските владетели преди основното преустройство на Плиска при хан Омуртаг. Издадено в разгара на Втората Световна война под заглавието „Крумовият дворец и другите новооткрити постройки в Плиска (Известия на Българския археологически институт XIV, 1940-1942 г.), това негово изследване и до днес е запазило своята стойност, още повече, че пълното проучване на паметника направено доста по-късно, още чака своето издаване. След тези свои открития в Плиска и Преслав, Кр. Моятев взима активно участие и в проучванията на средновековната столица Търново. Там от 1950 г. той е ръководител на започналите през 1946-1948 г. цялостни проучвания на царския дворец на хълма Царевец, като остава такъв до самата си смърт на 24. VIII. 1966 г. Там, въпреки голямата сложност на обекта и напредналата си възраст Кр. Миятев прави всичко възможно да проведе едни образцови разкопки за тогавашните условия и ниво на българската археологическа наука. Така, към 1962 г. царският дворец е разкопан в по-голямата си част, като все пак остават някои проблемни пунктове, които са изследвани по-късно докъм 1968 г., когато например е открито важното за датирането на дворцовия комплекс монетно съкровище при главния му вход. За съжаление, смъртта не позволява на Кр. Миятев да доведе докрай започнатото изследване и да публикува цялостно откритата при тези проучвания огромна информация, като това извършват останалите членове на проучвателния екип – Н. Ангелов. Я. Николова, С. Георгиева и Т. Герасимов. През 1973 г. те публикуват резултатите от разкопките под заглавието „Царевград Търнов Т. 1. Дворецът на българските царе през Втората българска държава” (София 1973 г.), като в него е поместен и предварителния отчет на Кр. Миятев за тях. Въпреки голямата си ангажираност с този първостепенен археологически обект, през последните години от живота си Кр. Миятев успява да напише и издаде основополагащият труд „Архитектурата в средновековна България (София. 1965 г.). В него за пръв път той успява да представи цялостното развитие на средновековните архитектурни паметници в българските земи от създаването на Българската държава до нейното падане под османска власт. И съвсем не случайно, едни от най-важните архитектурни паметници, представени в него, са разкрити за науката именно благодарение на неговите усилия.
За него:
Дончева-Петкова 1993: Дончева-Петкова, Л. Ученият Кръстю Миятев. – В: Приноси към българската археология. II. София, 1993