|
Петък, 16 Април 2010 12:07 |
|
Български военачалник от началото на XIV в., предвождал тежковъоръжени български конници – катафракти (подобни на западноевропейските рицари) при управлението на цар Теодор Светослав. Според известието на Йоан Кантакузин, през пролетта на 1321 г. този български цар изпратил Мартин заедно 300 катафракти-българи на помощ на византийският император Андроник III Палеолог, водещ война за властта със своя дядо Андроник II. Тайната задача на Мартин била обаче да изчака подходящ момент, когато императорът е без достатъчно войска около себе си, и да го залови. Българският замисъл обаче бил усетен от ромеите, като Андроник бил постоянно и грижливо охраняван от своите хора. След като усетил, че планът е разкрит Мартин веднага се изтеглил със своя отряд обратно в България. Въпреки, че точната титла на българския военачалник не е известна, предполага се, че той бил тогавашния царски коместабъл, или началник на тежката царска конница. Въпреки предположението на К. Иречек, че той е бил западен наемник на българска служба, фактът че името Мартин се използва и в България, както и че той е командвал отряд от българи, сочи по-скоро неговия български произход (Павлов 1992: 15-16).
Библиография:
Павлов, 1992: Павлов, Пл. Просопографски бележки за някои български военачалници от XIII-XIV век. – Военноисторически сборник, 5, 1992 |
|
Петък, 16 Април 2010 12:06 |
|
Часимпакс (или възможно Цасимпакс според изписването му с гръцкия алфавит) бил византийски военен, приближен на пребиваващия във Византия бивш български цар Иван Асен III. Към 1278 г. той като негов простостратор заминал в състава на свитата му за България Там най-вероятно той продължил да носи същата титла до бягството на царя обратно във Византия. Следващото споменаване на Часимпакс е във връзка с убийството на Ивайло в двора на татарския владетел Ногай в началото на осемдесетте години на 13 век. Тогава на един пир пияният Ногай решил да се отърве от пребиваващите при него „досадни” претенденти за българския престол Ивайло и Иван Асен III, както и от неговия протостратор Часимпакс. При това простостраторът бил убит заедно с Ивайло, като самият Иван Асен се спасил само благодарение на застъпничеството на Ефросина, незаконна дъщеря на император Михаил VIII Палеолог. Поради не много ясното изложение на тези събития у Пахимер, в историографията, започвайки от К. Иречек е възникнало неправилното становище, подкрепено и от В. Златарски, че въпросният протостратор бил покръстен татарин на име Касим-бег, който преминал на служба при Ивайло и като такъв завършил живота си (Златарски III: 573). Всъщност обаче, името му било Часимпакс и той най-вероятно бил не татарин, а покръстен и минал на византийска страна селджукски тюрк. Освен това, от известието на Пахимер става ясно, че на въпросния пир той стоял от страната на Иван Асен III и съответно бил негов приближен (Павлов 1992: 11-14).
Библиография:
Златарски, 1994: Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187-1280). София, 1994
Павлов, 1992: Павлов, Пл. Просопографски бележки за някои български военачалници от XIII-XIV век. – Военноисторически сборник, 5, 1992 |
|
Петък, 16 Април 2010 12:04 |
|
Български военачалник от началото на 13 век, носещ, според наличния извор титлата „коместабъл”. Името му на „знатен мъж” и „верен на царя човек” се споменава в писмото на цар Калоян до папа Инокентий III от август 1203, както и в последвалия отговор на Светия отец. Според тях през същата година коместабълът Сергий, заедно с презвитер Константин отишли като царски пратеници през Драч до Рим в хода на преговорите за сключване на Уния на Българската църква със Светия престол. Изказано е мнението, че титлата „коместабъл”, носена от Сергий следва да се свърже със западното „конетабъл” – възможно най-високата позиция в западноевропейската военна йерархия, следваща непосредствено след краля. Предполага се, че тази титла била заимствена в България от Латинската империя, като за пример се посочва Михаил VIII Палеолог, който, преди да стане император, бил „велик коноставлос”, командвайки западните наемници на служба в Никейската империя. Така, според Пл. Павлов, всъщност предадената в латинския вариант на писмото до папата титла коместабъл на Сергий съответствала на простостратор – началника на царската конница. Като такъв, според същия автор, Сергий бил най-подходящ за командир на „конната свита” съпровождаща презитер Константи, като с военния си опит пътьом трябвало да установи състоянието на византийската власт и военни сили в неприсъединените още към Българската държава части от Западна Македония и Албания (Павлов 1992: -5-9).
Библиография:
Павлов, 1992: Павлов, Пл. Просопографски бележки за някои български военачалници от XIII-XIV век. – Военноисторически сборник, 5, 1992
|
|
Сряда, 31 Март 2010 09:19 |
|
Български велможа от края на VIII или началото на IX в. (боил?), впоследствие византийски патриций. Известен е от едно писмо на Теодор Студит до него, имащо богословски характер. Според него Теодор избягал „от неблагочестието на многобожието и на българското идолопоклонничество” във Византия, където бил почетен с титлата патриций. Остава неизвестно дали Теодор е напуснал родината си поради проблеми, възникнали във връзка с изповядваната от него възможно още тогава християнска вяра, или поради чисто политически причини (Божилов 1995: 353). При все това начетеността му в областта на богословието навежда по-скоро към първото предположение.
|
|
Сряда, 31 Март 2010 09:16 |
|
Монах-българин, пребиваващ в манастир до византийския град Скопелос (при южните склонове на Странджа) през IX в. Според запазеното известие за него в житието на Св. Еварист „старецът Йоан” бил наричан на български и с прозвището „черен” (най-вероятно произхождащо от чернец-черноризец). Като такъв той се запознал и общувал продължително време със Св. Еварист към 842-843 г.(?), (Божилов 1995: 314-315). За съжаление остава неизвесто дали Йоан е дошъл тук от езическа още България, за да се отдаде необезпокояван във Византия на монашеското си призвание, или произхождал от семейството на българи, преселили се отдавна в Империята.
|
|
Константин Тарханиот Дука Глава |
|
Сряда, 31 Март 2010 09:13 |
|
Византийски аристократ от края на XIII или началото на XIV в., вероятно от български произход. Името му се среща само в една епиграма на византийският поет Мануил Фил, посветена на Св. Богородица, с която Константин благодари за чудотворното си излекуване от дълго мъчилите го хемороиди (Божилов 1995: 285). |
|
