Bazileus.eu

Въло Вълов е роден през 1931 г. в с. Цар Петрово, Видинско. През 1958 г. завършва история в СУ „Климент Охридски”, като след това последователо работи в музеите на Нова Загора (1958 г.), Свищов (1959-1963 г.) и Велико Търново (през 1963-1974 г.). Безспорно най-плодотворен се оказва неговият „търновски” период, през който той проучва големи части от укрепителната система на хълма Царевец, разкривайки нейните архитектура и етапи на строителство. Макар и издаден доста по късно, през 1992 г., неговият монографичен труд върху тях - „Археологически разкопки и проучвания на крепостните стени на хълма Царевец 1966-1969 г. - Царевград Търнов, Т. 5., 1992”, става основа за всички бъдещи изследвания върху фортификацията на тази българска столица. Впоследствие той подновява прекъснатите задълго археологически проучвания на църквата „Св. Четиридесет мъченици”, при които, през октомври 1972 открива известният гроб № 39, със станалите прочути „Калоянов” пръстен и носилия го покойник. В развихрилата се тогава медийна „сензация”, свързала веднага този гроб с цар Калоян, В. Вълов прави всичко възможно да отстои научната истина. Така в издадената прз 1974 г. статия „Новите разкопки на църквата „Св. Четиридесет мъченици във Велико Търново” (Археология, 1974, 2) той доказва, възоснова на получените археологически факти, че въпросният гроб се отнася  не към 13, а към 14 век, като не може да има нищо общо с цар Калоян. Същата теза той защитава убедително и в излязлата през същята година статия „Калояновият пръстен или надписът на Иван Асен II” (Исторически преглед, 1974, 3). Въпреки това обаче, в разгорелите се „патриотични” страсти, подгрявани и от изказвания на редица непрофесионалисти, приемащи „на сляпо” желаното за действително, гласът на учения не намира необходимата подкрепа. Нещо повече, в желанието си да повиши самочувствието на нацията, държавната власт възприема позицията на неговите „опоненти”, като скоро се намират нужните лица и от научните сфери, готови да подкрепят официалната линия. В следствие на това личността на археолога става неудобна за всички, като през 1974 г. той напуска разкопките в Търново, премествайки се на работа във Видинския музей. Въпреки понесената неправда, там В. Вълов отново прави редица важни археологически проучвания, като най- забележителното от тях са изследванията му на крепостта „Баба Вида”, разкрили важни данни за облика на този укрепен дворец на видинските владетели.  След дълъг и достойно изживян творчески път, ученият умира през 1994 г., отстоял през годините както своето добро име, така и честа на българската археологическа наука.