Bazileus.eu

В основата на редовните археологически проучвания на Преслав стоят неуморните усилия на един негов гражданин – Юрдан Господинов. Той е роден на 1 януари 1872 г., в „стара преславска фамилия”, като след завършване на Педагогическото училище в Лом, дълги години работи като начален учител. Непресъхващият му интерес към миналото на България и на родния му град обаче го подтиква да се заеме с развитието на археологическите проучвания в Преслав, които той подновява през 1909 г.. Дотогава мимолетни разкопки на втората столица извършват В. Златарски през 1897 г. и К. Шкорпил и Ф. Успенски през 1905 г. Открите при тях като начало твърде малко археологически паметници не удоволетворяват първите изследователи, като Ф. Успенски дори не препоръчва продължаването на проучванията тук, освен ”само от гледна точка на националната чест”. Ю. Господинов обаче отказва да приеме това прибързано заключение, като  заедно със свои родолюбиви съграждани през 1906 г. създава „Археологическо дружество „Тича” в Преслав, поставило си за цел оформянето на местен музей, както и продължаването на разкопките на втората столица. Така, през 1909-1911 г. Юрдан Господинов и дружество „Тича” извършват разгърнати археологичски разкопки в станалата впоследствие всенародно известна м. Патлейна, където разкриват руините на манастира „Св. Пантелеймон”, с неговата живописна църква. Именно там сред многото късове от белоглинена рисувана преславска керамика, той успява да открие и сглоби един от шедьоврите на старобългарското изкуство – керамичната икона на „Св. Теодор”. Откритията на Ю. Господинов не остават назабелязани от българското общество и държавна власт, като през 1914-1915 г. той е командирован в Народния археологически музей в София. Тук той повишава своята квалификация, като в след Първата Световна война отново отдава всички сили за проучването на Симеоновата столица. Тук, в резултат на неговите усилия и инициатива скоро е построен нов мост на мястото на откритите пак от него през 1911 г. основи от старобългарски т.нар. Омуртагов мост на река Тича. През 1927 г. Юрдан Господинов взима най-активно участие и в подготвяното общонационално отбелязване на 1000- годишнината от смърта на цар Симеон. Във връзка с тази годишнина, той успява да издейства средства и да започне разкопки на двата най-важни преславски паметници – царския дворец и Кръглата църква. Проучванията там, извършени с участието на К. Шкорпил и Кр. Миятев разкриват истинският бляскав облик на Симеоновата столица с нейните монументални, богато украсени с мрамор паметници. Под Кръглата църква, отново по инициатива на Ю. Господинов се изгражда и малка туристическа хижа с музей. Тук, години наред той  остава по цяло лято, за да бъде по-близо до преславските паметници. Отново воден от обичта към родния си град, през тридесетте години той става и кмет на Преслав, като полага отново големи усилия за неговото издигане. Вече след 1944 г., оттеглил се от активна обществена дейност, Ю. Господинов продължава да помага с всички сили на поелия проучванията в Прелав екип от Народния археологически институт, воден от В. Иванова-Мавродинова. Въпреки напредналата си възраст, през 1945-1947 г., като част от него той проучва три от преславските църкви – гробничната църква в м. Тузлалъка, както и църкви № 1 с 2 в м. Бял бряг. Последните  разкопки в които Ю. Господинов участва са водените от Н. Мавродинов проучвания през 1948-49 г. на царските дворци. Също тогава, през 1947-1949 г., той, заедно с научни сътурдници от Шуменския музей прави инвентаризация на музейните фондове на съществуващите дотогава малки музейни сбирки при Патлейна, Кръглата църква и градски музей, които, събрани през 1949 г., стават основата за създаването на един по-голям единен преславски музей. Направил всичко по силите си за проучването и популяризирането на преславските паметници, Ю. Господинов умира на 1 февруари 1953. И сякаш като подарък от съдбата, само два месеца по-рано, той доживява откриването на надгробния надпис на ичиргубоила Мостич, находка, която още веднъж му дава увереност, че големите открития в Преслав съвсем не са приключили. 
За него:
Станчев, 1968: Станчев, С.  Йордан Господинов 1972-1953. –Сб. Преслав. I. 1968