Bazileus.eu

Български военачалник от началото на XIV в., предвождал тежковъоръжени български конници – катафракти (подобни на западноевропейските рицари) при управлението на цар Теодор Светослав. Според известието на Йоан Кантакузин, през пролетта на 1321 г. този български цар изпратил Мартин заедно 300 катафракти-българи на помощ на византийският император Андроник III Палеолог, водещ война за властта със своя дядо Андроник  II. Тайната задача на Мартин била обаче да изчака подходящ момент, когато императорът е без достатъчно войска около себе си, и да го залови. Българският замисъл обаче бил усетен от ромеите, като Андроник бил постоянно и грижливо охраняван от своите хора. След като усетил, че планът е разкрит Мартин веднага се изтеглил със своя отряд обратно в България. Въпреки, че точната титла на българския военачалник не е известна, предполага се, че той бил тогавашния царски коместабъл, или началник на тежката царска конница. Въпреки предположението на К. Иречек, че той е бил западен наемник на българска служба, фактът че името Мартин се използва и в България, както и че той е командвал отряд от българи, сочи по-скоро неговия български произход (Павлов 1992: 15-16).

Библиография:
Павлов, 1992: Павлов, Пл. Просопографски бележки за някои български военачалници от XIII-XIV век.  –  Военноисторически сборник, 5, 1992