Bazileus.eu

Наред с Вичина, Анна Комнина споменава и още едно нелокализирано селище - център на местен владетел – Главиница (ГИБИ VIII 1972, 58). При липсата на каквито и да е данни за неговото локализиране, както и по-късни упоменавания в писмените извори, то не може да бъде идентифицирано с положителност с никоя крепост в областта на Долни Дунав, въпреки становищата на: В. Златарски, поставящ я при Тутракан (Златарски II 1994, 181) – мнение отхвърлено от Ал Кузев (Кузев 1979: 59-60) и П. Дякону – първоначално отъждествил я с крепостта на остров Пъкуюл луй Соаре (Диакону 1961, 501).

За пръв път селище (укрепено?) с името Вичина се споменава от Анна Комнина в нейната Алексиада, във връзка със събития от осемдесетте години на XI в., при описанието на преселването на “един скитски род” в придунавските земи, който влязъл в съюз с управителите на тукашните градове, между които бил и Сеслав от Вичина (ГИБИ VIII 1972, 51-58). По всичко личи, че това селище (по-всичко личи крепост) се е намирало някъде по бреговете на Дунава, където около седемдесет години по-късно го разполага (наричайки го Дисина) и Идриси. В неговото съчинение Вичина (Дисина) е поставена на долното течение на Дунава на изток от Дръстър и Преслав. Според арабския географ тя е “един цветущ град с обширни местности, с много обработени полета и земеделски култури. В него има всякакви видове зърнени храни, чиито цени са ниски” (Недков 1960, 68-69, 78-81). Следващото споменаване на Вичина е в документи на Никейската и Константинополска патриаршия, според които малко преди 1261 г. тя е била издигната в митрополитски център. Името на Вичина се среща и в търговски документи и морски карти от XIII - XIV в., които дават и единствените по-точни сведения за локализацията на града, който, според редица италиански морски карти (на Пиетро Висконте от 1321, на Марино Санудо от същата година, на Г. Солери от 1385 г. и др.) бил разположен върху дунавски остров (Тодорова 1981, 219-220). Някои портулани от XIII-XIV в. дават възможност за по-точното локализиране на острова.