Вторник, 23 Март 2010 11:42 |
Наред с Вичина, Анна Комнина споменава и още едно нелокализирано селище - център на местен владетел – Главиница (ГИБИ VIII 1972, 58). При липсата на каквито и да е данни за неговото локализиране, както и по-късни упоменавания в писмените извори, то не може да бъде идентифицирано с положителност с никоя крепост в областта на Долни Дунав, въпреки становищата на: В. Златарски, поставящ я при Тутракан (Златарски II 1994, 181) – мнение отхвърлено от Ал Кузев (Кузев 1979: 59-60) и П. Дякону – първоначално отъждествил я с крепостта на остров Пъкуюл луй Соаре (Диакону 1961, 501).
|
продължава>
|
Вторник, 23 Март 2010 11:17 |
За пръв път селище (укрепено?) с името Вичина се споменава от Анна Комнина в нейната Алексиада, във връзка със събития от осемдесетте години на XI в., при описанието на преселването на “един скитски род” в придунавските земи, който влязъл в съюз с управителите на тукашните градове, между които бил и Сеслав от Вичина (ГИБИ VIII 1972, 51-58). По всичко личи, че това селище (по-всичко личи крепост) се е намирало някъде по бреговете на Дунава, където около седемдесет години по-късно го разполага (наричайки го Дисина) и Идриси. В неговото съчинение Вичина (Дисина) е поставена на долното течение на Дунава на изток от Дръстър и Преслав. Според арабския географ тя е “един цветущ град с обширни местности, с много обработени полета и земеделски култури. В него има всякакви видове зърнени храни, чиито цени са ниски” (Недков 1960, 68-69, 78-81). Следващото споменаване на Вичина е в документи на Никейската и Константинополска патриаршия, според които малко преди 1261 г. тя е била издигната в митрополитски център. Името на Вичина се среща и в търговски документи и морски карти от XIII - XIV в., които дават и единствените по-точни сведения за локализацията на града, който, според редица италиански морски карти (на Пиетро Висконте от 1321, на Марино Санудо от същата година, на Г. Солери от 1385 г. и др.) бил разположен върху дунавски остров (Тодорова 1981, 219-220). Някои портулани от XIII-XIV в. дават възможност за по-точното локализиране на острова.
|
продължава>
|
Четвъртък, 18 Март 2010 10:30 |
Крепостта до с. Хума, Разградска област, заема ниско възвишение с вис. 237-252 има форма на неправилен петоъгълник с площ 30 дек (43º 27' 50" N, 26º 44' 15"E). Укрепителната ù система се състои от основна крепостна стена, пред която е бил прокопан ров, предхождан от по-малка, външна стена. Основната крепостна стена е била изградена направо върху терена, от ломени камъни, споени с жълта глина, висока не повече от 3 м, съчетаваща “елементи от земленото и каменното защитно строителство” (Рашев, Станилов 1987, 14-15). Между стената и рова е била оставена берма, докато от външната му страна е бил насипан малък вал, който във височина вероятно е бил надстроен със самостоятелно стоящ или подпорен зид.
|
продължава>
|
|
|
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Следваща > Край >>
|
Страница 7 от 9 |